Определение №301 от 16.3.2016 по гр. дело №6187/6187 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 301

гр. С., 16.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6187 по описа за 2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. П. и на М. Ц. П. чрез адвокат Р. Д. срещу решение № 154 от 07.10.2015 г. по гр. дело № 9/2015 г. на Търговищки окръжен съд.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба, подадена от М. Ц. П. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касаторката П. не е страна по делото, което е било образувано по исковата молба на Д. И. П. против [фирма], [населено място]. Активно легитимирани да обжалват въззивното решение са само страните по делото при неблагоприятен за тях правен резултат. Както се посочи по – горе М. П. не е страна по делото, поради което касационната жалба, подадена от нея следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба, подадена от Д. П. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира по жалбата на Д. П., че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 570 от 20.11.2014 г. по гр. дело № 1452/2012 г. на Търговищки районен съд, шести състав, с което е отхвърлен иск, предявен от касатора против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.06.2012 г. за покупко – продажба на недвижим имот – „обор с прилежаща земя от 7 дка в района на [населено място], с граници: обор на Д. П., река, общинско пасище, В. Б.”, представляващ имот № 273038 по плана на селскостопанския двор на [населено място] и са присъдени в полза на настоящия ответник по касация направените по делото разноски в размер на сумата 650 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между въззивника и лицето А. Ю. има сключен договор, оформен като разписка от 07.06.2012 г., който съдебният състав е определил, като предварителен договор за продажба на недвижим имот в [населено място] и който имот към момента на подписването на разписката е бил собственост на [фирма], [населено място], преобразувано по – късно в ЕООД, чийто управител към момента на подписване на разписката е била С. В.. Предвид така установеното представителство на дружеството съдът е направил извод, че не може да бъде ангажирана неговата отговорност. Други мотиви, с които въззивната инстанция е обосновала неоснователността на иска са, че продавачът не е бил представител и не е имал пълномощия да договаря от името на дружеството, собственик на процесния имот, както и че веднага след подписването на посочената разписка – на 18.09.2012 г. ответното дружество е продало имота на трето лице, [фирма] с нотариален акт № 182, том ХІІІ, дело № 2585 на СВ. Изложени са още и следните мотиви за отхвърляне на иска. Прието е, че към момента на вписване на исковата молба – 19.12.2012 г. и постановяването на съдебното решение, имотът е продаден, а освен това при подписването на предварителния договор не е имало решение на общото събрание на съдружниците за извършването на процесната сделка, предпоставка, определена от окръжния съд, като абсолютно задължителна при продажба на имот, собственост на дружеството.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението съдържа оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В първата част от него, номерирана с „1.” е посочено, че въззивното решение било постановено след отказ на съда да събере доказателства, поискани от жалбоподателя и по – конкретно материали по досъдебно производство № 669/2012 г. на РПУ, [населено място]. Твърди се в приложението, че разбирането за неотносимост на тези доказателства не било обосновано от съда, а според касаторът относимостта на тези доказателства е „пряка и очевидна”. По – нататък в приложението е отразено, че друго доказателство, „също счетено неотносимо от съда” било удостоверение от [фирма], ФЦ, [населено място], което отразявало, че процесният имот е възбранен в полза на банката. Касаторът поддържа, че отчуждаването на процесния имот не било станало по законен ред, след вдигане на възбраната, а нотариалният акт счита за унищожаем, както и за нищожен на друго основание. В тази връзка е изложил становището си, че посочените обстоятелства биха създали убеждението, „че отчуждителната сделка е незаконосъобразна и не следва да породи правно действие, така че имотът още следва да се счита собственост на ответника”. В приложението е посочено още, че „Друго доказателство в тази връзка, което не беше допуснато като неотносимо е констатираното несъответствие между имотът описан в акта и реалният обект на спора – така описаният по НА”. Изложено е виждането, че нотариалният акт е нищожен, както и че съдът отказал да приеме писмени доказателства за твърдението на касатора, че нотариалният акт е нищожен, не се произнесъл по позоваването му на нищожността на този акт. Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 3 по отношение обхвата на проверката, която въззивният съд следвало да извърши.
Както се вижда от подробно отразеното по – горе съдържание на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват поставени във връзка с приетите от въззивния съд разрешения правни въпроси. В приложението не са формулирани никакви въпроси. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС е отразено още, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следователно с тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол. В случая страната в приложението е изразила несъгласието си с изводите на въззивния съд за това, че след подписването на процесната разписка – на 18.09.2012 г. ответното дружество е продало имота на трето лице, [фирма] с нотариален акт № 182, том ХІІІ, дело № 2585 на СВ и към момента на вписване на исковата молба – 19.12.2012 г. и постановяването на съдебното решение, имотът е бил вече продаден. Същата е изложила доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не релевира предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани въпросите, по които се твърди, че има отклонение от тази съдебна практика.
В следващата част от приложението, номерирана с „2.” е отразено становището на страната, че при сключването на предварителния договор А. Ю. бил действал, като управител на дружеството – ответник в първоинстанционното производство. Според касаторът въззивният съд не обсъдил доказателствата. Това обстоятелство е определено в приложението, като непълнота на мотивите, допусната в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана от решения на състави на ВКС, които страната цитира. И в тази част от приложението касаторът не е въвел правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието съдържание е подробно разяснено в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС № 1/2009 г., т. 1, което не е съобразено от жалбоподателя при мотивиране на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В частта на приложението, номерирана с „3.” касаторът оспорва извода на въззивния съд за това, че „към момента на подписване на разписката /договора/, Управител и представляващ Дружеството е С. В., поради което уговорките направени от А. Ю., не могат да ангажират ответника”. Жалбоподателят твърди, че според направена от него справка С. В. е била управител на дружеството до 18.09.2008 г. По – нататък в приложението страната излага становището си, че посочения извод на окръжния съд не се подкрепял и от доказателствата по делото, като излага, че свидетелите потвърдили, че Ю. действал от името и като управител на ответното дружество, а не като физическо лице. Касаторът се позовава на ДП № 669/2012 г. на РУП Т., на постановление на Окръжна прокуратура – [населено място] от 14.03.2013 г., цитира решение по т. дело № 20/2015 г. на Търговищки окръжен съд, решение по гр. дело № 1452/2014 г. на Районен съд – [населено място]. И в тази част от приложението касаторът не е въвел правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като не е съобразил разясненията в тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС № 1/2009 г., т. 1. В този случай липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В последната част от приложението, номерирана с „4.” касаторът е изложил, че „Следващият въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката е следният:”. Вместо правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е изложил, какво е приел съда като мотив за неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД във връзка с вписването на исковата молба, като е развил собственото си становище за това, че продажбата била от 18.09.2012 г., а „исковата молба е регистрирана в Т. ден преди тази продажба – на 17.09.2012 г.”. Жалбоподателят счита, че е нарушен чл. 129, ал. 5 ГПК, разглежда ТР 3/2009 г. на ОСГК и излага извод, „че липсата на вписване не е недостатък на ИМ, за какъвто го е счел съдът в процесния казус”. В приложението се поддържа, че в този смисъл е и ТР 2/2012 г. и е посочено, че изводите на съда противоречат на съдебната практика. Видно от изложеното и в тази част от приложението не са мотивирани основания по чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез формулиране на правни въпроси, по които въззивният съд е приел разрешения, обусловили изхода на делото. Вместо основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е изложил основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. И по отношение на тази част от приложението следва да се има предвид изложеното по- горе в ТР № 1/2009 г., т. 1 на ОСГКТК на ВКС за това, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и че непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. От изложеното следва, че в разглежданата част от приложението не са мотивирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Ц. П. срещу решение № 154 от 07.10.2015 г. по гр. дело № 9/2015 г. на Търговищки окръжен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6187/2015 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта, образувана по касационната жалба на М. Ц. П..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 07.10.2015 г. по гр. дело № 9/2015 г. на Търговищки окръжен съд, по касационната жалба на Д. И. П..
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Ц. П. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Определението, с което не е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top