О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 01.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6429/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. Т., подадена чрез адв.И.И. от САК, срещу въззивно решение № 370 на Пернишки окръжен съд, постановено на 12.06.2014г. по в.гр.д.№ 392/2014г. С това решение е потвърдено решение № 1373 от 10. 01. 2014г., постановено по гр. д. № 764 / 2013г. по описа на Пернишки районен съд, в обжалваната му част, с която А. Ж. Т. е осъден да заплати на Н. С. И. сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинена й от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребра в лявата страна на тялото, както и леки телесни повреди – натъртвания и кръвонасядания в областта на седалището и лявата поясна област, на лакътя и дланта на лявата ръка, както и по гърба, под лявата плешка, а така също и уплаха в резултат на извършените от ответника неправомерни действия, съставляващи престъпление, извършени на 14. 07. 2009г. в [населено място], Област П., ведно със законната лихва, считано от 11. 04. 2010г. до окончателното й заплащане, ведно със сумата от 280.08лв. разноски, съобразно уважената част на иска, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 360лв. държавна такса, ведно с лихвата за забава на държавни вземания, считано от влизане на решението в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че е присъдено обезщетение в завишен размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , а искането му за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа, че по материалноправния въпрос „относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение №39 от 16.07.2010г. по т.д.№551/2009г. на ВКС, ІІ ТО, в което съдът е изложил доводи за съпричиняване, а в обжалваното въззивно решение, въпреки, че е налице „виновно поведение на пострадалата – необезопасена стълбищна площадка” , съдът лаконично и без аргументи е приел, че не е налице съпричиняване. Позовава се и на ППВС№17/1963г. т.7, съгласно което обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Счита, че въззивното решение противоречи на посоченото правно разрешение, което е задължително за съдилищата, тъй като въззивният съд не е отчел обстоятелството, че ищцата, която като собственик е единствено задължена да обезопаси стълбищната площадка, не е монтирала парапет и е паднала поради това и „вследствие на тромавост”, а като последица – е формирал неправилния извод за липса на съпричиняване. Позовава се също на ТР№88/62г. на ВС, според което не е необходимо увреденият виновно да е допринесъл за вредата, както и на влязло в сила решение на Апелативен съд [населено място], постановено по т.д.№120/2010г., в което е формиран извод, че „ Не е необходимо да притежаваш някаква квалификация или да си инструктиран за безопасните условия на труд, за да не оцениш, че се намираш на опасно за живота място и че вниманието при всяко движение трябва да е завишено”.
Ответната страна Н. С. И. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд e приел за установено от фактическа страна, че със споразумение, одобрено от Пернишки районен съд с протоколно определение от 22. 10. 2009г. по н.о.х.д. № 1141/2009г., Т. е признат за виновен в това, че на 14. 07. 2009г. в [населено място], на [улица], е причинил на Н. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребра в ляво, което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалата за период от време около два месеца, поради което на същия е било наложено наказание „Пробация”; че след анализ на свидетелските показания, заключението на съдебно-медицинската експертиза и приложените писмени доказателства, се установява, че на 14. 07. 2009г. малко след 4.00 часа през нощта, И. била в жилището си, при излизането й на стълбищната площадка на къщата, която била без парапет, била блъсната от Т. и паднала от височина около 1,60м; че на ищцата била оказана спешна и неотложна медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ [населено място], като въз основа заключението на съдебно-медицинските експертизи е установено, че в резултат на увреждането е получила: счупване на четири ребра в ляво от лявата страна на гръдния кош 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра, както и че е получила крьвонасядане по седалището и в лява поясна област с размери 20/18 см., под лявата плешка е получила кръвонасядане с размери 6 / 5 см., на левия лакът охлузване с диаметър около 3 см., по дланта на лява ръка охлузване с размери 1.2/2 см. и по левия палец до нокътя с размери 1.5/0.5 см. Съдът е приел също, че тези травми са предизвикали силни болки и страдания на пострадалата, както при самата злополука, така и в следващите часове и дни, като особено силни болки са предизвикали счупванията на ребрата и последното е довело до затрудняване на нормалното дишане; контузиите и натъртванията са довели до появата на подкожни кръвоизливи и охлузвания, същите са отзвучали за период около 20 -30 дни, като по време на домашното лечение е търпяла болки и страдания; че заради усложнение в клиничната картина —засилване на болките, задух и затруднения в дишането, пострадалата е била приета по спешност на 27. 07. 09 г. т.е. 14 дни след злополуката в Хирургично отделение на МБАЛ, където след рентгенография на ребра е потвърдено счупването на 5-то, 6то и 7-мо ребра вляво, а рентгенографията на бял дроб е установила излив в ляв коапнодиафрагмален синус, което също е довело до силни болки и страдания на пострадалата със затруднения в дишането. По време на лечението кръвоизлива се е резорбирал и пациентката е изписана на 01. 08 2009г. с подобрение, като постепенно с времето болките и страданията са намалели за около 2-2.5 месеца. Към настоящия момент счупванията са зарастнали, а дихателния процес е възстановен, но е възможно да усеща болки при натоварвания, студ и влага – без функционален дефицит. В резултат на инцидента, пострадалата изпитва страх при излизане навън и към настоящия момент. При така приетите за установени факти от правна страна съдът е приел, че непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД предполага наличието на три основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищцеца, а именно: противоправно действие на определено лице, настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на него и причинна връзка между тях, като не е необходимо да се доказва четвъртия елемент на фактическия състав, а именно вината на дееца, която се предполага до доказване на противното; че съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното е обосновал извод, че са налице и четирите елемента на хипотезата на чл. 45 ЗЗД, поради, което и предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание. Приел е, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Отчитайки характера на деянието, вината на дееца, степента на увреждането и настъпилите от деянието последици, характера и тежестта на травмите, болките и страданията от тях, продължителността и особеностите на възстановителния период, установените усложнения, сегашното състояние на пострадалата, съдът е приел, че сумата от 9000лв. би обезщетила пострадалата за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й от ответника. Този размер на сумата е съобразен с разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗД, както и с изискванията на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г.
По отношение доводите за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, която не била поставила обезопасителен парапет, съдът е приел, че те се явяват неоснователни, а аналогията с непоставен обезопасителен колан в автомобил при ПТП за несъотносима към процесния казус. Приел е също, че с оглед съдебно – техническата експертиза и на основание чл. 89 от Наредба № 7 от 22. 12. 2003г., външните стълби трябва да имат парапети изпълнени от здрав материал, но в процесния случай причината за падането на ищцата не е в липсата на обезопасителен парапет на стълбите, които тя ежедневно използва, а в блъскането й от страна на ответника. Поради това е обосновал извод, че липсата на парапет не е в причинно – следствена връзка с причиняването на уврежданията на ищцата от страна на Т.. По отношение на довода на последния , че не е искал да й причини тези увреждания, а ищцата паднала поради тромавост, съдът е посочил, че в одобреното споразумение от Пернишни районен съд в с. з. на 22. 10. 2009г. по нохд № 1141 / 2009г., имащо характер на присъда, подсъдимият Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК- умишлено престъпление, а не в извършване на престъпление по непредпазливост.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора. Касаторът следва да обоснове и твърдението си за наличие на специфичните предпоставки – изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивното решение съдържа правно разрешение по посочения в изложението въпрос, поради което с поставянето му се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Не е доказано обаче наличието на поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. Позовавайки се на решение №39 от 16.07.2010г. по т.д.№551/2009г. на ВКС, ІІ ТО, касаторът е поддържал основанието по чл.280 т.1 ГПК с твърдението, че в това решение съдът е изложил доводи за съпричиняване, а в обжалваното въззивно решение, въпреки, че е налице „виновно поведение на пострадалата – необезопасена стълбищна площадка”, съдът лаконично и без аргументи е приел, че не е налице съпричиняване. По този начин с доводи за необоснованост на решението касаторът се стреми да обоснове наличие на противоречие в правните разрешения на съда. Тези доводи обаче са по естеството си касационни основания, ирелевантни са за производството по чл.288 ГПК и подлежат на преценка във втория стадий на касационното производство, в случай, че бъде допуснато касационното обжалване. С тях не се обосновава наличие на противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК. Не е налице и противоречие на въззивното решение с приетото в т.7 на ППВС№17/1963г. – обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съобразявайки същото правно разрешение съдът е обсъдил възражението за съпричиняване, но с оглед анализа на доказателствата и приетите за установени факти е обосновал извод, че липсва причинна връзка между бездействието на пострадалата да постави парапет и причиненото й увреждане. Несъгласието на касатора с този извод на съда не може да обоснове извод за наличие на противоречие в правните разрешения по повдигнатия въпрос.
Не се установява наличие на поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК и във връзка с посоченото от касатора ТР№88/62г. на ВС, според което не е необходимо увреденият виновно да е допринесъл за вредата. Съдът не е обсъждал налице ли е или не вина у пострадалата, а е приел възражението за съпричиняване за неоснователно поради липса на причинна връзка между поведението й, изразяващо се в бездействие да постави парапет на стълбищната площадка, и причиненото й увреждане.
На последно място не се установява и наличието на поддържаното основание по чл.280 т.2 ГПК. Позоваването на решение на Апелативен съд [населено място], постановено по т.д.№120/2010г., в което е формиран извод, че „ Не е необходимо да притежаваш някаква квалификация или да си инструктиран за безопасните условия на труд, за да не оцениш, че се намираш на опасно за живота място и че вниманието при всяко движение трябва да е завишено” е неуместно. На първо място решението е постановено при съвсем различна фактическа обстановка, поради което и не може да обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. На следващо място – нито касаторът е въвеждал в процеса твърдения за съпричиняване от страна на пострадалата поради това, че намирайки се опасно за живота място не е проявила завишено внимание, нито съдът е обсъждал такива при формиране на решаващите си изводи.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 на Пернишки окръжен съд, постановено на 12.06.2014г. по в.гр.д.№ 392/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: