О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София, 08.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5094/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и представлявано от управителя С. Ц. Д., подадена чрез адв.К. П. от АК [населено място], срещу въззивно решение №123 от 28.05.2014г. на Шуменски ОС, постановено по в.гр.д.№ 224/2014год. С това решение е потвърдено Решение №159 от 10.03.2014г., постановено от Шуменски районен съд по гр.дело №3139 по описа за 2014г. в частта му, с която са уважени предявените от Н. М. И. против [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е отменена заповед №1539 от 09.10.2013г. на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с И. на основание чл.328 т.8 КТ; И. е възстановен на заеманата от него отпреди уволнението длъжност – „Технически ръководител водоснабдяване и канализация” в район Нови пазар, а [фирма] е осъдено да му заплати сумата от 2827,02лв. – обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за времето за което е останал без работа 10.10.2013г. до 26.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора правни въпроси, които „са от значение за крайния изход на делото както и за формиране на решаващата воля на съда”, по които и „ не е формирана съдебна практика” – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Като такива счита въпросите : „1/ Кодът по НКПД ли съществен елемент на понятието „длъжност“ по смисъла на КТ или пък това е щатът, длъжностната характеристика, естеството на работа, заемана от работника/служителя, и възможността за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ обусловена ли е от пълното припокриване на шифрите по НКПД на длъжностите на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава?; 2. Следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства по делото за кумулативно наличие на всяка една от трите предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, след като липсата на една от тях води до незаконосъобразно приложение на този текст от КТ?; 3.Кога следва да бъде освободен единия служителя /С. Т./ и кога да бъде назначен новия служител / Н. И./, за да се приеме, че е налице и третата предпоставка на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ?”
Ответната страна Н. М. И. в представен писмен отговор чрез пълномощника Адвокатско дружество „Т. и К.”, представлявано от адв. К., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд, препращайки на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел за безспорно установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал първоначално длъжността „Техник на производствено звено” във [фирма], Район Нови Пазар, място на работа Н. К. – считано от 29.09.2010г., а с допълнително споразумение от 06.02.2012г., трудовото правоотношение е било изменено, като длъжността му е била променена на „Технически ръководител водоснабдяване и канализация”, с място на работа „Р-Н Нови Пазар”; че със Заповед №1539/09.10.2013г. на Управителя на дружеството трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 10.10.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ, като работодателят е отбелязал в заповедта като причини за прекратяването – „… На основание Решение №863/17.10.2012г. на Районен съд Шумен, потвърдено с Решение №777/29.01.201Зг. и Определение №779/20.06.2013г. на ВКС недопуснато до касационно обжалване за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”.
Приел е също, че в тежест на работодателя е да установи по несъмнен начин наличието на всички законови предпоставки за упражняване правото на прекратяване трудовото правоотношение; че районният съд не е допуснал процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест, тъй като на работодателя е указано, че следва да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са били налице всички изисквания на закона за постановяването му на процесното основание; че ответната страна след доклада по делото не е проявила процесуална активност и не е направила други доказателствени искания преди настъпване на законоустановената преклузия; че направените с въззивната жалба доказателствени искания са били преклудирани и поради това са оставени без уважение, но дори и да са били допуснати, същите не биха повлияли на крайния изход от спора. Посочил е и това, че за да е налице законосъобразно упражнено право на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на процесното основание – чл.328, ал.1, т.8 от КТ, са необходими в кумулативна наличност следните предпоставки: възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на работа, заемал преди това същата длъжност, с влязло в сила съдебно решение; незаконно уволненият работник или служител да се е явил при работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345, ал.1 от КТ, и длъжността, на която е възстановен работникът или служителят, да е заета от лице, с което да е сключен трудов договор за заемане на същата длъжност след уволнението на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав има за последица незаконосъобразност на извършеното на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ уволнение. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че в настоящия случай работодателят не е установил с категоричност, че уволненият работник е заемал точно тази длъжност, на която е възстановен другият работник. В подкрепа на този извод е посочил, че освен разликата в наименованието на длъжностите и кодовете по НКПД, видно от представените щатни разписания, при ответника в обособения експлоатационен район „Нови Пазар” е имало общо 3 щата за същата длъжност и не е ясно дали точно щатът на уволнения преди това работник е заел ищецът; че е налице пълно несъответствие в хронологичния порядък на осъществените уволнения и назначения – ищецът е назначен на длъжността „Технически ръководител водоснабдяване и канализация”, с място на работа „Р-Н Нови Пазар” считано от 06.02.2012г., а работникът, за който се твърди че е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение работа – С. П. Т., е заемал длъжността „Техник ВиК”, като е бил уволнен на основание чл.328, ал.2 от КТ считано от 17.09.2010г. След отмяната на горното уволнение, същия работник е подал заявление на 20.02.2012г. за явяване на работа и заемане на длъжността, на която е възстановен, и със заповед от същата дата 20.02.2012г. трудовото правоотношение между страните отново е било прекратено, но този път поради съкращаване на щата, считано от 21.02.2012г. И това уволнение е било отменено и на 23.07.2013г. работодателят е издал Заповед №1083, с която е постановил възстановяване на С. П. Т. на длъжността „Техник ВиК” в район Нови Пазар, с място на работа: Н. К., считано от 21.02.2012г., като е указано на работника да се яви на работа на 24.07.2013г. Едва няколко месеца по – късно – на 09.10.2013г. е постановено и процесното уволнение поради възстановяване на незаконно уволнения работник, което е следвало да се извърши веднага след завръщането на първия работник, ако действително са били налице предпоставките за законосъобразното уволнение.
Въз основа на изложеното и при зачитане на обстоятелството, че ищецът е бил назначен на длъжността преди постановяване на последното уволнение на работника /поради съкращаване в щата/, съдът е приел, че не е налице последната от изискуемите предпоставки за постановяване на законно уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.8 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправни и процесуалноправни въпроси, включени в предмета на спора и които да са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело.не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК поставените такива от касатора – първият въпрос не е правно разрешаван от съда и не обуславя решаващите изводи на съда; вторият въпрос по същество е оплакване за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради непрецизен анализ на доказателствата, а третият въпрос е фактически – свързан е с фактите, подлежащи на установяване в процеса и като такъв не може да обоснове извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Следва да се има предвид и това, че в конкретния случай изложението на касатора повтаря в синтезиран вид оплакването му за необоснованост и неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания той привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението са касационни оплаквания и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора – тази по т.3 на чл.280 ГПК.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните и удостоверени в настоящото производство такива в размер 400лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №123 от 28.05.2014г. на Шуменски ОС, постановено по в.гр.д.№ 224/2014год.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. Ц. Д., да заплати на Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес [населено място] могили, [община], [улица], деловодни разноски за касационната инстанция в размер 400лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: