О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 834
София, 08.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ търговско дело N 50145/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. К. Б. в качеството му на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощникът му, адвокат Л. С. срещу решение № 117 от 26.10.2015 г. по гр.дело № 286/2015г. на състав на Видински окръжен съд, гражданско отделение.
Ответникът [община] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС приема следното:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 180 от 25.06.2015 г. по гр.дело № 728/2014 г. по описа на Видински районен съд и е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [община] разноските по делото пред Видински окръжен съд за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. С решение № 180 от 25.06.2015 г. по гр.дело № 728/2014 г., Видинският районен съд е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на месечно възнаграждение за услуга за периода от 01.06.2011 г. до 01.11.2011 г. по договор за услуга с предмет денонощна охрана на „Гробищен парк“ /стар и нов/, на територията на [община], сключен между страните на 01.03.2007 г., а именно сумата 21 277.90 лева с ДДС, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на месечно възнаграждение за услугата, за периода от 01.06.2011 г. до 01.11.2011 г., сумата 5 000 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, считано от 01.12.2011 г. до датата на предявяване на иска – 08.04.2014 г., представляваща 0.01% от стойността на забавеното месечно плащане, неустойка за забавено плащане на главницата в размер на 0.01% на ден от стойността на забавеното месечно плащане от 3546.48 лева, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2014 г., до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно, че страните са се намирали в облигационно правоотношение, по силата на което [община] като възложител, след избор на изпълнител по проведен конкурс за обществена поръчка е възложила на ответника [фирма], денонощна охрана на „Гробищен парк“ /стар и нов/, на територията на [община]. От данните по делото – 2 бр. договори за охрана и анекс и удостоверение, издадено от Областна дирекция на МВР – Видин, въззивният съд е извел, че за исковия период от 01.06.2011 г. до 01.11.2011г. са постъпили уведомления за поемане на охраната на обекта от [фирма] – Видин на 18.01.2011г. и 29.09.2011г., като осъществяването на охранителна дейност на обект „Гробищен парк“ – [населено място] от това дружество е установено при извършени проверки от служители на ОД на МВР – Видин. Направен е извод, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извършена услуга за охрана на договорно основание за претендирания период е неоснователен и недоказан. Този извод е обоснован със срочният характер на договора за охрана на общински обект „Гробищен парк“ – [населено място] /стар и нов/ със срок на действие три години от момента на сключването му – 01.03.2007г. до 01.03.2010 г. Направен е извод, че с изтичане на срока договорната връзка между страните е прекратена и фактическите действия на ищеца, настоящ касатор не могат да я продължат. Освен това съдът е посочил, че по чл. 41, ал. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ изрично е забранено сключването на безсрочни договори за обществена поръчка, поради което не може да се продължи действието на договор, чийто краен срок е настъпил. Предвид тези мотиви въззивният съд е отхвърлил и предявените акцесорни искове за присъждане на неустойка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е следните въпроси: „При изтичане на срок на договор с Изпълнител след проведена процедура по Закон за обществените поръчки, допустимо ли е отстраняване на Изпълнителя без предизвестие за прекратяване на договора и сключване на договор с друг Изпълнител на негово място, без проведена процедура по ЗОП?“; „Ако договорът за изпълнение е сключен след проведена процедура по ЗОП и Възложителят не го е прекратил с изтичането на срока, не е уведомил Изпълнителя за прекратяване, не е предприел действия по приемане на предоставеното имущество, последващо прекратяване на договора не следва ли да се извърши с предизвестие съгласно ЗЗД?“ ; „Ако договорът за изпълнение е сключен след проведена процедура по ЗОП и до изтичане на срока на договора не е открита процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет или откритата процедура не е приключила, договорът запазва ли действието си до сключването на нов договор?“. Жалбоподателят е посочил по отношение на първия въпрос хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като лаконично е заявил, че няма обобщена практика на ВКС по него. Изложил е оплаквания за неправилност на съдебния акт. Освен това кратко е посочил, че е приложил съдебни актове на съдилищата, в които при идентични случаи било прието, че действието на договора се продължавало „автоматично”, тъй като нито една от страните не е изпратила писмено искане до другата за прекратяването му. Приложил е следните актове – решение № 142 от 12.11.2015 г. по търговско дело № 159/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение от 04.11.2014г. по търговско дело № 1284/2014г. на Старозагорския окръжен съд.
Първият от цитираните въпроси е поставен с оглед становище на касатора, а не предвид решаващите мотиви на въззивния съд, разгледани по – горе. Същите съображения са относими и към втория от поставените въпроси, тъй като неговото съдържание отново е извън разгледаната от съда хипотеза. Въпроси, които произтичат от становища на страните, а не от решаващите мотиви на въззивния съд, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Следователно тези въпроси не обуславят наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче страната не е развила доводи, свързани с допълнителното основание за допускане на касационен контрол. Дори и да се приеме, че касаторът поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед приложените към изложението решения на съдилищата и краткото му заявяване за наличие на противоречие между тях и обжалваното въззивно решение, то това основание не е налице. По отношение на първото приложено решение на Пазарджишки окръжен съд касаторът, чиято е доказателствената тежест не е установил влизането му в сила, а същото видно от диспозитива му е подлежало на въззивно обжалване пред Пловдивски апелативен съд. Другото приложеното решение на Старозагорски окръжен съд, като необжалваемо е влязло в сила, но същото третира съвсем различна фактическа обстановка по отношение на твърдения от касатора като противоречив факт, че съдът бил приел в аналогична хипотеза автоматичното продължаване на договора. В сравнявания съдебен акт тази възможност изрично е била предвидена и залегнала в каузите на договора, сключен между страните, какъвто не е разглеждания случай. Освен това решението не третира и поставения правен въпрос.
Касаторът е посочил и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по него не е мотивирал доводи, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 относно неговото съдържание.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 26.10.2015 г. по гр.дело № 286/2015 г. на състав на Видински окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: