Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
София, 28.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3316/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. Х. А., чрез пълномощник адв.Д. П. срещу решение № 410/09.03.2015 г. по гр.д.№ 24/ 2015 г. на Окръжен съд- Варна.
В касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че детето живее с баба си .Касаторката твърди, че в действителност от раждането си то живее заедно с нея и в едно домакинство с нейната майка. Изтъква, че ежемесечно пътува от Б. прекарват заедно максимално продължително време, че полага усилия, за да осигури необходимите средства за издръжка, че е налице силна емоционална привързаност между майка и дъщеря, че най-добрият интерес на детето предполага местоживеенето му и упражняването на родителските права да се предоставят на нея. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.Претендира разноски.
Оветникът по касационната жалба И. С. И. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Н. Б. я оспорва. Счита, че майката не може да осъществи пълноценен контрол и грижа за детето, като живее и работи в Б..Претендира разноски.
С определение № 307/17.03.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК- при наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, по следните въпроси:
– за значението на задължителното изслушване на двамата родители.
Съгласно чл.59 ал.6 СК при спорове относно местоживеенето, упражняването на родителските права , мерките относно упражняването на тези права, режима на лични отношения между родител и дете,което не е невършило пълнолетие и издръжката, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл.15 ЗЗакрД ,взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно изслушва и други лица.Според приетото в решения , постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС по гр.д.№ 1420/ 2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 522/ 2011 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 1119/ 2012 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 5451/ 2013 г.,ІV г.о., гр.д.№ 5156/ 2013 г.,ІV г.о., гр.д.№ 4082/ 2014 г.,ІV г.о., гр.д.№ 6983/ 2014 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 4509/ 2015 г.1 ІV г.о. и др., съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право на преценка дали това е необходимо. Идентично разрешение се съдържа и в ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974 г. на ППВС- т.2 , което е запазило своето действие и според което изслушването на родителите е задължително, а не факултативно и неспазването на това задължение е нарушение на съдопроизводствените правила. Тези разрешения са задължителни и се споделят от настоящия състав. Законодателят е изключил субективната преценка на съда за наличие на необходимост или не от изслушване. Ограничението на дискрецията му е въведено, за да се гарантира възможността да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на детето , да формира обосновано становище за родителския им капацитет, за наличието на достатъчно лични качества и възможности да се упражняват родителските права в интерес на детето.
-обуславя ли се интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени релевантни обстоятелства.
В чл.59 ал.4 СК са определени критериите, въз основа на които се решават въпросите по чл.59 ал.2 СК при липса на общо съгласие между родителите – след преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на децата,като примерно са изброени възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните възможности. С ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974 г. на ППВС –ІІ е прието, че решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед на също примерно изброени обстоятелства по спора-възпитателски качества и морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си при действието на СК. Най-добрият интерес на детето е определен в §1 т.5 ЗЗакр.Д като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства-желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата,която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в законите или в ППВС обстоятелства, като мотивира значението им. Важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество, а не само отделни факти. Съдът не може да основе решението си само на някои от тях, а да игнорира други. Той е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от обстоятелствата, като се ръководи единствено от интереса на детето. Примерно това могат да бъдат възпитателските качества на родителите в установено конкретно тяхно проявление, полаганите лични грижи и отношение към децата, изявената на дело готовност да ги отглеждат и възпитават , привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата и др. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. В този смисъл са решения на състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика по гр.д.1665/2013, ІІІ г.о., гр.д.№4994/2013 г., ІІІ г.о., гр.д.№6073/2013 г., ІVІ г.о.,гр.д.№4648/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№ 5475/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№6884/2014 г., ІІІ г.о. и др.,изводите в които се споделят от настоящия състав.
-за началния момент на присъдената издръжка, когато преди това детето живее при родителя на когото не е предоставено.
С решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№501/2010 г.,ІV г.о. е прието,че началният момент на присъдената издръжка,когато преди това детето живее при родителя на когото не е предоставено,следва да се постанови от привеждане в изпълнение на решението за родителските права. Настоящият състав споделя тази постановка.Подобно разрешение е дадено и в ППВС № 5/16.11.1970 г.- т.17,което е актуално и при сега действащия СК и съдебната практика е неизменна.По начало и двамата родители дължат издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете, като родителят който полага преките грижи по отглеждането му я осигурява в натура, а другият родител я заплаща. Когато при спор за определяне местоживеенето и предоставяне на родителските права, те бъдат възложени на родителя, при когото детето не е живяло до този момент , другият родител ще дължи парична издръжка от момента на предаването му на оторизирания родител. Ако той бъде осъден да заплаща издръжка от влизане на решението в сила, за периода до привеждането му в изпълнение ще е налице двойно изпълнение на задължението. Затова издръжката в натура следва да се трансформира в парично задължение когато започне изпълнението на решението.
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 47701/20.10.2014 г. по гр.д.№174/2014 г. на Районен съд-Варна, 35 състав в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права върху детето Р. И. С. на майката З. Х. А. ,определен е режим на лични отношения с бащата И. С. И. , последният е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на сумата 120 лв.месечно, считано от подаване на исковата молба и са присъдени разноски, като вместо това е предоставил родителските права по отношение на детето Р. И. С. на бащата И. С. И. , определил е местоживеенето на детето при бащата, определил е режим на лични отношения на майката З. Х. А. с детето; тя е осъдена да заплаща в полза на детето чрез неговия баща сумата 100 лв. месечна издръжка от влизане на решението в сила, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Въззивният съд е приел, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата поради обстоятелството, че от около две години майката трайно работи в Б. и се връща за по около десет дни през два-три месеца. През този период от време детето се отглежда от своята баба по майчина линия. Направил е извод, че и бащата наравно с майката е пригоден да възпитава момичета, че двамата родители са подпомагани от свои близки, двамата имат необходимия родителски капацитет, двамата изразяват желание да се грижат за дъщеря си, детето от своя страна е привързано и към двамата. Доколкото е необходимо упражняване на постоянен надзор, непрекъснато полагане на грижи, съвместно живеене с родителя, е счел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който ще ги упражнява лично и непосредствено и ще живее с него. Направил е извод също така, че е необходимо да бъде определен разширен режим на свиждане с майката и че необходимата за издръжката му сума от 200 лв.месечно следва да бъде разпределена между двамата родители по равно.
В първоинстанционното производство родителите не са изслушвани по въпросите по чл.59 ал.2 СК. Въззивният съд е указал да се явят лично, на основание чл.59 ал.6 СК. Касаторката се е върнала от Б. за участие в съдебно заседание и е изразила своето категорично желание да отглежда детето. Ответникът е бил уведомен, но не се е явил, като адвокатът му е заявил, че спешно се наложило излизането му в чужбина. Въззивният съд е приел, че не е необходимо отлагане на делото за да бъде изслушан, тъй като не е представил доказателства за отсъствието си от страната.
При така дадените отговори на поставените въпроси следва да се направи извод , че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на правилата и е неправилно.
Налице е съществено нарушение на правилата, доколкото преценката дали всеки от родителите да бъде изслушан или не , не е в дискрецията на съда. Това процесуално действие се извършва с оглед установяване интереса на детето, а не с оглед процесуалното поведение на родителя. Още повече, че в случая въззивният съд, без да има лични впечатления за мотивацията на ответника , за наличието на реално проявление на готовността му да отглежда детето, за възпитателските му качества, е изградил изводите си, че той е по-пригодния родител.
При преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, са изложени мотиви само относно някои от релевантните обстоятелствата, без да обсъдени други , а относно трета категория обстоятелства са направени незаконосъобразни изводи. Съдът не е обсъдил социалния доклад и становището на ДСП-Отдел за закрила на детето-В., че в интерес на детето е родителските права да се предоставят на майката, че до сега тя се е справяла успешно с отглеждането и възпитанието му, че вероятно поради ниската му възраст и пола би могла по-успешно да стори това и в периода на израстването, че след раздялата с бащата е успяла да запази статуквото при отглеждането му и е осигурила възможност то да осъществява пълноценен контакт с бащата и останалите си роднини, мнението на личния лекар,че това е добре гледано дете . Не е обсъдено също така изложеното в социалния доклад, че ответникът не би имал претенции, ако майката работи в страната, че оспорването е с оглед възможността в бъдеще време детето да заживее в чужбина, въпрос който е извън предмета на настоящия спор , не е обуславящ за разрешенията по него и е изцяло е в полето на вероятностите. Не са обсъдени също така обстоятелствата, че касаторката е заминала на работа в чужбина, за да осигури средства за издръжката на детето, че много често пътува, за да са заедно с него, че за него се грижи баба му по майчина линия, която не работи и му е посветена изцяло, че в обитаваното жилище за детето е обособена самостоятелна стая. Не е обсъдено обстоятелството , че бащата не заплаща издръжка, а участва само в издължаването на таксата за детска градина, като двамата родители се редуват. Въпреки оспорването в тази насока, ответникът не е обжалвал решението в частта, с която е присъдена издръжка за минало време и то е влязло в сила. Не обсъдено как би се отразила на детето промяната на местоживеенето му, че бащата работи на смени –дневна и нощна , че бабата по бащина линия,която би го подпомагала в отглеждането също работи.Не са изложени аргументи защо при момиченце на възраст седем години , спрямо което майката проявява активно внимание и обгрижва старателно, което добре се развива, трябва тези грижи да бъдат заменени с постоянен бащин надзор. Не са изложени мотиви как се преценява реално готовността на ответника, да поеме отглеждането и възпитанието на детето , при положение, че не се явява в съдебно заседание, за да бъде изслушан, а в отговора и насрещния иск посочва малкото име на детето като Р.. Неправилно е абсолютизирана местоработата на майката в чужбина, при положение, че тя осигурява средства за издръжка на детето и не го е лишила от грижа и внимание.
Незаконосъобразно също така въззивният съд е приел,че издръжката за детето следва да бъде присъдена от влизане на решението в сила , вместо от датата на привеждането му в изпълнение.
Налице са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК ,поради които въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
По исканията за разноски в настоящото производство на основание чл.294 ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 410/09.03.2015 г. по гр.д.№ 24/ 2015 г. на Окръжен съд- Варна.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: