О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1278
гр. София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4348/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № 179 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 111/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Ответницата В. Н. Р. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./ приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
С обжалваното решение състав на Русенски окръжен съд е потвърдил решение № 1909 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 4076/2012 г. на Русенски районен съд в частта, с която са уважени предявените от В. Н. Р. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 3615.34 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2012 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за доказани следните обстоятелства: връчване на предизвестие на ищцата на 01.02.2012 г. със срок 30 дни за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата – закриване на длъжностите, включително процесната, „главен специалист” в отдел „Икономика, концесии и търговия”; връчване на заповед № 33/28.02.2012 г. на 23.03.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание; получаване на писмо с изх. № 0337/27.02.2012 г. от въззивника на 27.02.2012 г., с което Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място] дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ; ползване на отпуск по болест от ищцата през периода от 23.02.2012 г. до 08.04 .2012 г., за което работодателят е поискал от инспекцията по труда и получил на 14.03.2012 г. разрешение по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на тези приети от въззивния съд за установени обстоятелства са мотивирани следните съображения за незаконност на процесното уволнение: към момента на връчване на предизвестието – 01.02.2012 г., работодателят не е разполагал с предварително разрешение на инспекцията по труда по чл. 333, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ и с мнението на ТЕЛК, а връчването на предизвестието е моментът, към който следва да се извърши преценка, съществувало ли е правото да се прекрати трудовия договор, надлежно ли е упражнено и преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1, КТ; издадената заповед за уволнение има само констативен характер, поради което предварителното разрешение на инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК са ирелевантни.
Касаторът е поставил следния въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: „Към кой момент се отнася закрилата по чл.333, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение – на издаване за заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, при неспазване на срока на предизвестие / чл.333, ал.1, т. 2 КТ/ или при връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 2, предложение второ КТ”. Жалбоподателят не е обосновал наличие на допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Същият поддържа, че е приложима хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне по правен въпрос „от значение за точното прилагане на закона”, без да аргументира твърдение за липса на съдебна практика и без да обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /чл. 335, ал. 2, т. 2 и чл. 333, ал. 7 КТ/, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Освен това твърдението за наличие на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК в поддържаната от касатора хипотеза е несъстоятелно при формирана задължителна съдебна практика, каквато е създадената практика, на която се е позовал въззивния съд. Липсата на мотивирано изложение на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване има за последица недопускане на касационен контрол.
Следващият въпрос в приложението е със следното съдържание: „Ако с бездействието си служителят е поставил в обективна невъзможност работодателят да установи предпоставките на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, прилага ли се закрилата при уволнение съгласно цитираната норма”. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос. Въпросът е зададен във връзка със субективното виждане на жалбоподателя за неотносимост на посочената норма към случая, но основание по чл. 280, ал. 1 ГПК релевира само въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. Същите съображения следва да се имат предвид и по третия, последен въпрос, изложен в приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, който е формулиран, както следва: „При липса на издаден болничен лист, към момента на издаване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ, служителят ползва ли закрила по чл. 333, ал. 1 КТ”. И по този въпрос липсва произнасяне на въззивния съд в описаната в съдържанието му хипотеза, поради което и във връзка с него страната не релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК. По тези въпроси не е въведено мотивирано изложение на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така не съставлява обосноваване на този фактически състав. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 150 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 111/2013 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място] да заплати на В. Н. Р. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: