О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1515/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. Я.-Д., подадена от адв. Д. С., против определение № 426/02.12.2015 г. по гр. д. № 5916/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против въззивно решение
№ 18980/03.12.2014г. по гр. д. № 3912/2014г. на Софийски градски съд, като процесуално недопустима.
В жалбата се релевират оплаквания за невалидност и недопустимост на постановеното определение. Жалбоподателят излага подробни съображения относно противоречието на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК с чл. 124 от Конституцията на Република България, изхождайки от същността на правораздавателната дейност, разглеждана в контекста на понятията отговорност, право, държава. Искането е за отмяна на атакуваното определение и разглеждане на касационната жалба.
Ответникът [фирма] не изразява становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – [фирма], [населено място] не е взело становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на предявените искове е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на производството са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу А. И. Я.-Д. с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване, че А. И. Я.-Д. дължи сумата от 2 141,17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2012г. за процесния имот, както и сумата от 427, 43 лв. – лихви за забава върху вземането, изтекли в периода от 31.12.2006 г. до 02.10.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 21079/2012г. на Софийски районен съд.
В чл. 280, ал. 2 от ГПК е предвиден критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. В настоящия случай цената на предявените искове, определена, съобразно нормата на чл. 69, ал.1,т.1 ГПК, е под предвидения минимален праг, поради което изводът на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК е правилен.
По отношение на наведените в частната жалба оплаквания, изразяващи по същество несъгласието на жалбоподателя с разпоредбите на процесуалния закон и тяхното съответствие с Конституцията на Р. България, с устройството на държавното управление и етичните норми, следва да се посочи, че същите са неотносими към предмета на делото. Компетентен да се произнесе по въпроса за съответствието на даден закон с Конституцията на РБ, съобразно чл. 149, ал.1, т.1 от същата, е единствено Конституционния съд, при надлежно сезиране от правоимащите субекти по чл. 150, ал.1 от Конституцията на РБ.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се следват, а ответникът не е претендирал такива.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №426/02.12.2015г. по гр.д.№ 5916/2015г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: