О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 16.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2572 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 1133/24.03.2015г., подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор С. И. С., чрез адв. М. Д., срещу определение № 45/10.02.2015 г. по възз.гр. д. № 271/2014 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е изменено постановеното решение от 16.12.2014 г. по възз.гр.д. № 271/2014 г. в частта за разноските, като М. Н. К. и А. И. К. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 1000 лв. – направени по делото разноски. Срещу същото определение е постъпила и частна жалба с вх. № 727/25.02.2015 г., подадена от М. Н. К..
В жалбата вх. № 1133/24.03.2015 г., подадена от [фирма] се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение в частта, с която Окръжен съд- Търговище не е уважил молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските за сумата над 1000 лв. Жалбоподателят е възразил срещу уваженото от съда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от въззивниците М. Н. К. и А. И. К. в отговора на искането с правно основание чл. 248 ГПК, като е заявил, че същото е преклудирано. Посочил е , че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото.
Ответниците по частната жалба – М. Н. К. и А. И. К. не са изразили становище по жалбата.
В жалбата вх. № 727/25.02.2015 г., подадена от М. Н. К. се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че приложеният банков документ не е годен да удостовери изплащане на претендирания адвокатски хонорар. Изложил е доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма] е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка доводите на жалбоподателя М. Н. К. за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежат на обсъждане.
За да постанови обжалваното определение Окръжен съд- Търговище се е произнесъл по молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от въззиваемата страна [фирма], като е приел, че са налице основанията за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Съдът е посочил, че поради пропуск при постановяване на решението не е взел предвид, че освен приложена фактура въззиваемият [фирма] е представил и извлечение от банкова транзакция, от което е видно, че на адв. Д. е била преведена сумата от 2796 лв. Окръжен съд-Търговище, е приел, че приложените доказателства удостоверяват плащане на адвокатския хонорар. За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че възражението за прекомерност на хонорара, направено от въззивниците М. Н. К. и А. И. К., е основателно. Обосновал се е, като е посочил, че цената на предявения иск е малко над 5000 лв., а заплатеният адвокатски хонорар в размер на 2796 лв. надвишава почти 10 пъти установения минимум от 300 лв. По тази причина, като е отчел сложността на делото и пътуването на адв. Д., е приел, че справедливият размер на присъдените разноски следва да се намали на сумата от 1000 лв.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС намира следното: съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая към представения по делото списък на сторените от въззиваемия [фирма] разноски по чл. 80 ГПК, същият е приложил интернет -извлечение от банковата сметка на процесуалния представител адв. М. Д., от което е видно, че уговореният хонорар е заплатен. Законът не съдържа специално изискване относно качеството документа, който е годен да удостовери извършеното плащане, следователно възраженията на въззивника в тази посока са неоснователни. Въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че претендираните разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, са доказани , а искането по чл.248 ГПК – основателно.
Що се отнася до направеното възражение относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че същото е неправилно уважено от въззивния съд и не следва да бъде вземано предвид. Искане за разноски и евентуално възражение за прекомерност могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /т. 11 ТР6/2012 на ОСГТК на ВКС/ – т.е. установен е пределен срок, като няма пречки и за по-ранното им заявяване. В разглеждания случай възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е било своевременно заявено. Въззивниците са били редовно призовани, но не са се явили в открито съдебно заседание, провело се на 08.12.2014 г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, съответно не са възразили срещу редовно направеното искане от въззиваемия за присъждане на разноски, както и по отношение на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Следователно заявеното едва с отговора по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност е преклудирано и не е следвало да бъде разглеждано от съда. При тези изводи, подадената частна жалба от [фирма] е основателна и следва да бъде уважена, а направеното възражение от М. Н. К. и А. И. К. за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано. Изложеното обосновава извод, че обжалваното определение № 45/10.02.2015 г. по гр.д. 271/2014 г. следва да бъде отменено, а М. Н. К. и А. И. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 2796 лв. –сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 45 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 271/2014 г. на Окръжен съд-Търговище.
ОСЪЖДА М. Н. К. с ЕГН [ЕГН] и А. И. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] сумата от 2796 лв., направени във въззивното производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ