Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. София, 25.06.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 1707/2013 година.
Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, образувано по молба на А. Ц. А. чрез пълномощника й, адвокат А. Ш. за отмяна на решение № 1356 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 2448/2012 г. на Плевенски районен съд, гражданска колегия, ІV състав.
Ответникът Б. И. Г. в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното решение Плевенски районен съд е постановил на основание чл. 127, ал. 2 СК, малолетното дете И. Б. Г. да живее при бащата Б. И. Г., предоставил е упражняването на родителските права върху детето И. Б. Г. на бащата Б. И. Г., като е определил режим на лични контакти на майката А. Ц. А. с детето И. Б. Г., които да се осъществяват два пъти месечно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване на детето при майката, както и веднъж годишно има право да го взема при себе си за един месец, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, осъдил е на основание чл. 143, ал. 2 СК А. Ц. А. да заплаща на детето И. Б. Г., чрез неговия баща и законен представител Б. И. Г. месечна издръжка в размер на 100 лв. по начина подробно отразен в диспозитива на съдебния акт, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното плащане, присъдил е държавна такса.
Молителката иска отмяна на това решение на две основания – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от надлежна страна по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес да се иска отмяна на цитираното по – горе решение. Разгледана по същество молбата е неоснователна. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за решаване на делото. Представените копия от писмени доказателства, които ще бъдат разгледани по – долу, имащи връзка с фактически състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нямат тази характеристика. Решение 74/12 на Семеен съд в Л., Република К. засяга гражданскоправен спор между страните за издръжка на непълнолетните им деца и не релевира обстоятелства, които биха променили изводите на съда по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Тези съображения са относими и за решение 179/12 на същия съд в Л.. Декларация на Б. Г. и И. Г. във връзка с извеждане на детето И. Г. от Република К. няма характеристика на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като съдържа обстоятелства, за чиято проверка е необходимо събиране на доказателства, т.е. отразените данни не са установими в настоящето производство, съответно не могат да релевират извод за промяна на изводите на съда. Следва молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да се остави без уважение.
Молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от надлежна страна по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес да се иска отмяна на цитираното по – горе решение. Разгледана по същество молбата е основателна. В обстоятелствената й част се поддържа, че А. А., като ответница по гражданско дело № 2448/2012 г. на Плевенски районен съд вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Твърденията на молителката се подкрепят от данните по делото. Съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията /л. 14 от гр. дело № 2448/2012 г. на Плевенски районен съд/ е върнато на 04.05.2012 г. от връчителя с бележка, че лицето е в чужбина, там живее по сведение от съседите на посочения адрес /адресът е отразения в исковата молба/. Фактът, че ответницата не живее в страната е бил известен на районния съд разглеждащ делото, както от сведението на връчителя, така и от изнесените в показанията на свидетеля И. Г., баща на ищеца обстоятелства за това, че родителите на детето И. Г. са заминали преди две години и половина в Република К. на работа, другото дете Д. Г. е останало при майката – ответница по исковете в Република К. /виж протокола от съдебно заседание от 13.09.2012 г. по цитираното дело/. При тези обстоятелства провеждането от първоинстанционния съд на процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК е било незаконосъобразно, тъй като съдът пристъпва към реализирането й в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК и извън случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 ГПК, като указва преди това на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответницата и установи редовността на връчването. Районният съд не е приложил чл. 47, ал. 4 ГПК, поради което назначаването на особен представител е в нарушение на чл. 47, ал. 6 ГПК. При наличието на данни за местоживеене на ответницата в чужбина още при завеждане на делото, съдът е следвало да проведе процедурата по чл. 48, ал. 1, изречение последно ГПК, след което да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1, първо изречение ГПК. Неизпълнението на цитираните норми има за последица и учредяване представителство на ответницата в нарушение на процесуалните правила. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, първа хипотеза ГПК, поради което следва да се отмени цитираното решение на Плевенски районен съд и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане при друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 1356 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 2448/2012 г. на Плевенски районен съд, гражданска колегия, ІV състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Плевенски районен съд при друг състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ц. А. в останалата част – за отмяна на решение № 1356 от 26.09.2012 г. по гр. дело № 2448/2012 г. на Плевенски районен съд, гражданска колегия, ІV състав по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: