О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 5415/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [община], [населено място] срещу определение № 154 от 06.06.2013 г. по гр. дело № 2263/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Ответникът Р. П. С. чрез адвокат В. С. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на четвърто отделение, гражданска колегия на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от [община] срещу решение № 3 от 08.01.2013 г. по гр. дело № 527/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. Съображенията, отразени в мотивите на цитираното определение, с които е обоснована процесуална недопустимост на касационната жалба са следните: съобщението до касатора за решението на апелативния съд е получено на 11.01.2013 г. по реда на чл. 42, ал. 1, изречение първо, предложение второ ГПК – известие за доставяне – обратна разписка, образец 242; пощенската пратка е връчена на лицето Й. Х. Н., пълномощник на общината, за което е представено удостоверение № 88/11.03.2013 г. на пощенска станция Априлци, п.к. 5641; действията, засягащи гореописания начин на връчване на съобщението и решението на съда са в съответствие с изискванията на чл. 6 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги; оформянето на екземпляра от съобщението по смисъла на глава шеста, раздел І ГПК не установява връчване на препис от лице по смисъла на чл. 42, ал. 1 , изречение първо ГПК; касационната жалба е просрочена със седем дни при наличието на данни за подаването й на 18.02.2013 г. по чл. 62 , ал. 2 ГПК вместо до 11.02.2013 г., когато е крайната дата на срока за подаването й.
Определението е правилно.
От данните по делото е видно, че съобщението за решението на апелативния съд е получено от касатора при спазване на реда регламентиран с нормите на чл. 42, ал. 1, изречение първо, втора хипотеза ГПК – известие за доставяне – обратна разписка, образец 242. Установено е по делото, че лицето получило пощенската пратка – Й. Н. е служител на общината. В частната жалба се оспорват единствено представителните й права по отношение на [община]. Оспорването е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК изисква връчването на съобщения на юридически лица да се извършва в канцелариите им, на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая този ред, който е относим и при връчване на съобщение по Глава шеста, раздел І – ГПК е спазен. За редовното връчване не е необходимо лицето, получило съобщението да разполага с представителна власт или да има пълномощно да получава пратки от съда. Развитите в тази насока съображения от частния жалбоподател са необосновани и незаконосъобразни. Същият не твърди и не представя доказателства за упълномощаване на конкретен друг свой служител за получаване на процесната пратка, а единствено оспорва правомощието на Н. да получи пратката, като твърди, че в удостоверение № 88/11.03.2013 г. на пощенска станция – Априлци не било посочено пълномощното, въз основа на което Н. се е легитимирала. Както се посочи по – горе за редовното връчване на съобщението, такова пълномощно не е необходимо, тъй като валидността на уведомяването следва от положението на получаващия пратката на служител на общината. Освен това довода, че Н. не е съобщила на касатора, че е получила съобщение за въззивното решение не обосновава извод за неспазване на предвидената в закона процедура, тъй като задължението за уведомяване на касатора от неговите служители за получените пратки засяга вътрешния ред в общината, но не и регламентираната в закона процедура. При тези обстоятелства извода на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, че съобщението е законосъобразно връчено на 11.01.2013 г. е правилен, както и следващите изводи за изтичане срока на 11.02.2013 г. и подаване на жалбата на 18.02.2013 г. Правилни са и констатациите в обжалваното определение за нередовно връчване на съобщението по реда на Глава шеста, раздел І във вр. чл. 42, ал. 1 ГПК на 16.01.2013 г., от която дата неправилно касатора счита, че тече срока по чл. 283 ГПК.
С оглед на изложеното се налага извода, че ВКС с постановеното определение не е нарушил закона, правилно е приел, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК, поради което обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 154 от 06.06.2013 г. по гр. дело № 2263/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: