О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 23/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Х. М. чрез пълномощника му, адвокат С. О. С. срещу решение № 389 от 27.07.2012 г. по гр. дело № 429/2012 г. на Врачански окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответниците Ц. М. Т. и В. М. Ц. в отговорите по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите страни – Р. В. М., В. Е. М., Х. Е. М., Г. К. А., Р. Г. Н., ответници по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
К. поддържа, че при постановяване на въззивното решение, с което е потвърдено решение № 20 от 19.01.2012 г. по гр. дело № 524/2010 г. на Козлодуйски районен съд за отхвърляне на предявения от него и Р. В. М., В. Е. М., Х. Е. М., Г. К. А., Р. Г. Н., С. Х. М. против ответниците по касация иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване, че искова молба, пълномощни и договори за правна помощ по гр. дело № 117/1998 г. на Районен съд – [населено място] не са подписани от К. М. Т., Врачански окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да приеме неоснователност на иска, окръжният съд е обосновал изводи за недоказаност на престъпни обстоятелства по чл. 309, ал. 1 НК, за саниране недостатъците на исковата молба и пълномощните на адвокатите чрез изрично упълномощаване от ищцата на сина й Ц. Т. да я представлява по образуваното делбено дело № 117/1998 г. на Козлодуйски районен съд, за завършване на делото със знанието на ищцата и в никакъв случай против волята й.
По твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Единственият въпрос, който е поставен от касатора е фактически: „Налице ли е действие от страна на ответниците по делото, чрез което те са въвели в заблуждение органите на съда с цел да предявят претенции чрез депозирането на установителен иск, с който да бъдат признати за собственици на имот, обект на делбата”. Дали с действията си, ответниците са въвели в заблуждение съда и относно кои обстоятелства е както се посочи фактически въпрос, тъй като поставянето му изисква даването на отговор за доказаността на фактите, пряко или косвено релевантни за спора. Всички въпроси, с които се третира установяването на факти, релевантни за спора са фактически. С въвеждането им не може да се обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване, защото разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК обуславя достъпа до касационен контрол от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос. Тяхното съдържание е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О.. В жалбата и приложението към нея се съдържат касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са основания за допускане на касационно обжалване. К. е отразил становището си по извършените от него процесуални действия по доказване на твърденията в исковата молба, несъгласието си с изводите на въззивния съд за саниране от К. М. Т. на съдопроизводствените действия по подаване на искова молба по гр. дело № 117/1998 г. на Козлодуйски районен съд, за нередовностите на исковата молба по същото дело, както и за целта с оглед, на която е предявен иска по чл.124, ал. 5 ГПК. С тези обстоятелства не са обосновават общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а се аргументират доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат при допускане на касационен контрол в последващото производство по чл. 290 ГПК. Поради неразграничаване на двата вида касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 281, т. 3 ГПК не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Необходимо е да се посочи още и това, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и в този смисъл следва да се имат предвид разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение на О.. Н. на правни въпроси, води до липса на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обуславя липсата и на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като допълнителните основания се формират по въпроси, въведени с общите основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на основания по чл.280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложеното ВКС в настоящият си състав приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 389 от 27.07.2012 г. по гр. дело № 429/2012 г. на Врачански окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: