О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
София, 05.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4307/2014год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.Св. П. от АК [населено място], против Решение № 103 от 28.02.2014г. на Окръжен съд [населено място] /ВрОС/, постановено по в.гр.д.№ 25/2014г. С въззивното решение ВрОС е потвърдил решение № 859, постановено на 29.10.2013г. по гр.д. № 2501/2013г. на Врачански районен съд /ВрРС/, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] против Ф. В. П. искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено спрямо последния, че същият дължи на ищеца сумата от 6946лв. – незаплатени 151 броя нощувки в хотел „Шумен” за периода от 10.10.2011г. до 09.03.2012г., за които е съставена фактура №16163 от 18.04.2012г.; сумата 387,88лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 19.04.2012г. до 02.11.2012г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2012г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства и е достигнал следствие на това до грешни крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по правния въпрос, формулиран от касатора, както следва: „относно това, че от представените по делото писмени доказателства за регистрация на ответника в хотела, включително и от показанията на свидетелката Л. не можело да се направи какъвто и да било извод кога са съставени и респективно защо картата за регистрация не е съставена от ответника”. Обосновава наличието на основания за допускане на касационното обжалване с твърдения, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото и е формирал грешни крайни изводи. Изразява собственото си разбиране какви факти и обстоятелства се установяват от доказателствата, събрани в процеса.
Ответната страна Ф. В. П. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който исковете са отхвърлени, вВъззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установяват следните факти: страните са били в трудово-правни отношения, като ответникът е работил при ищеца на длъжност ”главен готвач” в ресторант „Панорама” в хотел „Шумен” – собственост на ищеца; към настоящия момент трудовото правоотношение между страните е прекратено; по време на съществуване на трудовото правоотношение ответникът е бил гост и респективно е нощувал в хотела ; в тази връзка по делото са представени карта за регистрация в хотела и данни за госта, в които е посочено, че ответникът е пребивавал в хотела за периода от 10.10.2011г. до 09.03.2012г., като тези документи нямат дати на съставяне и липсва саморъчно попълнена карта за регистрация с подпис на ответника; на 18.04.2012г. ищецът е издал фактура №[ЕГН] за начислена сума за нощувки на ответника в хотела за посочения период в общ размер на 6946.00лв. с ДДС; от свидетелските показания се установявало, че и други служители в хотела са нощували без да заплащат нощувките. Обосновал е извод въз основа на тези факти, че действително между работодателя и работника-ответник е имало устна уговорка да пребивава в процесния хотел без да заплаща нощувките, каквато е била практиката и с другите готвачи в ресторанта, установено от свидетелските показания; че не са събрани никакви доказателства, които да удостоверяват, че е имало писмена или устна уговорка между страните по делото за противното, т. е. заплащане на нощувките; че представените карта за регистрация и справка за лице са копие от електронен вариант, без дата и без подпис на ответника, поради което не доказват, че той е бил приет за гост на хотела срещу заплащане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т. 1 от ТР № 1/19.II.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на събраните в процеса доказателства, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Следва да се има предвид и това, че в представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичните предпоставки, като само формално е цитиран чл.280 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 28.02.2014г., постановено от Окръжен съд [населено място] по в.гр.д.№ 25/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: