О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 17.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3690/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 179/09.01.2014 г., изпратена по пощата на 08.01.2014 г. от М. Г. К., чрез пълномощника й адв.М. К. за отмяна на влязло в сила решение № 04/ 02.01.2013 г. по гр.д.№533/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и по чл.74 ал.4 вр.70 ал.5 КТ и е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът й по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл. 225 ал.1 КТ , а така също и на поправено определение № 229/08.10.2013 г. по гр.д.№2518/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на определение № 804/25.06.2013 г. по същото дело , което изменя в частта относно разноските.
В молбата за отмяна се поддържа основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , като се твърди наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства относно образованието и квалификацията, които молителката притежава.Новите обстоятелства били въведени от въззивния съд, като основание за отмяна на първоинстанционното решение.В постановения от него съдебен акт било прието,че клаузата за изпитване от допълнителното споразумение е действителна, тъй като новата длъжност, която молителката заемала се различава по образование и квалификация.Поради това счита, че въпросът за образованието е нововъведено обстоятелство.Това обстоятелство и доказателствата съществували преди завеждане на делото,но не били известни. С определение № 804/25.06.2013 г. по гр.д.№2518/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. не било допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, като отново било въведено ново правно основание-това по чл. 119 КТ.По този начин било нарушено правото на защита на молителката.Твърди се наличие на нови писмени доказателства с оглед решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС и определения, но такива не са представени. Цитирано е само едно решение на ВКС- № 1561/02.11.2000 г. по гр.д.№255/2000 г.,ІІІ г.о.Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и определението на ВКС, като цитира определение № 229/08.10.2013 г и определение № 804/25.06.2013 г. по гр.д.№ 2518/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. С оглед съдържанието на молбата за отмяна настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о намира, че тя е насочена срещу второто определение, с което не е допуснато касационно обжалване.
Ответникът по молбата за отмяна „Г.”-АД ,в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.М. П. изразява становище,че молбата за отмяна е недопустима.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения,само при изрично посочени в закона основания и срок.Тримесечният срок за подаване молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК започва да тече от деня , в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молителката твърди нови обстоятелства, възникнали с постановяването на въззивното решение и писмени доказателства , с които очевидно е разполагала преди започването на процеса.При това положение като най-благоприятно за нея начало на преклузивния срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК следва да се приеме влизането в сила на въззивното решение.В случая това е датата на постановяване на определение № 804/25.06.2013 г. по гр.д.№ 2518/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване.Молбата за отмяна е постъпила на 08.01.2014 г. извън преклузивния тримесечен срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Самото определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде атакувано с молба за отмяна, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо, а и по отношение на него срокът също е изтекъл.Ако се приеме,че предмет на молбата е второто цитирано определение, молбата за отмяна е недопустима и относно двете негови части. В частта му, с която не е уважена молбата за допълване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, то също не създава сила на пресъдено нещо, а в частта, с която е уважена молбата по чл. 248 ГПК на молителката , тя няма правен интерес да го атакува.
Ответникът по молбата за отмяна е претендирал разноски в това производство, които с оглед изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие с отразено заплащане в брой на сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 04/ 02.01.2013 г. по гр.д.№533/2012 г. на Софийски окръжен съд, както и на определение № 804/25.06.2013 г. и на определение № 229/08.10.2013 г. постановени по гр.д.№2518/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3690/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА М. Г. К. да заплати на „Г.”-АД сумата 500 /петстотин/лв. направени разноски по делото.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: