О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1268
София, 17.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3964/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от И. Я. Е.,чрез пълномощника й адв.Ю. О., срещу решение от 11.03.2012 г. по гр.д.№642/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба Ж. Я. Н. и Я. К. И. не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна , с интерес от пред приетото процесуално действие и е допустима.
Касаторката е предявила иск за делба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи- четири ниви и лозе , намиращи се в землището на [населено място] могили,област Шумен. В исковата молба се съдържа възражение за нищожност на договора, с който е извършено разпореждане с тях, обективиран в нот.акт №16 т.ХІХ,н.д.№3805/2005 г. С. , на три основания, в условията на евентуалност.По пълномощие от общия наследодател на страните ответницата е продала на своя син и също ответник по делото имотите, предмет на делба.Касаторката е твърдяла,че във вреда на упълномощителя договорът е сключен по цена значително по-ниска от пазарната и дори под размера на данъчната оценка-основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД; че е извършено разпореждане с наследствен имот- основание за относителна недействителност по чл.76 ал.3 ЗН и че договорът е сключен без представителна власт, тъй като пълномощното е заверено от кмет, а не от нотариус- основание за нищожност по чл.42 ал.2 ЗЗД. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е разпоредил да се внесе дължимата държавна такса , относно иска по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД ,определена въз основа на твърдението за размера на данъчната оценка на имотите към датата на разпоредителната сделка, съдържащо се в исковата молба.С писмена молба касаторката е уточнила, че с исковата молба не е предявила иск, а е направила възражение за нищожност. Последвало е повторно разпореждане за внасяне на д.такса, като първоинстанционният съд е счел, че възражението за нищожност не се обхваща от хипотезите на чл.343 ГПК и оспорването на договора за продажба може да се реализира само по исков път.Същото е изпълнено и държавната такса е внесена. С решение от 28.06.2012 г. по гр.д.№514/2011 г. на районен съд-гр.Нови пазар договорът за покупко –продажба е обявен за нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.3 вр.чл.40 ЗЗД, като сключен във вреда на представлявания , с оглед обстоятелството, че продажната цена е в размер на 3 700 лв., при установена със съдебно-техническа експертиза средна пазарна стойност на имотите към този момент в размер на 9 359 лв. и е допусната делба при равни дялове между наследниците . С допълнително решение от 30.07.2012 г. са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на основание чл.42 ал.2 ЗЗД вр.чл.76 ЗН поради липса на представителна власт. Въззивният съд е дал възможност на касаторката отново да уточни дали предявява искови претенции за установяване на нищожността, или претенцията е под формата на възражение.В писмена молба тя е заявила ,че искането за прогласяване нищожността е под формата на възражение.С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която договорът е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 вр.чл.40 ЗЗД, като недопустимо и го е отменил в частта, с която е допусната делба на имотите и вместо това е постановил отхвърляне на иска за делба. Обезсилил е също така и допълнителното решение, с което искът за нищожност на основание чл.42 ал.2 вр.чл.76 ЗН е отхвърлен, като недопустимо. Аргументирал се е с довода, че първоинстанционният съд е разгледал непредявени искове. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява да е имало споразумение във вреда на представлявания. Пълномощното,заедно с нотариалното дело, по което е било приложено, е унищожено , поради изтичане срока на съхранение, но не са събрани доказателства да е съдържало уговорка за цена под която представителят не може да слиза. Поради близките родствени отношения и непосредствените грижи , които упълномощената е полагала за баща си дълго време и до смъртта му и който е бил лежащо болен и незрящ, нееквивалентността на престациите не може да се тълкува като действие, целящо увреждането му, злоупотреба с мандата и накърняване на добрите нрави. Приел е също така, че пълномощното е заверено в кметството на [населено място] могили, което е допустимо на основание чл.83 ЗННД. Счел е,че не е налице и разпореждане с наследствени имоти и във връзка с това недействителност при условията на чл.76 ЗН, тъй като сделката е осъществена преживе на наследодателя.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа всички касационни основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1-т.3 ГПК. Извежда процесуалноправния въпрос: „какви са прерогативите на въззивната инстанция по валидността на нищожна сделка, може ли въззивният съд да се самосезира, като приемайки фактите такива, каквито са настъпили в правния мир и установени по делото, да упражни контрол по действителността на договора”. Счита, че обжалваното решение противоречи на решение №57/12.03.2012 г. по гр.д.№212/2011 г. ,ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според разрешенията в него, съдебното решение е недопустимо, когато е постановено въпреки отсъствието на положителна или при наличието на отрицателна предпоставка, за която съдът следи служебно. Изводите на въззивния съд, който е приел,че липсва задължителна положителна процесуална предпоставка,а именно да е сезиран с исковете, по които се е произнесъл, не са в противоречие с приетото в решението на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Касаторката само е посочила решението на ВКС, не е изложила аргументация за наличието на такова противоречие .
По нататък в изложението се поставя следния материалноправен въпрос: „при извършване на прехвърлителна сделка чрез пълномощник на продавача, нищожна ли е тя, когато разминаването между продажната цена и реалната пазарна цена към момента на прехвърлянето е голямо; освобождава ли се съдът да търси преки доказателства за сговарянето между представителя и третото лице”.Счита,че изводите на въззивния съд са в противоречие с казуална съдебна практика: решение № 160/14.03.2006 г. по гр.д.№325/2004 г., ІІ г.о., решение № 597/28.05.2008 г. по гр.д.№2365/2007 г., І г.о.Позовава се и на решение № 934/13.09.2010 г. по гр.д.№3657/2008 г., ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,представляващо задължителна съдебна практика. В посочените решения се заема позицията,че драстичното разминаване между уговорената в договора цена и действителната стойност на имота към момента на сделката освобождава съда да търси субективния елемент от състава- споразумение във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД. К. съд намира,че макар въззивният съд да е изложил правни изводи във връзка с продажната цена на имотите, предмет на делото, цитираната съдебна практика е по правни спорове при съществено различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело и поради това тя е неотносима.
Следващият въпрос, който поставя касаторката е : „при извършена прехвърлителна сделка между продавач, представляван от пълномощник и купувач-трето лице,син на пълномощника, следва ли да се приеме,че знанието на третото лице съществува, след като представителят е договарял със свой близък; може ли да се приеме,че по аналогия може да се приложи хипотезата на чл. 135 ал.2 ЗЗД”. Счита, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с определение №1324/18.10.2011 г. по гр.д.№262/2011 г., ІV г.о. По този въпрос въззивният съд не е формирал свои изводи и поради това той не е релевантен.. Освен това цитираното определение не представлява съдебна практика съгласно приетото в ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК-т.2,тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.
Следващия изведен въпрос е : „нищожна ли е едностранна сделка в хипотезата на чл.42 ал.2 ЗЗД, ако пълномощното не може да бъде приложено,поради унищожаване на нотариалното дело с оглед срока му на съхранение,но в договора за покупко-продажба е посочено, че пълномощното е заверено в кметството –с.Пет могили;може ли да се извлекат данни за нищожността на упълномощителната сделка само и единствено на така посоченото основние; при липсата на нотариалното дело дължи ли съдът произнасяне по такова искане за нищожност на упълномощителната сделка,въведено като преюдициално в делбения спор”. Въпросите не са разглеждани от въззивния съд, за пръв път в изложението се навежда довод за нищожност на упълномощителната сделка , до този момент е искано прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба.
В заключение следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК касаторът следва да докаже интереса си от допускане на касационното обжалване, като изведе процесуалноправен или материалноправен въпрос ,който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по него.Не може да бъде преценен като такъв въпросът, който не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение.Той не трябва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото, както и с нарушенията , допуснати при постановяването му.Релевантен е въпросът свързан с правните разсъждения на съда.Той трябва да е развит в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В случая касаторката се е стремила да докаже допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1, респективно т.2 ГПК. Те ще са налице, когато въззивният съд се е отклонил от задължителна съдебна практика или когато е създадена противоречива казуална съдебна практика по разглеждания въпрос,при установен фактически идентитет на казусите и при излагане на доводи в какво именно се изразява противоречието, а не само в цитирането й . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е налице когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. В случая, както беше посочено по-горе, някои от въпросите не са релевантни, а за никой от тях не е доказано допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № от 11.03.2012 г. по гр.д.№642/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: