О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 15.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5706/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г., подадена чрез адв.Т., срещу въззивно решение №І-61 от 20.05.2013г. на Бургаски ОС, постановено по в.гр.д.№ 605/2013год. С това решение е обезсилено Решение №6 от 04.01.2013г., постановено от Карнобатския районен съд по гр.дело №607 по описа за 2012 г. в частта му , с която ищецът З. Г. Г. е възстановен на заеманата от него отпреди уволнението длъжност – „Ръководител обект в ТП „ДГС – К.” на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ; отменено е същото решение в останалата му част и е постановено отхвърляне на предявените от З. Г. Г. против ТП „ДГС – К.” искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № РД-05-82/02.05.2012 г. на Директора на ТП „ ДГС – К.” и за осъждане ответника ТП „ДГС – К.” да му заплати сумата от 3894.00 лв. – обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за срок от 6 месеца, за времето за което е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата , както и за допускане на поправка на основанието за уволнение , вписано в трудовата му книжка.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който не е обсъждан досега в практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Според касатора въпросът се свежда до това, че въззивният съд “ е постановил решението си без да изследва обстоятелствата, респективно оплакванията на касатора, че уволнителната заповед е издадена, без същите факти и обстоятелства да кореспондират с процедурата по чл.193 КТ, без да се потвърждават от доказателствата по делото и без да същите да е установено, че са съществували”; без да е съобразено, че заповедта е немотивирана, без да се съобрази, че работодателят не е имал изрична представителна власт да прекрати правоотношението и без да е довършена успешно от работодателя процедурата по чл.333 КТ.
Ответната страна ТП“Държавно горско стопанство – К.” “ЮИДП” ДП – [населено място], взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обезсили първоинстанционното решение в частта на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ и да го отмени в останалата част, постановявайки отхвърляне на претенциите, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ , с претенция за допускане на поправка на основанието за уволнение , вписано в трудовата му книжка, както и, че липсва заявена такава с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ. След анализ на доказателствата е приел за установено, че ищецът е работел като ръководител обект в ТП „ДГС – К.”, че със заповед № РД-05-82 от 02.05.2012 г. на основание чл.188 т.3 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.7 от КТ поради нарушение на чл.187 т.3 и т.9 от КТ на същия е било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” за неизпълнение на служебните задължения – допускане на незаконна сеч в поверените му райони гора, че Заповедта е била връчена на ищеца на 03.05.2012 г., като на същата дата му е била връчена и заповед № РД-10-03 от 03.05.2012 г. , с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ и горепосочената заповед от 02.05.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание е прекратено трудовото му правоотношение на длъжност Ръководител обект / експедитор/. Счел е за неоснователно оплакването за немотивираност на уволнителната заповед, като е посочил , че в същата е описано нарушението на ищеца – неизпълнение на трудовите му задължения според длъжностната му характеристика, изразяващо се в липса на активни действия като ръководител обект в териториалното поделение на ДГС – К. по охраняване на поверения му участък. Приел е, че в заповедта ясно и точно е посочено , че при извършена проверка е установена извършена не по установения законов ред сеч на 4557 броя дървета в м.”Б.” , при което са унищожени 1000 куб.м дървесина на стойност 23 000 лв., че е установен и периодът от около три месеца – от 03.01.2012 г. до 30.03.2012 г. , през който според ръководителя на предприятието вменените задължения на ищеца не са били изпълнявани. Приел е, че при издаване на заповедта не е нарушена нормата на чл.193 КТ, тъй като е установено, че от ищеца са искани и същият е дал обяснения във връзка с дисциплинарното производство. Приел е за установено въз основа на данните от личното трудово досие на ищеца, че същият е проявявал трайно небрежно поведение в изпълнението на трудовите си задължения в най – съществената им част – а именно опазването на гората от незаконно посегателство, като е наказван за предишни такива нарушения. Съобразно изложеното е обосновал извод за неоснователност на исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,3 и 4 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправни и процесуалноправни въпроси, включени в предмета на спора и които да са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай изложението на касатора повтаря в синтезиран вид оплакването му за необоснованост и неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания той привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението са касационни оплаквания и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора – тази по т.3 на чл.280 ГПК.
В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането им за настоящото производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №І-61 от 20.05.2013г. на Бургаски ОС, постановено по в.гр.д.№ 605/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: