О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 18.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №7244/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г., подадена чрез адв.Т., срещу решение №68 на Бургаски апелативен съд, постановено на 19.07.2013г. по в.гр.д.№ 167/2013г. С това решение след отмяна на решение №36/19.03.2013 год., постановено по гр.д. №2045/2012 год. по описа на Бургаски окръжен съд, К. Д. Г. е осъден да заплати на Н. И. Д. сумата 44116.60 лева, представляваща левовата равностойност на 20000 евро плюс 5000 лева капаро, платена на отпаднало основание поради разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 02.09.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012 год. и до окончателното й плащане и на осн. чл.78 ГПК сумата 4171.25 лв. – направени разноски пред двете инстанции, като искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 13744.09 лв. е отхвърлен като неоснователен, а Н. И. Д. е осъден да заплати на К. Д. Г. разноски за въззивната инстанция в размер 475,20лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд не е съобразил и не се е произнесъл по всички защитни възражения на ответника, преценил е едностранно събраните доказателства, неправилно е отказал да кредитира показанията на свидетеля му, като е приел, че е заинтересован от изхода на делото, неправилно е приел, че ищецът е изправна страна по договора, без да отчете, че предпоставка за тази изправност е или пълното изпълнение на задължението за плащане на окончателната цена или изразената готовност за такова плащане. Според касатора е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради неправилното произнасяне на въззивния съд по въпроса “изправна страна ли е предварителният купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, тогава, когато по силата на договора той има задължение да плати пълния размер на договорената продажна цена при сключване на окончателен договор, ако към така определения от контрагентите падеж на дължимото плащане , той не е платил и дори не е предложил плащане”. Счита, че като е обосновал извод, че ищецът е изправна страна, въззивният съд е разрешил поставения въпрос в противоречие с приетото от ВКС ,ІІ ТО, с решение №203/30.01.2012г. по т.д.№116/2011г. разрешение, съгласно което “ за да е налице изправност на кредитора, последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация”. Според касатора е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и поради произнасянето на въззивния съд по въпросите : “ следва ли въззивният съд , при постановяване на своето решение, да се произнесе по всички възражения на ответника-въззиваем,изложени в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба като формира изрични мотиви и краен правен извод от тях” и “ съставлява ли евентуалната заинтересованост на даден свидетел, по смисъла на чл.172 ГПК, основание съдът да откаже да цени и респ. да кредитира неговите свидетелски показания, тогава, когато тези показания не са в противоречие с останалия,събран по делото доказателствен материал” в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС. Счита, че като не е съобразил всичките му защитни доводи, направени с отговора по исковата молба и по въззивната жалба и не е формирал нарочни мотиви по тях, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Решение №19/30.05.2011г. на ВКС, ІІ ГО, по гр.д.№262/2010г., в което е дадено правно разрешение по процесуално-правния въпрос “за пределите на дипозитивното начало в гражданския процес , в хипотеза касаеща възможността без надлежно сезиране , съдът да се произнесе по валидността на сделка, от която за страната –ищец произтича защитимото по делото материално право” , както и с Решение №323/18.05.2010г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№1338/2009г., в което е прието, че “съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях”. Според касатора съдът като е отказал да кредитира показанията на посочения от него свидетел поради заинтересованост , е постановил решението си в противоречие с Решение №131/12.04.2013г. на ВКС, ІV ГО, по гр.д.№1/2013г., с което е прието : “Съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.”.
Ответната страна Н. И. Д. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявения срещу касатора иск по чл.86 ЗЗД и в частта, с която в полза на касатора са присъдени разноски в размер на сумата 475,20лв., е недопустима поради липса на правен интерес. Поради това в тази част същата следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба срещу решението в останалата обжалвана част е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.88 ЗЗД . След анализ на доказателствата съдът е приел за безспорно установено, че на 12.09.2007 година между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, описан подробно в договора; че видно от този договор, който не е оспорен от въззивника, страните са уговорили начин на заплащане цената на имота в чл.2 от договора, съгласно който при сключването му купувачът заплаща капаро от 5000 лева, като останалата част от уговорената цена на имота в размер на 66300 евро /до пълния размер от 68800 евро/, купувачът е следвало да заплати в деня на сключването на нот. акт за покупко-продажба; че е уговорен и срок за сключване на окончателен договор, съответно до 30 работни дни след предварителния договор; че този срок е изтекъл на 24.10.2007 година; окончателен договор не е сключен в определения срок, както и до момента на предявяване на исковите претенции. Счел е за безспорно, че ищецът е платил капарото от 5000лв., както и, че на 07.11.2007 год., т.е почти две седмици след изтичане на уговорения срок за сключване на окончателния договор за продажба и независимо от неизпълнението на поетото от въззиваемия ответник задължение, въззивникът ищец е платил на въззиваемия ответник втора вноска в размер на 20000 евро, представляваща част от уговорената цена на имота. В сключения между страните предварителен договор, няма клаузи, изключващи приложенито на чл.200, ал.2 ЗЗД или уговарящи задължение за предварително плащане пълния размер на цената в тежест на купувача, след което да бъде изпълнено задължението за прехвърляне собствеността върху имота от продавача. Напротив в чл. 2 изрично е посочено, че остатъкът от цената извън капарото се дължи в момента на сделката, т.е уговорено е едновременно изпълнение на задълженията. Независимо от това въззивникът ищец доброволно е изпълнил предварително част от задължението за плащане на цената, както бе посочено след изпадане в забава на ответника. Също съгласно чл.6 от договора, въззиваемият ответник е поел задължението да предаде имота във владение на купувача в деня на нотариалното му прехвърляне. Счел е, че твърдяната от въззиваемият ответник готовност за изпълнение на задължението по договора в срока по договора, а дори и след изтичането му не е подкрепена с доказателства. При липсата на нот.покана, такива, макар и косвени доказателства биха могли да бъдат действията по снабдяването с документи(данъчни оценки, скици, както и молба по чл.571 ГПК), но не са представени по делото. Въззивният съд е приел, че за да бъде уважена претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД е необходимо въззивникът- ищец, в хода на производството да установи, че предварителният договор, сключен между него и въззиваемия ответник, е развален. Позовавайки се на решение №37/22.03.2011 год. по гр.д. №920/2009 г., ІV г.о., ГК на ВКС, и на решение №178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т.д. №60/2010 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК, е приел, че с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посочения срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок. Исковата молба е подадена на 19.10.2012 год., и връчена на въззиваемия ответник на дата 13.11.2012 год., което означава, че от този момент той е уведомен за изявлението на въззивника ищец за разваляне на договора. От тогава и до момента на постановяване на съдебния акт, по никакъв начин не са предприети действия по изпълнението, извън афишираната в отговора на исковата молба готовност за осъществяване на продажбата. Съдът съобразявайки се с характера на договора, с който страните са поели задължение да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот, е приел, че за изпълнение на задължението на въззиваемия ответник е необходим максимален срок от 2 месеца, през който той да се снабди с документи, необходими при изслушване на продажбата пред нотариус, с насрочване на датата пред някой от нотариусите, действащи в района на БРС или БОС. Счел е за неоснователно възражението на въззиваемия ответник за забава на въззивника ищец и неизпълнение от негова страна на поетото задължение и поради това, че плащането е уговорено да се извърши в момента на сделката, което означава в брой, а не по банков път, за което е необходимо изрична клауза в предварителния договор с посочване на банкова сметка. По тези съображения е обосновал извод, че сключеният между страните предварителен договор на дата 12.09.2007 год. е развален на осн. чл.87, ал.1 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението от страна на ответника.С оглед на приетото разваляне на предварителния договор, сключен между страните, на осн. чл.87, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че не е необходимо да разглежда и да се произнася по второто наведено в исковата молба основание по чл.87, ал.2, предл.2. Имайки предвид изложеното, съдът е приел предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за доказан по основание и размер.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Въпросите му, посочени в изложението, касаят правилността на съдебното решение и по тях съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставени правните проблеми в изложението сочат на несъгласие с приетите от съда за установени факти и с формираните от въззивния съд изводи, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване. От съдържанието на изложението, включително и от касационната жалба, настоящият състав не може да извлече правни въпроси по пътя на уточнението, имащи отношение към повдигнатата правна проблематика.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичните предпоставки.
Във връзка с първия въпрос позоваването на цитираното по-горе решение на ВКС – решение №203/30.01.2012г. по т.д.№116/2011г., е неуместно – това решение касае конкретни правни въпроси, различни от поставените от касатора, по които въззивният съд не е давал отговор с обжалваното решение, и особено важно е, че касае съвсем различна от процесната фактическа обстановка и не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване в твърдения от касатора смисъл. Процесуалноправните въпроси дали съдът трябва да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и всички доводи на страните, както и как следва да се ценят показанията на заинтересовани свидетели и мотивирано да се произнесе дали са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД са принципно значими, но в конкретния случай касаторът е несъгласен с правната оценка на доказателствата от съда и изведените правни и фактически заключения. В този смисъл няма и противоречие с цитираните решения, а преценката относно оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на решението във връзка с фактическите и правните изводи на съда въз основа на доказателствата може да бъде направена единствено във втората фаза на касационното производство, но не и в стадия на селектиране на жалбите.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Д. Г., подадена чрез адв.Т., срещу решение №68 на Бургаски апелативен съд, постановено на 19.07.2013г. по в.гр.д.№ 167/2013г., в частта, с която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен и в полза на касатора са присъдени разноски в размер на сумата 475,20лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7244/2013г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №68 на Бургаски апелативен съд, постановено на 19.07.2013г. по в.гр.д.№ 167/2013г., в останалата обжалвана част.
Определението, с което касационната жалба на К. Д. Г. се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: