О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 07.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4763 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от НОИ-ТП-В., чрез процесуален представител старши инспектор по осигуряването И. К. срещу решение № 1194/17.06.2015 г. по гр. д. № 654/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Е. К., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 246/ 15. 01. 2015 г. по гр. д. № 16954/ 2013 г. на Районен съд-Варна, 34 състав. С него е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът- ответник по касационната жалба в настоящото производство, е работил в Държавно окръжно стопанство, Агрономическо обслужване-В.,/ДОСАО/ като тракторист за времето от 01. 01. 1982 г. – 31. 12. 1984 г. на основание чл. 3 вр. чл. 1 ал.1 т. 3 ЗУТОССР. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят на ищеца е прекратил дейността си, за което са събрани служебно данни от Областна дирекция по безопасност на храните-В. и от търговския регистър. Държавна фирма „Земя“ е била правоприемник на СО „А. обслужване“-София; “Земя-В“- Е. е била правоприемник на ДФ „Земя“; едноличното дружество е преобразувано в О., със същото наименование и впоследствие не е пререгистрирано в определения от ЗТР срок. Намерил е за неоснователно възражението за липса на правен интерес от предявяване на иска, тъй като независимо от представената трудова книжка, са налице условията на чл. 5 ал.1 и 2 ЗУТОССР. Във връзка с направеното искане за издаване на обр.УП-15 за процесния период, представляващо документ от посочените в чл.40 ал.1 и 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, от касатора е издадено удостоверение изх. №УП-1763/14.12.2013 г., според което разплащателните ведомости на ДОСАО- В. не са приети при него. Според § 9 ПЗР на КСО времето, което се счита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г. се признава за осигурителен стаж. Следователно с признаването на трудовия стаж ищецът цели установяване на осигурителния стаж, като кумулативно изискване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Направил е извод,че от записванията в трудовата книжка и от показанията на разпитаните свидетели, които са работили при работодателя през изследвания период, се установява че ищецът е полагал труд на посочената длъжност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. Намира,че след като ищецът притежава трудова книжка, в която има записвания, удостоверяващи претендирания трудов стаж, то той няма правен интерес от предявяване на иска. Твърди, че е незаконосъобразен извода на въззивния съд за наличие на правен интерес, тъй като ищецът е препятстван да представи удостоверение издадено от работодателя, неговия правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др.,че документите са изгубени или унищожени съгласно чл. 5 ал.1 ЗУТОССР и при условията на чл.5 ал.2 от същия закон докаже с удостоверение от ТП на НОИ липсата на писмени данни за претендирания стаж. Счита за неправилен извода, че с издаденото от НОИ удостоверение се доказва липсата на данни за претендирания стаж. Поддържа, че е налице произнасяне в противоречие със задължителна съдебна практика, с други решения на съдилищата , както и че е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В касационната жалба конкретизира наличие на противоречие с ППВС № 8/26.06.1963 г., Решение № 105/03.10.1960 г. на ОСГК, решение по гр.д. № 469/1989 г. на ВС,ІІІ г.о., според които абсолютна процесуална предпоставка за водения иск е наличието на правен интерес, породен от липсата на годни писмени доказателства за установяване на трудовия стаж
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.При служебната проверка за допустимост на въззивното решение не се установява постановяване на недопустим съдебен акт. Въпросът за допустимостта на предявения иск е разрешен с влязло в сила определение по ч. гр. д. № 1110/ 2014 г. на Окръжен съд- Варна, което не е допуснато до касационен контрол с определение по ч. гр д. № 4961/ 2014 г., ІІІ г. о. на ВКС. Трудовата книжка е ценена като писмено доказателство, съгласно чл.6 ал.1 вр. с ал.2 т.5 ЗУТОССР. Правният интерес от предявяването на иска е обоснован с липсата на данни за осигурителния стаж на ищеца при осигурителя съгласно чл.5 ал.2 ЗУТОССР, заявено с писмо изх.№ УП-1763/ 14. 12. 2013 г., в което е посочено, че разплащателните ведомости не са приети в ТП на НОИ и уведомително писмо от 05. 08. 2013 г., с което това обстоятелство е потвърдено във връзка с направено искане за издаване на обр. УП-15 за обследвания по делото период. Освен това по делото е установено, че правоприемникът на работодателя на ищеца не е пререгистриран в срока по § 4 ал.1 ДР на ЗТР. Съгласно §5 ал.1 от същия закон дейността на търговските дружества, за които не е поискана пререгистрация се прекратява от 01. 01. 2012 г., като същите осъществяват крайно ограничени функции.
Извън служебната проверка за допустимост следва да се има пред вид, че според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, намерили израз в неговите решаващи мотиви. В случая такъв не е формулиран. К. съд не може да изведе този въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Н. на общо основание не позволява допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1194/ 17. 06. 2015 г. по гр. д. № 654/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: