О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6711/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Н. М. Г.”-АД,представлявано от процесуален представител адв.А. И. срещу решение № 1637/29.07.2013 г. по гр.д.№ 1483/2013 г. на Софийски апелативен съд, VІІ състав.
Ответникът по касационната жалба Х. Т. Б., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. С., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение № 7843/27.11.2012 г. по гр.д.№1213/2012 г. на Софийски градски съд, І-12 състав , с което предявеният срещу касатора иск на основание чл. 49 ЗЗД, за сумата 26 000 лв., като част от сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, е уважен изцяло, ведно със законната лихва от 31.12.2011 г. до цялостното плащане и са присъдени разноски. Въззивният съд е приел, че процесната публикация в бр.1/425/, година Х от 31.12.2011 г.-06.01.2012 г., стр.68, на издавания в тираж от 324 000 екземпляра вестник „Уикенд” не е основана на препратки към други конкретни източници на информация , съдържа обидни квалификации , внушения и твърдения, че ответницата по касационната жалба е извършила престъпления по чл. 301 и чл.308 НК. Твърдяното е опровергано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, според които тя е дългогодишен преподавател, ползващ се с уважението на своите колеги и студенти.Направен е извод,че извършеното по своя характер представлява деликт по чл.45 ЗЗД,от който са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи се в преживян стрес, напрежение, душевни болки и страдания, поради накърняване на доброто й име в обществото, достойнството, личната и професионална чест.Прилагайки принципа на справедливостта, съгласно чл.52 ЗЗД въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение е не по-малко от присъдената сума.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Твърди,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,обуславящ изхода на делото в противоречие с решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д.№1376/2011 г., ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, според което не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка.Счита,че изразът „скандална” представлява негативна оценка за ответницата по касационната жалба. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля.В случая такъв въпрос не е поставен.Направено е оплакване за противоречие на изводите на въззивния съд с цитираното решение, което представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК и може да бъде предмет на разглеждане в следващата фаза по чл. 290 ГПК, но не и в производството по допускане на касационно обжалване.Касационният съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията,съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето на въпроса е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК следва ясно и категорично да бъдат отграничени, вторите не могат да имат за последица допускане на касационно обжалване.
По-нататък в изложението касаторът поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 ГПК за определяне размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.Счита,че обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на ВКС- ППВС №4/1968 г.-т.2 и изброени решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК,в които са предмет на разглеждане казуси, които не са идентични с настоящия.Намира,че въззивният съд е направил само изброяване на обстоятелства,без да направи преценка за обема ,тежестта,интензитета и продължителността на твърдяните от ищеца неимуществени вреди и за приноса им за увреждането. Поставеният от касатора въпрос е правно релевантен, но поддържаното допълнително основание не е доказано. Не може да бъде споделено твърдението за липса на преценка на конкретните обстоятелства,свързани с увреждането и последиците му. Въззивният съд е изложил обстойни съображения за това, какви са причинените вреди и какво трябва да е справедливото им репариране. Не може да се приеме,че е налице отклонение от задължителната съдебна практика на дадените от въззивния съд разрешения по въпроса. Присъденото обезщетение е в съответствие със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. Размерът на обезщетението по приложените съдебни решения е обусловен освен от общите критерии за справедливост и от конкретните обстоятелства по делата,които са различни. Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК има за резултат недопускане на касационно обжалване .
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, отразени в приложения договор за правна и защита, като заплатени в брой и списъка за разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1637/29.07.2013 г. по гр.д.№1483/2013 г. на Софийски апелативен съд, VІІ състав.
ОСЪЖДА „ Н. М. Г.”-АД да заплати на Х. Т. Б. сумата 2 910 /две хиляди деветстотин и десет/лв. направени разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: