О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 09.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6513/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. от [населено място] чрез адв.Х. от АК [населено място] срещу въззивно решение №251 от 08.07.2014г. на Добрички окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 352/2014год. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд Добрич №10 том ІV стр.10 от 28.03.2014г., постановено по гр.д.№ 4633 по описа на съда за 2013г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетно дете И. П. Д. и непълнолетно дете Д. П. Д., е предоставено на бащата П. Д. П., като е постановено децата да живеят съвместно с него.
Въззивното решение в останалата му част, не е предмет на касационната жалба.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че въззивният съд „се е произнесъл със съдебен акт, който не е обоснован с верни правни изводи, въз основа на доказателствата по делото”, поради което „ разглеждането на делото от ВКС е от значение за точното прилагане и развитието на делото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК”. Позовава се на решение №218 от 17.06.2014г. по в.гр.д.№336/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение №6 от 28.03.2014г. по гр.д.№4540/2013г. на Добрички районен съд, постановено по реда на ЗЗДН. Счита, че двете решения / обжалваното въззивно решение и решение №218 от 17.06.2014г./ си противоречат. Касаторът посочва и това, че „за развитието на правото е да се обобщи практиката на ВКС относно упражняването на родителските права” и моли „ да се имат предвид промените в социално битовия начин на живот и новата правна уредба” както и „да се види постановление №1 от 12.11.1974г. по д.№3/1974г. на Пленум на ВС”. В изложението си касаторът изразява несъгласие с извода на съда, обективиран в мотивите на въззивното решение, че „при упражняването на родителските права не е от значение, че по отношение на единия родител е постановено решение №218 от 17.06.2014г. по в.гр.д.№336/2014г. на Добрички окръжен съд се оставя в сила решение №6 от 28.03.2014г. по гр.д.№4540/2013г. на Д., с което са били наложени мерки за защита от домашно насилие, упражнявано от П. Д. П.” над майката и детето И.. В тази връзка поставя въпросите : „кое е по-важно и как се определят по-добрите родителски качества на родителя, който ще упражнява родителските права. Кой е по добър родител този който упражнява насилие над майката и детето или този който има извънбрачни връзки. Дори и да се приеме, че извънбрачната връзка на майката е доказана, това означава ли, че тя не се грижи за детето си и не полага грижи за него.” Посочва, че при решаване на въпроса за родителските права трябва да се държи сметка за интересите на децата и критериите на Постановление №1 от 12.11.1974г. по д.№3/1974г. на Пленум на ВС, както и, че „разглеждането на тази жалба ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна П. Д. П. в представен писмен отговор чрез адв.Ж. от Д. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд, след анализ на доказателствата и препращайки към мотивите и на първостепенния съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства,при съобразяване и на производството по ЗЗДН, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. За да обоснове решаващия си извод съдът е приел, че определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, става, като се държи сметка за интересите на децата, при което от значение са критериите на Постановление № 1/12.11.1974 год. по гр.д.№ 3/1974 год. на Пленума на ВС; че правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността, моралните и възпитателските качества на родителите, от които се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата като от значение е еднаквото отношение и грижа към децата, взаимната привързаност на родителите и децата, основана на сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и закупуване на вещи, удовлетворяване на желанията им. Приел е също, че в случая се установяват съществени разлики в родителските и възпитателски качества на страните по делото, както и различна привързаност на децата към тях. Обосновал е извод, че бащата, който също е виновен за разстройството на брака поради това, че не е положил адекватни усилия за запазване на брака, а е разрешавал проблемите с недоверие към другия съпруг, със скандали и инцидентно с насилие, е по способен да им дава положителен пример и внушава правилни постъпки; че не са установени негови прояви или поведение, което да е във вреда на децата, а напротив според данните по делото същият е любящ и загрижен родител при това по отношение и на двете деца; че за разлика от него, майката третира децата различно, има дете фаворит и любимка , на което демонстрира специално отношение, и дете, на което не счита за нужно да покаже любовта си и изолира от живота си; че интимната връзка/връзки на майката е обстоятелство, което следва да бъде съобразено освен по въпроса за вината, доколкото има неблагоприятно отражение върху децата, за което по делото са събрани данни, така също и във връзка с моралния облик и авторитет на майката, както и доколкото е свързана със социалното обкръжение, в което предстои да живеят евентуално децата, ако тя упражнява родителските права. Съдът е обосновал във връзка с последното извод, че по отношение на извънбрачното поведение на майката не се касае до инцидента проява, а до системен начин на живот, който влияе зле на възпитанието на децата, тъй като тя е създавала множество извънбрачни връзки, като при осъществяването на срещи, включително и интимни с други мъже е допускала да присъстват децата, създавала е у децата навици да лъжат баща си относно срещите й с други мъже и относно посещенията в дома на извънбрачния партньор, направила ги е свидетели на непристойни и неподходящи за възрастта им прояви, вследствие на което игрите на малолетното дете имитирали полов контакт. Съдът е анализирал обстойно свидетелските показания, заключението на вещото лице по приетата психологична експертиза, социалните доклади, изразените от децата предпочитания, изразени пред социалния работник, становищата на страните и е обосновал извод, че бащата разполага с необходимите средства и социално – битови условия за правилното отглеждане, възпитание и обучение на двете деца; че има и подкрепата на своите родители в грижата за тях; че майката на децата, към момента не разполага с необходимия родителски капацитет за това; че няма от кого да бъде подпомагана, доколкото родителите й са починали, а сестра й живее в друго населено място, както и че не е установила условията в обитаваното към момента жилище и доколко същото е подходящо за отглеждане на децата; че не е в интерес на децата, същите да бъдат разделени.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът П. обосновава искането си за допускане до касационно обжалване с оплакването си за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като не поставя правни въпроси, а изразява несъгласието си с анализа на доказателствата и с решаващите изводи на съда. В случая не е съобразено от касатора, че основанията за достъп до касационно разглеждане на делото не могат да се отъждествяват с основанията за неправилност на въззивното решение и е недопустимо в стадия по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съд. В посочения смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му. Тази проверка се извършва обаче, само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. К. съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР № 1-2009-ОС ГК ТК ВКС. Касаторът, също така следва да се обоснове и за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание, а именно, че разрешението по поставените въпроси в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд или на друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос / а не разглеждането на конкретната жалба/ ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, въпроси, които са правни по смисъла на нормата на чл.280 ГПК, не са формулирани, а липсва и допълнителна обосновка. Доколкото изобщо в изложението се съдържат формулирани въпроси, то това са тези, посочени в края на изложението – „кое е по-важно и как се определят по-добрите родителски качества на родителя, който ще упражнява родителските права. Кой е по добър родител този който упражнява насилие над майката и детето или този който има извънбрачни връзки. Дори и да се приеме, че извънбрачната връзка на майката е доказана, това означава ли, че тя не се грижи за детето си и не полага грижи за него.” Следва да се има предвид, че така поставени въпросите не са правни по смисъла на чл.280 ГПК, а са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация.
В случай, че не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, не се дължи произнасяне по наличието на специфичните такива, поддържани от касатора. В случая обаче и тези предпоставки не са налице. Във връзка с основанието по чл.280 т.1 ГПК касаторът се позовава на Постановление № 1/12.11.1974 год. по гр.д.№ 3/1974 год. на Пленума на ВС. Без формулиран правен въпрос и без обосновка от страна на касатора в какво се състои твърдяното противоречие касационната инстанция няма как да се произнесе дали същото е налице. Въпреки това следва да се посочи, че въззивното решение е съобразено с правните постановки на цитираното постановление. Въпросът обаче, доколко и как съдът е обсъдил доказателствата по делото и доколко решаващите изводи на съда са правилни и обосновани, е ирилевантен за настоящата фаза на касационното производство. Във връзка с основанието по чл.280 т.2 ГПК касаторът се позовава на съдебно решение, което е част от доказателствения материал по спора и обосновава наличието на противоречие с оплакването, че това доказателство неправилно е преценено от съда. За да е налице основанието по т.2 на чл.280 ГПК следва правното разрешение на въззивния съд по конкретен правен въпрос да е в противоречие с правното разрешение по същия правен въпрос, дадено с друго влязло в сила съдебно решение. В случая позоваването на решението, постановено в производство по ЗЗДН е неуместно и не може да обоснове извод за наличие на противоречие в изисквания от закона смисъл. На други решения от обхвата на казуалната практика, съдържащи разрешение на правни въпроси, свързани с предоставяне упражняването на родителски права, касаторът не се е позовал. На последно място не е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е изложил съображения в тази насока. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права има ясна и пълна правна уредба и трайна и последователна практика на съдилищата, която не се установява да се нуждае от коригиране.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените и надлежно удостоверени с представения договор за правна помощ такива в размер 600лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №251 от 08.07.2014г. на Добрички окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 352/2014год. в обжалваната част, с която е потвърдено решение на Районен съд Добрич №10 том ІV стр.10 от 28.03.2014г., постановено по гр.д.№ 4633 по описа на съда за 2013г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетно дете И. П. Д. и непълнолетно дете Д. П. Д., е предоставено на бащата П. Д. П., като е постановено децата да живеят съвместно с него.
ОСЪЖДА П. Н. П. да заплати на П. Д. П. деловодни разноски за настоящото производство в размер 600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: