О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 06.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5689/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. П. Ф.,чрез пълномощника адв.А. Г. срещу решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№16269/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-а състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД и третото лице-помагач „Т. с.”-ЕООД не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 21.08.2012 г. по гр.д.№33659/2011 г. на Софийски районен съд, 51 състав в обжалваните части, с които по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД е признато за установено,че касаторът дължи сумата 5391,53 лв.,представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2007 г.- м.04.2009 г. ,ведно със законната лихва от 11.05.2010 г. до окончателното плащане и сумата 965,80 лв. лихва за забава за периода 01.08.2007 г.- 25.03.2010 г. и е отхвърлил първия иск до пълния му размер от 5440,04 лв. В отхвърлената част първоинстанционното решение е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд ,препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд относно преценката на доказателствата, фактическите констатации и формираните правни изводи, е приел, че между страните е възникнало договорно отношение, породено от качеството на касатора на собственик на недвижим имот в етажна собственост и от обстоятелството, че в исковия период топлоснабдителното дружество подава в нея топлоенергия за битови нужди. Правата и задълженията по правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия са регламентирани от ЗЕ.Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР. Касаторът не е твърдял да е предложил специални условия, поради което въззивният съд е направил извод,че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите общи условия. Намерил е за неоснователно възражението,че изготвяните за неговия имот изравнителни сметки са незаконосъобразни ,позовавайки се на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, според която дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативните изисквания. Заключението е изготвено не само въз основа на изходящи от доставчика документи, но и въз основа на ежемесечните отчети на общия топломер и годишните отчети на уредите за дялово разпределение.Поради това е счел, че потребената от касатора топлоенергия е установена по несъмнен начин по количество и стойност. Касаторът е оспорил заключенията на експертизите , но не се е възползвал от възможността да поиска назначаването на нови такива.Въззивният съд е разгледал подробно действащата нормативна уредба и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.”-ЕАД на потребители за битови нужди в [населено място] от 2008 г. /ОУ/ във връзка с възможностите за извършване на прихващане между прогнозната консумация и изравнителните сметки.Посочил е, че анализът на чл. 155 ал.1 т.1 и т.2 ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски- равни или прогнозни, не са в зависимост от изравнителния резултат в края на отчетния период, а имат самостоятелен характер. Съгласно чл.32 ал.2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки топлоснабдителното дружество издава за отчетния период дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия. Недопустимо е резултатът от изравняването да бъде отнесен към предходен период.Според чл.32 ал.3 изр.2 от ОУ ,когато начислената на купувача сума е по-голяма от реално потребената енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период или му се възстановява.При просрочени задължения на купувача със сумата в повече се погасяват най-старите задължения,ведно с дължимите лихви. По делото е установено,че в отклонение от правилата топлоснабдителното дружество е приспадало сумите за връщане на абоната от стари негови задължения и че тази корекция е непротивопоставима на потребителя. Възражение за прихващане не е въвеждано нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба и поради това периоди извън процесните са извън предмета на спора . Ищецът не е установил,че паричното вземане, с което е извършена извънсъдебна компенсация е било ликвидно и не е направил възражение за прихващане на процесното вземане за предходни периоди.Приел е,че не е налице погасяване чрез компенсация на задължението на касатора към ищеца за заплащане на сумата по изравнителните сметки. При това положение е намерил, че наличието на изравнителни суми в полза на касатора в размер на 77,28 лв.,според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, води до дължимост в по-малък размер на задължението му в периода м.05.2007 г.- м.04.2008 г..Съответно изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлоснабдителното дружество в размер на 131,91 лв.Към сбора от дължимите прогнозни вноски в периода м.06.2007 г.- м.04.2009 г. следва да се добавят дължимите непогасени изравнителни вноски и да се приспаднат сумите за връщане на абоната. При тези изчисления е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 5 391,53 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплакване,че в процесния период топлоснабдяващото дружество не е спазвало температурния график от проекта на системата, при което всички отчетени данни от общия топломер са незаконосъобразно съставени .Посочва, че не е поискал назначаване на нови експертизи за установяване на температурния график, тъй като изложил тези твърдения във въззивната жалба и те не били оспорени. Касационната жалба е оставяна без движение от администриращия съд, като му е дадена възможност да обоснове основания за допускането й до касационно обжалване. В изпълнение на дадените му указания с допълнителна молба касаторът е посочил,че му е допуснато въззивно обжалване,че във въззивната жалба е указал наличието на нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, а именно,че топлоснабдяващото дружество не е изпълнявало температурния график от проекта на топлоснабдителната система, в нарушение на чл.132 ЗЕ и Наредба 16-334/2007 г., която прилага.В писмената си пледоария пред въззивния съд поискал ищецът да бъде задължен да представи доказателства за спазването на температурния график. Намира,че неправилно въззивният съд кредитира експертизите от първоинстанционното производство,тъй като те не са се произнесли по наведените нови обстоятелства.Моли на основание чл. 281 т.3 ГПК въззивното решение да бъде отменено.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК предпоставки за селектиране на касационната жалба са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание. Общо основание представлява извеждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи или процесуалните действия на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви.Касационният съд не може сам да формулира този въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора в касационната жалба, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В случая в подадените касационна жалба и молба не се съдържа дори и опит да бъде поставен правен въпрос и съответно той да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. т.1-3 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№16269/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-а състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: