О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр. София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1510/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Р. С. чрез пълномощника му, адвокат М. Г. Д. срещу решение № 1646 от 08.11.2012 г. по гр. дело № 1900/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
Ответницата И. Н. М. чрез пълномощника, си адвокат А. В. Ц. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С обжалваното решение е отменено решение № 1055 от 14.03.2012 г. по бр. дело № 15801/2011 г. на Пловдивски районен съд, втори брачен състав изцяло и е постановено решение за отхвърляне на предявения от В. Р. С. против И. Н. М. иск за изменение на постановените с решение № 59 от 28.01.2009 г. по бр. дело № 914/2008 г. на Пловдивски районен съд, първи брачен състав мерки относно родителските права спрямо детето А. – М. В. С., като същите бъдат предоставени на бащата, ведно със законните последици. С решението въззивната инстанция е осъдила В. Р. С. да заплати на И. Н. М. сумата 725 лв. разноски за производството. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че по делото не е било установено майката да е занемарила задълженията си към детето във външен вид, хигиена, физическо или емоционално развитие, както и да е злепоставила по някакъв начин интересите му, да го е поставила в опасност. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че детето е било обгрижвано и възпитавано, като му е помагано да се развие нормално за своята възраст. Въззивният съд е достигнал до извод за липсата на основания за промяна на родителските права предвид приетите за установени по – горе обстоятелства, както и неустановяване по делото майката да се е дезинтересирала от отглеждането и възпитанието на детето, да го е занемарила, да не му е обръщала необходимото внимание и да не му е предоставяла необходимите грижи.
Касаторът поддържа, че при постановяване на въззивното решение „единственото”, което окръжният съд е кредитирал е заключението на вещото лице, като изводите на съдебния състав за недоказване изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на родителските права, за недоказване, че майката е занемарила задълженията си към детето, злепоставила е по някакъв начин интересите му, дори че го е поставила в някаква опасност, същият твърди, че са необосновани. В изложението е посочено: „Това от своя страна налага съществения за допустимостта на решението процесуалноправен въпрос – Изпълнил ли е съда задължението си да прецени и обсъди всички събрани по делото доказателства ? и разбира се следващия го такъв – Може ли, съда да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите…”. Първият от въпросите е по съществото на касационната жалба. Неговата относимост е към друг вид касационни основания, тези по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като съдържанието му засяга изследване на процесуалните действия на въззивната инстанция и спазване на съдопроизводствените правила, а касационният контрол по основанията, визирани в чл. 281, т.3 ГПК се упражнява в производство по чл. 290 ГПК при допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същият характер има и следващия въпрос, предпоставящ допуснати от съда процесуални нарушения –формиране на изводите в нарушение на чл. 12 ГПК, без да бъдат обсъдени всички доказателства по делото и доводите на страните. Общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не се формират с въпроси, имащи за предмет процесуални нарушения, тъй като тяхната установеност не се констатира в производството по чл. 288 ГПК, а в производството по чл. 290 ГПК. Противното означава неразграничаване на двата вида касационни основания – по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 281, т. 3 ГПК. Процесуалните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК имат за предмет правни разрешения на въззивната инстанция и въвеждането им предпоставя обосноваване на отклоненията, които второинстанционният съд е допуснал от задължителната или казуална съдебна практика. Касаторът не е отразил в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК противоречивото произнасяне на окръжният съд, в отклонение от правните разрешения в цитираното ППВС № 1/12.11.1974 г. Неговото твърдение, че при разглеждане на иска по чл. 59 СК, „съдът е длъжен да се произнесе с оглед цялостната защита интересите на децата”, а „когато това не е сторено е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение не е в съответствие именно със задължителната практика на ВКС /ППВС № 1 от 12.11.1974 година/” не съдържа съображения, с кои конкретно посочени правни разрешения въззивният съд се е произнесъл в противоречие с указанията на Върховния съд. В приложението не са изложени приетите от окръжния съд правни разрешения по предявения иск, съответно отклонението, което същите съдържат в сравнение със задължителната практика. Касаторът е длъжен да посочи тези правни разрешения и допуснатото с приемането им от въззивния съд противоречие със съдебната практика. ВКС не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 /. В случая жалбоподателят не е изпълнил посоченото процесуално задължение. Твърденията за допуснати от съда нарушения са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК. Неизлагането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1646 от 08.11.2012 година по гр. дело № 1900/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: