О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 25.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7238/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Я. Д.,чрез пълномощника адв.К. Стоянова, срещу решение № 16477/21.08.2014 г. по гр.д.№ 16833/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „С.”-ЕООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Н. Г. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-67-182/15.10.2013 г. по гр.д.№17110/2012 г. на Софийски районен съд, 67 състав, с което са уважени предявените от ищцата-касатор в настоящото производство , искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,като вместо това е постановено отхвърлянето им : за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й извършено със заповед № 21-3/28.02.2013 г. съгласно чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „супервайзор в отдел кол център” , за заплащане на обезщетение за времето , през което е останала без работа в периода 01.03.2013 г.-01.09.2013 г. ведно със законната лихва и са присъдени разноски.За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел,че твърдението на касаторката за недобросъвестност на работодателя при упражняване правото му на уволнение не е доказано.В известие от 28.02.2013 г.,с което са й поискани сведения за наличие на обстоятелства за закрила по чл.333 ал.1 КТ е посочено,че във връзка със съкращаване на щата е извършен подбор на служителите,заемащи длъжността супервайзор. С оглед отразеното в този документ въззивният съд е приел, че подборът е направен преди трудовото правоотношение на касаторката да бъде прекратено и че оспорените от нея документи са съставени на датите посочени в тях, а не след уволнението и за целите на делото.Направил е извод,че е налице реално съкращаване на щата, извършено с акт на работодателя и че промяната е намерила израз в щатното разписание. Въззивният съд е посочил,че правото на работодателя на подбор, като част от правото на уволнение подлежи на съдебен контрол на основата на преценката за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При направените възражения от касаторката и разпределената доказателствена тежест работодателят е следвало да докаже извършването на подбор при спазване на законовоустановените критерии по чл. 329 КТ.Въззивният съд е счел за неоснователно оспорването на протокола ,съставен от комисията по подбора, съдържащ поставените оценки на служителите включени в него.Като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК той се ползва с формална доказателствена сила.Въз основа на съдържащите се в него изявления на сочените за автори лица и на събраните доказателства,които ги подкрепят, е приел, че поставените оценки отговарят на истината.Обсъдил ги е подробно във връзка с различните критерии. Относно критерия образование те са били от порядъка 4 точки за висше образование със степен магистър, 3 точки за бакалавър, 2 точки за средно специално и 1 точка за средно образование.По този критерий на касаторката е поставена оценка 3, но тя е представила като доказателство по делото диплома за придобита през 2009 г. образователна-квалификационна степен магистър. Въззивният съд е счел, че липсват доказателства работодателят да е бил известен за това обстоятелство и поради това е намерил оценката й по този критерий за правилна. Направил е извод, че ако бъде завишена с 1 точка,поради придобитата по-висока образователна степен, това няма да промени класирането на служителите.По останалите критерии – за справяне с работата, професионален опит на сходни позиции и изпълнение на поставените задачи в срокове по-дълги от поставените и постигнати резултати в граници под очакваните касаторката е получила най-ниската оценка -1 точка.Комисията е ползвала и сравнителни таблици за резултатите от работата, изготвени въз основа на централизирана база данни, чийто сървър се поддържа в С. , обслужва 25 държави и съдържа текущи оценки за всеки служител . Според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза ползваните данни не могат да бъдат манипулирани. По критерия постигнати резултати по входящи поръчки към обслужените входящи разговори касаторката е показала резултат под средния за всеки месец от обследвания петмесечен период.По критерия нетни приходи евро в час резултати под средния са показали други двама служители,но те са били натоварени и с допълнителни задачи.За двама служители, участващи в подбора, в системата не са били налице данни; за единия -поради продължителен отпуск за отглеждане на дете, а за другия- поради обстоятелството ,че през обследвания период е изпълнявал различна длъжност- ръководител кол център.Този служител е и най-опитният супервайзор понастоящем. Относно служителя в продължителен отпуск въззивният съд е приел, че макар по два от критериите да не са му поставени оценки, това не означава,че той не участва в подбора .Възможно най-ниските оценки по тези критерии следва да са по 1 точка. Резултатът на касаторката и при това положение остава най-нисък. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели- ръководителя на кол-центъра ,пряк началник на касаторката и председател на комисията по подбора и двама нейни колеги, въззивният съд е приел,че поставените оценки отговарят на истината.Те се основават на информацията от базата данни и на личните впечатления на членовете на комисията от работата на всеки един от служителите.Касаторката трудно възприемала служебната информация и по тази причина не я свеждала до агентите, които често я получавали от клиентите или се обръщали към други супервайзори.Това създало пречки за реализиране на провеждана кампания. Липсвала й адекватност и бързина на отговорите по въпросите, които агентите поставяли.Посочени са конкретни случаи на неизпълнени задачи,което довело до натрупване на напрежение в колектива. Въз основа на тези факти въззивният съд е намерил, че проведеният подбор е правилен, съответно предявените от касаторката искове са неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпроса:
-при наличие на оспорване законосъобразността на подбора и поставените от работодателя оценки, следва ли същият да установи по безспорен начин със съответните доказателствени средства и доказателства реалността и обосноваността на поставените оценки и съответствието на същите с действително притежаваните от оценяваните служители квалификация и ниво на изпълнение на работата. Счита,че отговорът на този въпрос е ясен и е даден в решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК по : гр.д.№ 547/2011 г., ІІІ г.о.,гр.д.№6678/2013 г., ІІІ г.о., гр.д.№922/2012 г,ІІІ г.о., гр.д.№461/2011 г.,ІV г.о. и ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГК. Намира,че работодателят не е представил доказателства и не е установил извършените от него действия на съпоставка по приетите критерии.Посочва,че не са представени доказателства за квалификацията на всеки един от служителите, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви,че в базата данни критериите са поне 20 на брой, но експертизата е изследвала само два от тях,че оценките на касаторката действително са най-ниски в И. отдела, но тези резултати са изчислени без да е изяснено кой супервайзор с кой агент е работил ,че нейният резултат е близък с този на останалите служители,че не са представени доказателства за критерия „резултати”.Липсата на тези доказателства, според касаторката ,води до невъзможност да се упражни съдебен контрол за законосъобразност на извършения подбор по посочените критерии.Същата изтъква и че не е налице реално съкращаване в щата,тъй като по делото е представено поименно щатно разписание от 20.02.2013 г., което предвижда 9 щатни бройки за длъжността супервайзор и в което фигурира и тя ,но не е представено щатно разписание към датата на уволнението й ,от което да се установи,че е премахната една щатна бройка.Вероятно във връзка с това свое становище цитира и посоченото по-горе решение на ВКС по гр.д.№ 922/2012 г., ІІІ г.о.
По нататък в изложението си касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК при липса на съдебна практика, като формулира следните въпроси:
-допустимо и в правомощията на съда ли е същият да поставя оценки на участвалите в подбора лица, като по този начин мотивира изводите си, че липсата на поставена оценка не води до незаконосъобразност на извършения подбор;
-липсата на оценка на част от оценяваните служители по някой от критериите,посочени в чл. 329 ал.1 КТ води ли до извода, че тези служители са изключени от подбора, съответно опорочават същия и водят до неговата незаконосъобразност;
-в случай,че към датата на извършване на подбора работодателят не е информиран, че някой от служителите се ползва от закрилата по чл.333 ал.5 КТ-бременна служителка,следвало ли е този служител да бъде включен в подбора и оценяван по критериите на чл. 329 ал.1 КТ;
-ако в искане за предоставяне на информация дали даден служител се ползва от закрилата по чл.333 КТ бланкетно е посочено,че е извършен подбор,без да се посочват факти и обстоятелства, следва ли да се приеме за доказано обстоятелството, че подборът е извършен преди датата на получаване на известието,както и че служителят е уведомен за резултатите от същия.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Първият поставен въпрос е релевантен, но не е налице отклонение на правните изводи и извършените процесуални действия от въззивния съд от приетите разрешения в цитираната задължителна съдебна практика. Следва да се посочи, че решението по гр.д.№922/2012 г., ІІІ г.о. е неотносимо, тъй като с него е решен правен въпрос относно реалността на извършеното съкращение в щата, а не относно подбора.По делото са събрани значителни по своя обем гласни доказателства,като са разпитани свидетели познаващи работата на касаторката отблизо, позволяващи извършването на проверка за обективността на поставените й оценки. Изложените от нея доводи са породени от становището й за необоснованост на направените фактически изводи на въззивния съд, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.Във връзка с оплакването относно реалността на извършените промени в щата не е формулиран въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по второто поддържано основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Първият от поставените въпроси е релевантен, но касаторката не е обосновала наличието на допълнително основание. Когато се твърди липса на съдебна практика, касаторът следва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска , което не е сторено .Вторият въпрос е свързан с правилността на въззивното решение , не е поставен във връзка с обуславящ правен извод. Третият въпрос е поставен в хипотеза, която не е разглеждана от въззивния съд и също не е обуславящ неговите правни изводи.Последният въпрос е свързан с правилността и обосноваността на направените от въззивния съд изводи и се отнася до обсъждане на представено доказателство.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК –т.1, за да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът трябва да постави въпрос,от значение за изхода на делото,който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда. Въпросът не може да се отнася до правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка и за обсъждане на доказателствата по делото.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие, фактура и банков превод ,въз основа на които следва да се направи извод,че разноските са направени и с оглед изхода на спора присъждането им се дължи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16477/ 21.08.2014 г. по гр.д.№16833/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Я. Д. да заплати на „С.”-ЕООД сумата 798/седемстотин деветдесет и осем/ лв. напрвавени разноски по делото
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: