О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 863/2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. П. И., чрез пълномощник адв. Д. Г. срещу определение № 343/16.11.2015 г. по гр.д.№ 335/2015 г. на Окръжен съд-Видин.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските и е присъдил допълнително такива, относно които ответникът твърди, че е сторил в предходните производства пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд. Изтъква, че той е представил списък с разноските, съдържащ само тези, които са направени във второто въззивно производство и които са били присъдени с решението. В списъците, представени в предходните производства сумите за разноски са посочени като дължими и не е доказано заплащането им.
Ответникът по частната жалба „С.“-ЕООД /с предишно наименование „Т. АС“-ЕООД/ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.А. М.-П., я оспорва. Навежда довод, че своевременно във всяко производство е правил искане за присъждане на разноски и че не е необходимо изготвяне на обобщаващ списък. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение , съгласно разрешението в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК- т.24, а не както счита жалбоподателят -по реда на чл.274 ал.3 ГПК и е допустима.
Тя е частично основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел,че с постановеното от него решение по спора е присъдил разноски в размер на сумата 1028 лв., но не е съобразил обстоятелството, че те касаят само второто въззивно обжалване. Поради това не е присъдил разноските направени в предходните производства пред районния съд, окръжния съд и касационния съд, които са общо в размер на сумата 2 548 лв. Поради това е изменил решението в частта за разноските и е осъдил жалбоподателя да заплати и посочената сума.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
По повод подадената от жалбоподателя искова молба е образувано гр.д. № 656/2014 г. на Районен съд-Варна. В отговора на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, само в абзац озаглавен „приложение“ е посочено пълномощно и списък на разноските. До приключване на устните състезания в проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2014 г. ,нито с отделна писмена молба, не е отправена претенция за присъждане на разноски. Искане се съдържа едва в приложената писмена защита. Срещу решението на районния съд е подадена от ответника въззивна жалба е поискано присъждане на разноски за двете инстанции. По повод на същата е образувано гр.д.№ 480/2 014 г. на Окръжен съд-Варна. Представени са два договора за правна защита и съдействие- № 10/03.11.2014 г, в който е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой в размер на сумата 300 лв. за защита с предмет подаване на въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 225 ал.1 КТ и в частта, с която не е уважено искане за прихващане и № 9/03.11.2014 г. в който вписано заплащане в брой на сумата 600 лв. за защита с предмет подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на заеманатата длъжност. Същото записване за заплатените адвокатски възнаграждения се съдържа и в окончателен списък на разноските от 03.11.2014 г., като в него са включени и сумите 30 лв. държавна такса и 2 лв. преводна такса.В подадената от ответника касационна жалба се съдържа искане за присъждане на разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие № 1/27.04.2015 г. със записано плащане в брой на сумата 500 лв.Представен е и окончателен списък на разноските, в който е отразено и заплащането на 30 лв. д.такса, 128 лв. д.такса и 8 лв. преводни такси. При второто въззивно производство са представени договор за правна защита и съдействие № 1/26.10.2015 г. съдържащ отразяване заплащането на сумата 900 лв. в брой. В представения списък на разноските е посочена тази сума , а така също и сумата 128 лв. д.такса за обжалване във ВКС.
Съгласно разрешението,съдържащо се в цитираното по-горе ТР-т.11, претенцията за разноски може да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Пред първоинстанционния съд това искане ответникът е направил едва с приложената писмена защита, т.е. същото не е своевременно. Претенцията за разноски следва да бъде заявена изрично. Представянето на доказателства за установяването й по размер, каквито са договорът за правна защита и съдействие съдържащ вписване за направено плащане в брой на сумата 940 лв.и окончателният списък не представлява сезиране на съда с надлежно искане за присъждане на разноски. Отправените изрично искания по-късно с писмената защита и с въззивната жалба да се присъдят разноските направени в първоинстанционното производство са преклудирани. Поради това неправилно въззивният съд е изменил решението си, като е включил сумата 940 лв. заплатена за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Исканията за разноски във второто въззивно и касационното производство са направени своевременно, установени са с представените писмени доказателства, приложени са списъци. Но във второто производство пред въззивния съд по гр.д.№ 335/2015 г. са доказани само разноските за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 900 лв. Сумата 128 лв. заплатена държавна такса във ВКС неправилно е включена в списъка представен по делото , след като е включена и в списъка за разноски в касационното производство. Установено е заплащането на разноски от ответника с редовно отправени искания за присъждането им за всички производства в размер на 2 498 лв. С въззивното решение са присъдени 1028 лв. Искането е било основателно само до размер на допълнителна сума от 1 470 лв., неправилно въззивният съд е присъдил още 2 548 лв.Следва определението да бъде отменено в частта, с която искането е уважено за разликата от 1078 лв.
При този изход на делото е частично основателно искането за разноски в настоящото производство, пропорционално на уважената част от жалбата в размер на сумата 140 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 343/16.12.2015 г. по гр.д.№335/2015 г. на Окръжен съд-Видин, в частта, с която П. П. И. е осъден да заплати на „С.“-ЕООД / с предишно наименование „Т. АС“-ЕООД/ допълнително разноски за разликата над 1470 лв. до размер на сумата 2 548 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „С.“-ЕООД срещу П. П. И. за присъждане допълнително на разноски за сумата от 1078 лв., представляваща разликата над сумата 1 470 лв. до размер на сумата 2 548 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ОСЪЖДА П. П. И. да заплати на „С.“-ЕООД сумата 140 лв. направени разноски по делото в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: