О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр. София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 462/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] срещу решение № 1400 от 03.07.2014 г. по в. гр. дело № 1956/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и Диана Ж. Т. поддържат становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 10.02.2014 г. по гр. дело № 9947/2009 г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни исковете на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ [фирма], [населено място] против Д. Ж. Т. и [фирма], [населено място] за заплащане от двамата ответници солидарно на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане /пропуснати ползи от намалели пациенти в Акушеро – гинекологично отделение и намалели приходи от тях в периода месец април – месец юни 2009 г./, настъпили от публикации във в. „Труд” на 6, 7 и 9 април 2009 г. и на 24 юли 2009 г., касаещи смъртта на З. Х. К. в размер на 70 000 лева – предявени частично от пълния размер на вредите в размер на 219 231.40 лв. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, осъдил е МБАЛ [фирма], [населено място] да заплати на Д. Ж. Т. сума в размер на 1890 лв., разноски по делото, а на [фирма], [населено място] сума в размер на 1540 лв. разноски по делото. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на [фирма], [населено място], направени пред Софийски апелативен съд в размер на сумата 60 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че публикациите във в. „Труд” /от 06.04.2009 г., статия със заглавие „Лекарска грешка уби родилка” с автор Д. Т., от 07.04.2009 г., статия със заглавие „Направиха аутопсия на починалата родилка”, без да е посочен конкретен автор, от 08.04.2009 г. статия със заглавие „500 души изпратиха починалата родилка”, без посочен автор и др. публикации в същия вестник/ отразяват само информация за събитията, свързани със смъртта на Запряна К., описани и в медицинската документация около случая, като са отразени мненията, както положителните, така и отрицателните на различни лица относно болницата и работещите и не могат да се окачествят като противоправно поведение. Въззивният съд е приел, че не е установена и доказана по никакъв начин причинно – следствена връзка между публикациите във вестника и състоянието на потока от пациенти в лечебното заведение, включително и това, че приходите на болницата са намалели именно в резултат на поведението на ответниците. Съдебният състав на въззивната инстанция е констатирал недоказаност на фактическите състави на чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД, съответно е направил преценка за правилност на решението на Софийски градски съд, с което исковете са били отхвърлени.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изброява Международния пакт за гражданските и политическите права, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Принципите от С., Лондонския протокол от 2000 г., изразява становище относно ролята на медиите за укрепване правото на обществото за достъп до информация и необходимостта от намиране на подходящ баланс между правото на свобода на изразяване и защитата на доброто име, като се позовава на разпоредби на Конституцията /чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изречение първо/ и констатира, че посочените в изложението принципи са намерили отражение в същите разпоредби. В приложението касаторът развива доводи за твърденията на автора и издателя в поредицата представени пред съда публикации, като излага становище, че „Лъжливият характер на тези твърдения е безспорно доказан”, изразява виждането си, че правото на ответниците да докажат истинността на твърденията си „е било надлежно осигурено”, както и че „Причинената имуществена вреда е доказана чрез назначената от съда и неоспорена от ответниците съдебно – счетоводна експертиза”. В следващата част на приложението лаконично е посочено, че „Касационната жалба намира основание в съдебната практика на Върховния касационен съд, отразена и в следните актове:”. Изброени са актове на ВКС – две решения, постановени по чл. 290 ГПК и определения, постановени в производства по чл. 288 ГПК. Касаторът е обобщил, че жалбата му намира основание в тези актове, както и в други съдебни актове, на първоинстанционни и въззивни съдилища.
От изложеното е видно, че касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, произтичащ от решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба ( в този смисъл са разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело / т.д./ № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия /ОСГКТК/ на Върховния касационен съд /ВКС/, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението). Съгласно разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, т. 1 непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следователно в настоящия случай трябва да се приеме липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол поради липсата на правен въпрос /общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/ в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са налице и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. В тази насока трябва да се имат предвид и следните съображения. Касаторът е посочил две решения на състави на ВКС, ІV г.о. – решение по гр. дело № 1640/2010 г. и решение по гр. дело № 1486/2011 г., които не могат да релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като липсват поставени от страната правни въпроси /общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК/, спрямо които да се извърши преценка на разрешенията в приложената съдебна практика, формирани по идентични правни въпроси. Касаторът е изброил в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и определения, постановени съответно по гр. дело № 1467/2010 г., гр. дело № 1201/2013 г., гр. дело № 1823/2013 г., гр. дело № 1423/2013 г., гр. дело № 2120/2013 г. и по гр. дело № 4805/2013 г. на състави на ВКС, ІV г.о. Тези определения са постановени в производства по чл. 288 ГПК и с тях не са допуснати до разглеждане по същество касационни жалби. Същите определения представляват съдебни актове, които не формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не са относими към кръга от съдебни актове, пораждащи така практика / в този смисъл са разясненията в посоченото по – горе ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2 и т. 3/ и нямат правната характеристика на съдебни актове, с които съставите на ВКС се произнасят по същество на касационните жалби / в този смисъл са разясненията в ТР № 2/2010 от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Ето защо следва да се приеме, че с позоваването на тези актове касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Този извод произтича и от липсата на мотивирано изложение, съдържащо съпоставка на разрешенията във въззивното решение и актовете, на които касаторът се е позовал по правни въпроси, обусловили изхода на настоящия спор, имащи идентичност с правни въпроси, разрешени в приложената практика, т.е. от липсата на доводи за отклонение на въззивния съд от съдебната практика. В приложението жалбоподателят твърди, че решаването на казуса „има значение за точното и еднообразно прилагане на закона както с оглед разпоредбите на вътрешното законодателство, така и на нормите на международното право” и поддържа, че решението ще допринесе и за развитието на вътрешното право. С въпроизвеждане на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както в случая е процедирал касаторът не може да се обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според касатора е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. Освен това в приложението не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в хипотезата на липса на съдебна практика, чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуваща според касатора непълнота, неяснота или противоречивост в обективираната в тях правна уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението й /в този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с тази част от приложението не е релевирано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата – [фирма], [населено място] разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 2630 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1400 от 03.07.2014 г. по в. гр. дело № 1956/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 2630 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: