О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 21.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 7354/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. В., представляван от адв.Д. и адв.Д., срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2978/ 16.10.2013г. по ч.гр.д.№ 2741/ 2013 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 1033/ 01.07.2013г. постановено по гр.д.№ 512/ 2013г. по описа на Карловски районен съд – ІV гр.с.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Обосновава наличието на основанието с оплакването си за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и неправилно приложение на ТР№5/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С Определение №1033/01.07.2013г. постановено по гр.д.№ 512/2013г. по описа на Карловски районен съд е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че документите, представляващи „Протокол за предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие” , „Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Н. В.” и „обяснения , дадени пред орган на полицията” са такива с невярно съдържание. Това определение е потвърдено с въззивното определение, предмет на настоящото производство.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед изложеното в исковата молба правният интерес по така предявения иск се обосновава от ищеца с това, че следствие от представянето на документите в производството по гр.д.№ 111/ 2009г. на КРС е постановено и е влязло в сила съдебно решение по същото, с което като е издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на лицето Н. В. / баща на ищеца/,а е последвало и решение рег. № К/К-287/09 от 07.11.2011г. на РУП-гр.К., с което е постановена заповед за отнемане разрешението за носене и употреба на ловно оръжие и разрешение за съхранение на ловно огнестрелно оръжие, иззета е и ловна пушка „Иж”. Приел е също, че цитираните частни документи в качеството им на такива се оспорват относно достоверността на съдържащите се в тях твърдения и изявления на лицата чрез опровергаване на тези твърдения и изложени обстоятелства в самото производство, в което се представят чрез ангажиране на надлежни насрещни доказателства от страната, върху която лежи доказателствената тежест. В тази насока в съдебното производство по гр.д.№ 111/ 2009г. на КРС твърдяната невярност на заявените факти и обстоятелства в цитираните частни документи е следвало да бъде оспорена и съответно инициирано опровергаването им от настоящия ищец по предвидените за това процесуални способи. Предявяването на самостоятелен иск по реда на чл.124, ал.4 ГПК е недопустимо, поради това, че поради нереализирано инцидентно оспорване на представените частни документи, се цели ревизия на влязло в сила съдебно решение извън предвидения за това инстанционен контрол, по което е решен правен спор между страните, а не с цел изясняване на спора относно същите документи преди съдебен процес, в който документът може да бъде използван, както допуска правната теория в тази насока. Според въззивния съд недопустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК се обуславя и от целта да бъде възобновено наказателно производство, инициирано в случая от ищеца с оглед заявените факти и представени доказателства в тази насока. Посочмил е също, че представеният „Протокол за предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие” представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, поради което е недопустимо оспорване верността на съдържанието му, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. По изложените съображения е обосновал извод, че районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая частния жалбоподател не е формулирал никакви въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът само формално е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е привързал същата към свои фактически и правни изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени тези доводи не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. На следващо място касаторът не е обосновал и тезата си защо смята , че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2978/ 16.10.2013г. по ч.гр.д.№ 2741/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: