О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
София, 25.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3850 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Б. С., прокурор в Апелативна прокуратура-София, срещу решение № 379/25.02.2015 г. по гр.д.№ 4363/2014 г. на Апелативен съд-София, ГК, 12 състав.
Ответникът по касационната жалба Р. Д. М. не изразява становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 3245/10.05.2014 г. по гр.д.№5033/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 състав, в частта с която Прокуратурата на РБ- касатор в настоящото производство, е осъдена да заплати на ищеца Р. Д. М. сумата над 6000 лв. до размер на сумата 10 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.321 ал.2 вр. с ал.1 НК, по чл.346 ал.2 т.1 и т.4 вр. с ал.1 НК, по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.2, т.4, пр.1-3 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 НК по ДП № 265/2005 г. на СДП МВР и прок.преписка 3-0604/2005 г. на СГП, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,ведно със законната лихва от 19.09.2012 г. до окончателното плащане и вместо това е постановил отхвърляне на предявения иск за тази разлика и е потвърдил решението в останалите му части, с които искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 600 000 лв., а така също и в частта, с която е уважен до размер на сумата 6000 лв.,ведно със законната лихва от 19.09.2012 г. до окончателното плащане.Решението е обжалвано в осъдителната му част.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е бил задържан за 24 часа със заповед от 14.12.2005 г. на полицай при СДВР по подозрение за извършване на престъпно деяние по чл.321 ал.1 НК.След разпита му в качеството на уличено лице с постановление от 15.12.2005 г. на дознател е задържан за още 24 часа. Впоследствие му е определена мярка за неотклонение задържане под стража, изменена в домашен арест с определение от 09.05.2006 г., а впоследствие в подписка с определение от 12.01.2007 г. С постановление от 16.12.2005 г. на мл.прокурор при СГП му е наложена забрана да напуска страната.С постановление от 09.04.2007 г. на дознател при СДП е привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл.321 ал.2 вр. с ал.1 НК ,по чл.346 ал.2 т.4 НК и по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.4 пр.2 и 3, т.5 вр. с чл.194 ал.1 НК.С постановление от 31.05.2012 на прокурор при СГП наказателното производство е прекратено частично поради недоказаност на обвинението и е отменена наложената забрана да напуска страната.Делото е останало висящо само за обвиненията по чл.346 ал.2 и по чл.195 ал.2 НК.С постановление от 19.09.2012 г. на прокурор при СРП е прекратено и относно тези деяния.Преценявайки събраните доказателства по делото въззивният съд е приел,че ищецът е търпял вреди в личен план,изразяващи се в душевен стрес и притеснения,довели до раздяла със съпругата му.Направил е извод,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ.Съобразил е продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство от 6 години и 9 месеца и на наложената мярка задържане под стража за пет месеца, а впоследствие и на домашен арест за осем месеца, обстоятелствата, че предмет на обвинение са били две тежки умишлени престъпления, че е неосъждан, но през 2004 г. му е наложено административно наказание , че негативните преживявания са в резултат единствено на обвиненията по прекратеното наказателно производство, възрастта му-тогава е бил на 26 години, обществения му и професионален статус, условията в страната.С оглед принципа на справедливостта е приел,че обезщетението за неимуществени вреди следва да е в справедлив размер от 6000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Извежда процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди въз основа на преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и материалноправния въпрос как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивният съд е направил неправилна преценка и е нарушил ППВС № 4/ 23.12.1968 г.,ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. №3 /2004 г. на ОСГК -т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК т.19, тъй като не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.Твърди,че по въпроса съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи от различните съдилища се присъждат различни по размер обезщетения.В подкрепа на твърдението си прилага решение по гр.д.№ 4907/2013г.,ІV г.о., решение по гр.д. № 5386 / 2013 г.,ІV г.о., решение на Апелативен съд-В., за което са налице данни,че е частично отменено и не е ясно какво е окончателното му съдържание.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Изведените въпроси са правно релевантни, но не е обосновано наличието на допълнителни основания. Въззивният съд е направил законосъобрази изводи , в съответствие с посочените от касатора тълкувателни актове и решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна съдебна практика и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Не е налице и противоречива съдебна практика , с разясняването на общовалидните критерии за справедливост с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г. ОСГК тя е консолидирана.Всеки случай е различен сам по себе си и не е възможно да се присъждат еднакви по размер обезщетения. Определянето на справедливо по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди е обусловено от конкретните обстоятелства по спора, като съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, което в случая е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379/25.02.2015 г. по гр.д.№4363/2014 г. на Апелативен съд.София, ГК, 12 състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: