О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 26.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5804/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.-“-АД, представлявано от пълномощник адв.Д. Ц., срещу решение № 404/ 08.07.2015 г. по гр.д. № 407/ 2015 г. на Окръжен съд- Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба С. Г. С. в писмен отговор, подаден чрез адв. К. К., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 266/ 13.03.2015 г. по гр.д.№ 4095/ 2014 г. на Районен съд-Велико Търново, в частите, с които е признато за незаконно уволнението на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство , отменена е като незаконна заповед №1058/31.10.2014 г., с която то е извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, възстановен е на заеманата длъжност организатор товарене в отдел „Логистика“ и му е присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 1 600 лв. за времето от 01.11.2014 г. до 27.02.2015 г. Решението е отменено в частта, с която последният иск е отхвърлен за периода 01.03.2015 г.-01.05.2015 г. в размер на сумата 1 600,38 лв., като неоснователен и вместо това е постановено отхвърлянето му, като погасен чрез прихващане със сумите, с които са му изплатени обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и по чл.222 ал.1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е назначена нарочна комисия за извършване на подбора.В нея е включен свид.С. Н., пряк ръководител на звено „Логистика“. Подборът е извършен по четири критерия-образователна степен,професионален опит,последна годишна оценка от атестация и поведение на работното място.По критерия образователна степен, според длъжностната характеристика, се изисква средно образование и квалификация в областта на обработване на счетоводна документация. Двама от работниците са с висше икономическо образование с професионална квалификация икономист,един е с висше образование по специалността технология и управление на транспорта и квалификация инженер по транспорта, а ищецът е с полувисше образование с професионална квалификация икономист-счетоводител. По този критерий той е получил 20 точки, а останалите-по 25 точки.Поставена му е най-висока оценка по критерия професионален стаж , поради най-голямата продължителност на трудовия му стаж при работодателя, която е и базата за изчисляване на оценката.По критерия последна годишна оценка от атестация четиримата работника имат 20 точки, тъй като всички са получили много добра оценка на 03.09.2014 г. лично от ръководителя им. Според атестационните листи при атестацията, те са били оценявани по седем показателя-професионални знания и опит, изпълнение на задълженията, инициативност и активност в работата, лоялност към фирмата, стремеж към придобиване на по-висока квалификация, работни взаимоотношения, работа в екип и спазване на трудовата дисциплина.По последния критерий за подбора-поведение на работното място, ищецът е получил най-ниска оценка-10 точки, а останалите трима са получили по 20 точки.Според показанията на свид.Н. преките му впечатления за работата на ищеца са за множество пропуски, чести закъснения, преждевременни напускания на работното място,липса на контрол при товарене на стоката, невземане предвид на направените забележки.Във формуляра за подбор по този критерий се съдържат пет степени,като ищецът е оценен с втора степен-като работник , който не взаимодейства с другите колеги, ако работата не го изисква, има чести пропуски при спазване на работното време,не проявява инициативност. Останалите работници са оценени с четвърта степен-като работници, които рядко влизат в пререкания с колегите си, рядко поставят под въпрос изпълнението на поставените им задачи, проявяват инициативност и напускат понякога работното си място преди края на работната смяна без разрешение. Въззивният съд е посочил, че единственият спорен въпрос по делото е подборът, дали е извършен обективно, по еднакви критерии и дали закономерно е довел до извод, че ищецът е работникът, който трябва да бъде съкратен. Намерил е, че такъв аргументиран извод не може да бъде направен при събраните по делото доказателства.Приел е, че дадената оценка на ищеца за образователна степен необосновано е по-ниска от тази за Ч. В., който има висше образование по специалността технология и управление на транспорта с квалификация инженер по транспорта, при положение,че изискването е образованието да е свързано с конкретната длъжност, с професионалната област, в която лицето работи. Квалификация в областта на транспорта не е свързана със заеманата длъжност и по този критерий конкуриращият работник не е следвало да получи 25 точки, а 10 точки.Относно критерия поведение на работното място въззивният съд е посочил,че липсват доказателства, установяващи пропуски на ищеца и че е налице явно несъответствие между твърденията, съдържащи се в показанията на свид.Н. и дадената лично от него като пряк ръководител два месеца преди уволнението много добра оценка при атестацията.Приел е, че е налице дублиране на информацията по този критерий с тази от критерия последна годишна атестация. Приел е също така, че точките на работниците по критерия поведение на работното място са 15 за ищеца, 16 за Ч. В. и по 17 за останалите двама.Така изчислен крайният резултат от подбора за ищеца е по-висок от този за прекия му конкурент. Поради това е направил обобщаващ извод, че подборът не е извършен законосъобразно, а в резултат и уволнението на ищеца е незаконно. Намерил е , че претенцията на същия за изминалите месеци , през които е останал без работа поради незаконното уволнение е основателна и за следващия период от 01.03.2015 г. до 01.05.2015 г., в размер на още 1600,38 лв. Посочил е,че не следва да обсъжда приложеното към писмената защита в първоинстанционното производство извлечение от трудовата му книжка,тъй като не е събрано по надлежния начин като доказателство по делото.Счел е,че дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане и е отхвърлил иска за тази допълнителната сума поради прихващането с изплатените на ищеца обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя следните въпроси:
-може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства,без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги игнорира.
Изтъква,че въззивният съд е обсъдил само формуляра за оценка и то само по показателите образователна степен и поведение на работното място, без да отчита, че това е примерна бланка, която е утвърдена и от синдикалната организация, с оглед най-малък субективизъм при определяне показателите за подбор. Поради това в бланката не е възможно да се изпишат подробно всички факти,относно пропуските на участващите в подбора лица.Тя е била оспорена от ищеца и поради това е разпитан като свидетел прекият началник на работниците, участващи в подбора.Твърди, че неговите показания не са обсъдени от въззивния съд. Намира,че е следвало да се обсъдят всички доказателства по делото и да се обоснове защо се игнорират някои от тях. Посочва,че в тази насока е решение по гр.д.№4744/2008 г., ІІ г.о.
Следващият въпрос е:
-приемат ли се свидетелските показания на прекия началник на участващите в подбора лица за доказателства, установяващи пропуски в работата на ищеца или всички конкретни факти би следвало да бъдат подробно описани в писмен вид при осъществяване на подбора.Твърди,че въззивният съд е анализирал подробно само част от показателите във формуляра за оценка, приемайки че те са противоречиви и дублиращи се. Намира, че документирането на подбора не е задължително, че работодателят може да докаже обективността му с разпит на свидетел, чиито показания са неправилно игнорирани. Счита, че е налице противоречие с решение по гр.д.№705/2014 г. на ВТОС , което видно от интернетстраницата на ВКС не било обжалвано и на решение по гр.д.№2491/2014 г.,ІV г.о.
Следващият въпрос е:
-прекъсва ли се причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди от неполучено трудово възнаграждение, ако в шестмесечния срок след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател, като впоследствие трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71 КТ и работникът не е ангажирал доказателства по срочно или по безсрочно трудово правоотношение е престирал труд.
Посочва, че ищецът е представил с писмената си защита пред първоинстанционния съд заверено копие от трудовата си книжка, от която е видно,че е започнал работа на 21.01.2015 г. и е работил до 04.02.2015 г., като е освободен на основание чл.71 КТ. При тези доказателства въззивният съд е приел, че не е работил при друг работодател и за периода от 01.03.2015 г. до 01.05.2015 г. работодателят му дължи обезщетение и се е произнесъл относно направеното възражение за прихващане.Намира, че решението противоречи на приетото в решения на ВКС, по гр.д.№1699/2009 г., ІV г.о. и по гр.д.№5022/2008 г., ІV г.о.,според които ако договорът не е бил срочен причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа се прекъсва.
Поставя и въпроса:
-в термина квалификация само знанията и уменията,придобити чрез образование ли се включва.
Твърди, че за да постави най-висока оценка на Ч. В. работодателят е съобразил, че той има висше образование в професионалната област, в която работи,че в длъжностната характеристика не е посочено да е необходима специалност в областта на обработката на счетоводна документация и че неправилно е прието, че опит в тази област може да се натрупа само ако лицето притежава такова образование, но не и в резултат на трудовия професионален стаж, както е в случая. Намира,че този извод е в противоречие с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 757 /2011 г., ІV г.о., според което квалификацията на работника е съвкупността от знания и умения, в нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит чрез трудовия професионален стаж.
В заключение поддържа,че отговорите на поставените въпроси са от важно значение за точното прилагане на закона и еднаквото тълкуване и прилагане на правните норми.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска,когато обжалващата страна обоснове наличието на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото, но не и отнасящ се за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая първите два въпроса поставени от касатора се отнасят именно за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на събраните по делото доказателства. Те имат характера на оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, в резултат на които е постановено необосновано решение. Касаторът трябва да прави категорично и ясно разграничаване между основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които не се разглеждат в настоящото производство по селекция на касационната жалба.Третият поставен въпрос не е релевантен. Действително въззивният съд е направил фактически извод без да обсъди посоченото от касатора извлечение от трудовата книжка на касатора, но се е аргументирал, че то не е било прието като доказателство по делото. За да представлява общо основание за допустимост на касационно обжалване въпросът трябва да е свързан именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че касаторът счита за важни други въпроси и доказателства, по които обаче не са правени изводи от въззивния съд. Освен това е очевидно,че периодът, съйдържащ се в извлечението не влиза в обхвата на периода, за който се правят оплаквания.Последният въпрос е детерминиран от становището на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд относно квалификацията на касатора ,но той не произтича от тях , а е формулиран в хипотеза, каквато не се съдържа в мотивите на обжалваното решение.
Когато не е поставен надлежен правен въпрос, изпълняващ изискванията на чл.280 ал.1 ГПК на общо основание за допускане на касационното обжалване не следва да се обсъжда наличието на допълнителни основания.За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение , като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо те не са правилни.Така ,както е процедирал касаторът- да цитира съдебна и задължителна съдебна практика без да аргументира твърдяните противоречия, не може да се обоснове допълнително основание. Единствено изключение представлява донякъде аргументацията по последния въпрос, където се излагат доводи във връзка с разрешенията в задължителната съдебна практика, но няма директна съпоставка с приетото от въззивния съд, а и въпросът,както беше изложено по-горе не е релевантен.Относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, негово е задължението да представи доказателства за влизане в сила на съдебното решение, което представя, а не да поставя изискването към касационния съд да прави проверки за това дали е постъпила касационна жалба срещу представеното решение.Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде обосновано само с цитиране на законовата разпоредба. Когато е налице задължителна съдебна практика, касаторът трябва да аргументира какво в нея е неправилно и в каква насока тя трябва да бъде променена. В случая алогично е да се иска създаване на задължителна съдебна практика, при наличие на такава, на която касаторът се позовава и не иска да бъде променяна.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,чието плащане в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 404/08.07.2015 г. по гр.д.№407/2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА „Б.-“-АД да заплати на С. Г. С. сумата хиляда лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: