О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2186/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. М. С., чрез пълномощника й адв. П. К. срещу решение № 8/13.01.2014 г. по гр.д.№ 371/2013 г. на Ловешкия окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба С. Д. С. в писмен отговор я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна , с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 73/ 14.06.2013 г. по гр.д.№ 19/ 2013 г. на районен съд-гр.Т.. С него е прекратен брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, семейното жилище, представляващо двуетажна жилищна сграда, намираща се на посочен адрес в [населено място] е предоставено за ползване на ответника по касационната жалба, като негова лична собственост и е постановено след прекратяване на брака касаторката да носи брачното си име.Въззивният съд е приел, че от продължителен период от време-последните три години, съпрузите живеят разделено, всеки се е установил в самостоятелна стая от семейното жилище и поддържа отделно домакинство. Инициативата за това е била на съпруга, който се самоизолирал, тъй като считал,че липсват грижи и уважение към него от страна на съпругата. Въззивният съд е приел, че усилията на касаторката да запази брачната връзка не са били достатъчни и разбрани и поради това е намерил ,че и двамата съпрузи имат вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство в брака.При наличието на признание от страна на съпругата, че преди сключването на брака жилищната сграда е била изградена в груб строеж и съответно собствеността на съпруга е била възникнала, е направил извод за изключителна негова собственост върху семейното жилище.Поради това, с оглед разпоредбата на чл.56 ал.1 СК е приел, че правилно му е предоставено ползването върху него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката не посочва основание за допускане на касационно обжалване, но счита,че липсва съдебна практика, която да съответства на конкретния случай. Поради това,че прилага решение на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и решения на различни по степен съдилища, следва да се приеме,че поддържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Счита, че не е направена обоснована преценка на доказателствата, а с това и на основателността на иска и че ответникът по касационната жалба не е установил сочените основания за прекратяване на брака.Прави оплакване,че неправилно е решен въпросът за вината,като изложените мотиви обслужват единствено безпричинното му решение за прекратяването на брака. Твърди, че е неправилно произнасянето и относно ползването на семейното жилище, тъй като не е представен нотариален акт, легитимиращ като единствен собственик ответника по касационната жалба.Счита,че не е изследван въпроса кога след изграждането обектът става семейно жилище. Посочва, че липсва съдебна практика относно това да се прекрати дългогодишен брак, без да е налице причина и какъвто и да било принос от страна на някой от съпрузите .Не е създадена практика и относно обстоятелството , когато тридесет години се подобрява един имот , при наличие на два самостоятелни етажа, и съсобственост на дворното място, съпругата да излезе на улицата. За приложените решения на различни по степен съдилища няма данни дали са влезли в сила и съответно дали представляват съдебна практика.Не излага каквито и да било аргументи във връзка с представените съдебни актове.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК за да бъде допуснато касационно обжалване касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за това.Общо основание е формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.Той не трябва да е свързан с правилността на същото, с приетата за установена фактическа обстановка и с обсъждане на доказателствата ,които са събрани по делото. В случая няма и опит да бъде изведен такъв въпрос. Доводите на касаторката имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които трябва категорично да се разграничават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Първите не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза на процеса, те са предмет на разглеждане в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана. Когато не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд не дължи произнасяне по заявеното допълнително такова. В случая липсва обосновка и относно всички допълнителни основания, не са изложени каквито и да било аргументи в тази насока. За пълнота на изложението следва да се посочи,че когато се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да приложи задължителна съдебна практика относно идентични случаи с разглеждания спор, да направи съпоставка на разрешенията дадени по изведения правен въпрос в обжалваното решение и тази практика и дали въззивният съд се е отклонил от нея.Когато се твърди основание по т.2 , касаторът следва да представи влезли в сила решения ,също относно идентични случаи и да направи подробен анализ и съпоставка на дадените разрешения в тях и във въззивното решение по поставения правен въпрос. Когато се поддържа основанието по т.3 касаторът трябва да посочи дали във връзка с поставения въпрос е създадена неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството, защо тя е неправилна и защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока.Когато се твърди липсата на съдебна практика по въпроса, касаторът трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната правна норма, чието тълкуване иска. Всичко това не е сторено и ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8/13.01.2014 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: