О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 23.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2730/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. К., подадена чрез адв.М. от ПАК, срещу определение № 448 от 11.02.2013год. по в.ч.гр.д.№ 143/2013год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 13.12.2012г. на ПРС по гр.д.№20794/12г. в частта, с която е оставено без уважение искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за присъждане на обезщетения за забавено плащане на главницата , както следва: сумата от 818,82 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4000евро, дължима за периода от 15.12.2010г до 07.12.2012г.; сумата от 783,76 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.01.2011 г до 07.12.2012г.; сумата от 748,68 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.02.2011г. до 07.12.2012г.; сумата от 717 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4000 евро, дължима за периода от 15.03.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 681,92 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.04.2011 г до 07.12.2012г.; сумата от 647,92 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.05.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 612,73 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.06.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 578,74 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.07.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 543,70 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.08.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 508,64 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.09.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 474,48 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.10.2011 г до 07.12.2012г.; сумата от 439,51 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.11.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 405,44 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.12.2011г до 07.12.2012г.; сумата от 370,24 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.01.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 335,11 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.02.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 302,35 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.03.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 267,39 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.04.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 233,57 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.05.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 198,65 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4000 евро, дължима за периода от 15.06.2012г до 07.12.2012г.; сумата от 164,82 евро, представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 4 000 евро, дължима за периода от 15.07.2012г до 07.12.2012г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна и издаване заповед за незабавно изпълнение за процесните вземания. В същата е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание.
Ответникът по частната касационна жалба П. П. П. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено, респ. частната касационна жалба е подадена, след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010г., поради което обжалваемостта на определението и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл. 280, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК процесуални правила.
Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК за парични вземания – главница , лихви и разноски, произтичащи от договор за заем от 12.02.2009г., обективиран в нот.акт №186, т.1,д.№ 1157/2009г. В тази част на заявлението искането е уважено като е издадена заповед за незабавно изпълнение и същата е влязла в сила. Със заявлението е поискано и издаване на заповед за незабавно изпълнение за индивидуализирани по размери и периоди обезщетения за забава върху част от главницата. Размерът на тези парични вземания, за които е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по граждански дела – 5 000лв., поради което постановеното от въззивния съд определение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/21.12.2010 г./.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. Г. К., подадена чрез адв.М. от ПАК, срещу определение №448 от 11.02.2013год. по в.ч.гр.д.№ 143/2013год. на Пловдивски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 2730/2013год. по описа на ВКС,ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: