О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214
София, 04.12.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3975/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. А., подадена чрез адв.В. З. В. от ВАК, срещу решение №346 на Варненски окръжен съд, постановено на 28.02.2013г. по в.гр.д.№ 2857/20123г., в частта, с която е потвърдено решение №1226/26.03.2012г., постановено по гр.д.№7762/2010г. по описа на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от К. Ц. А. против Г. В. П. иск по чл.45 ЗЗД за осъждането му да й заплати сумата 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със заболяването рак на млечната жлеза, причинено вследствие упражнявания от ответника по време на брака им и след прекратяването му психически и физически тормоз, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че не е установена по делото причинно-следствената връзка между поведението на ответника и заболяването на ищцата, тъй като този извод е основан изцяло на заключението на вещите лица, което е неправилно. Касаторът излага доводи за несъгласие с изводите на вещите лица, като цитира различни медицински източници на информация относно влиянието на стреса върху човешкото здраве и връзката му с онкологичните заболявания. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика по идентични казуси. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е посочено формално като съображения и доводи в тази насока не са изложени.
Ответната страна Г. В. П. в представен писмен отговор чрез адв.В. Д. П. от ВАК поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 340лв.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 16.02.2006г. решение за развод, допуснат по изключителна вина на съпруга; че със същото решение е постановено съпругата да ползва едната спалня от семейното жилище за срок от три години, считано от влизане в сила на решението; че след изтичане на срока по искане на ответника съпругата е напуснала семейното жилище; че ищцата, видно от медицинската документация, е заболяла от рак на млечната жлеза и на 10.08.2009г. й е проведено хирургическо лечение, последвано от шест курса химиотерапия, а с ЕР от 21.12.2009г. й е призната намалена трудоспособност 80% за срок от три години; че според приетите заключения на вещите лица стресогенните фактори и поведението на ответника не биха могли да повлияят пряко за възникването на онкологичното заболяване на ищцата. Съобразно изложеното е обосновал извод, че в процесния случай не е доказано наличието на една от кумулативните предпоставки, включени във фактическия състав, при който възниква отговорност за вреди по чл. 45 ЗЗД, а именно – причинната връзка.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Доводите и съображенията му в изложението засягат единствено медицинския въпрос за значението на стреса по отношение на онкологичните заболявания. Този въпрос не е правен, а представлява по своята същност несъгласие с извода на експертите и с анализа на заключенията на вещите лица от страна на съда. Такъв въпрос и разсъжденията на касатора във връзка с последния имат значение за формиране на фактическите изводи на съда, защото са свързани с възприемането на фактическата обстановка и анализа на доказателствата, както и довод за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство разноски в размер 340лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346 на Варненски окръжен съд, постановено на 28.02.2013г. по в.гр.д.№ 2857/20123г., в частта, с която е потвърдено решение №1226/26.03.2012г., постановено по гр.д.№7762/2010г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Ц. А. против Г. В. П. иск по чл.45 ЗЗД .
ОСЪЖДА К. Ц. А. да заплати на Г. В. П. сторените в настоящото производство разноски в размер 340лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: