О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 12.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1291/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от МБАЛ „Св.Н. Чудотворец”-Е., [населено място], представлявана от управителя Г. Т. С. и процесуален представител адв. Б. Ц. срещу решение от 20.12.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
Ответникът по касационната жалба Г. М. Г., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв.З. Г.-М. оспорва жалбата.Твърди, че е недопустима, тъй като представляващият касационнния жалбоподател няма представителна власт, както и че е неоснователна.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск .Съдът приема и че е подадена от надлежно представлявана страна.На 27.12.2012 г. е сключен договор за възлагане на управлението с нов управител на дружеството-жалбоподател.Той е вписан в търговския регистър на 04.01.2013 г. в 14,59 часа.Касационната жалба е постъпила в деловодството на 04.01.2013 г. в 13,36 часа и е подписана от предходния управител. В отношенията с трети лица обвързващо е действието на отразеното в търговския регистър, тъй като съгласно чл. 140 ал.4 ТЗ изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването . Към момента на подаването на касационната жалба в отношенията с трети лица представляващ дружеството все още е бил предходният управител и следователно тя е подписана от лице с представителна власт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Окръжен съд-гр.М. е потвърдил решение №306/02.10.2012 г. по гр.д.№755/2012 г. на районен съд-гр.Л., с което е признато за незаконно уволнението на ответника по касационната жалба и прекратяването на трудовото му правоотношение въз основа на чл.325 ал.1 т.8 КТ, постановена е отмяната му и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „началник на акушеро-гинекологично отделение”.В. съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е възникнало въз основа на проведен конкурс и чийто срок е следвало да изтече на 01.12.2013 г. , както и че работодателят не е доказал провеждането на нов конкурс, спечелването му и постъпване на работа от друго лице. Поради това е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ответника по касационната жалба е незаконосъобразно.Приел е също така,че правилно не са приети доказателства за тези обстоятелства представени от касационния жалбоподател, тъй като отговорът на исковата молба, с който са направени възражения в тази насока е подаден извън преклузивния срок. По същата причина не са уважени доказателствените му искания и пред въззивния съд въз основа на чл.266 ал.2 ГПК като преклудирани. Приел е също така, че е спазен преклузивният срок по чл.358 ал.2 т.1 КТ, тъй като исковата молба е предявена в двумесечен срок от издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение .
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следния процесуалноправен въпрос: следва ли да се приемат във възззивната инстанция доказателства за нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото.Счита,че въззивният съд,който не е приел като писмени доказателства по делото документацията по проведения нов конкурс е направил изводи в противоречие с определение № 707/23.06.2010 г. по гр.д.№355/2010 г. на ВКС,ІІІ г.о.
Поставя и въпроса следва ли да се изясни моментът, от който започва да тече давностния срок по чл.328 ал.2 т.1 КТ за предявяване на иск по чл.344 ал.1 КТ. Намира ,че изводите на въззивния съд в тази насока противоречат на определение №367/30.03.2009 г. по гр.д.№3480/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
К. жалбоподател не е квалифицирал посочените от него основания за допускане на касационно обжалване.Настоящият състав, преценявайки аргументите, които е изложил, приема, че те са по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Следва да се отбележи,че представените определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не създават сила на пресъдено нещо, респективно задължителна съдебна практика,която следва да бъде съблюдавана. За да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно предвиденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК, е необходимо произнасянето на съда по правния въпрос от значение за изхода на делото да е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общо събрание на гражданската колегия при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ /обн. Д. В. бр. 59/22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, каквито съдебни актове не се посочват и прилагат към изложението.Изведените правни въпроси от жалбоподателя са решени в съответствие със създадената задължителна съдебна практика по тях. По първия въпрос ВКС се е произнасял многократно по реда на чл. 290 ГПК и е създал последователна практика:решение №98/21.03.2011 г. по гр.д.№952/2010 г.,ІV г.о., решение № 112/14.06.2011 г. по гр.д.№1884/2009 г.,ІV г.о., решение № 217/30.07.2010 г. по гр.д.№367/2009 г., ІІ г.о., решение №280/20.07.2011 г. по гр.д.№888/2010 г.,ІV г.о., решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д.№151/2009 г., І г.о., решение № 466/27.05.2010 г. по гр.д.№1297/2009 г., І г.о. и други. Според възприетите разрешения законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивното производство само в случаите, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция или когато те са нововъзникнали след подаването на въззивната жалба. В тази фаза на процеса страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК се отнася за факти и обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство, а в случая писмените доказателства, които жалбоподателят е направил искане да бъдат приети едва в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд ,са били създадени от самия него преди подаване на исковата молба от ответника по касационната жалба.В първоинстанционното производство не е направено доказателствено искане за приемането им. Настъпващата поетапна преклузия още в този стадий на процеса – чл.131 ал.2 , 143 ал.2 , 144, 146 ал.3 , 147 ,148 ГПК за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност.
По втория въпрос също е създадена задължителна практика с решение № 322/22.04.2010 г. по гр.д.№301/2009 г., ІV г.о., решение №433/27.11.2012 г. по гр.д.№1381/2011 г.,ІV г.о. и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която за начален момент, от който започва да тече срокът, в който може да се упражни потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ правата му, е произвел правно действие. Относно деня на прекратяване на трудовото правоотношение законодателят е предвидил три хипотези в разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ, а именно: при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.В случая не е установено кога е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , но исковата молба е подадена в законовия срок, считано от датата на издаването й. Тъй като логично следва,че тя е връчена най-рано в деня на издаването, и искът следва да се приеме че е предявен своевременно-нито преждевременно, нито извън преклузивния срок. Поради това настоящият състав на ВКС намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: