О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 11.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1407/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.З.С. от АК – [населено място], против решение на Окръжен съд – [населено място] № 348 от 25.09.2012г., постановено по в.гр.д. № 367 по описа за 2012г. С това решение е потвърдено решение № 256/29.06.2012г. на Смолянски РС, постановено по гр.д. № 262/2012г. в частта, с която са уважени предявените от М. Д. М. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признато за незаконно уволнението на М. Д. М., извършено със заповед № 21/06.02.2012 година на основание чл.328 т.12 КТ, отменена е същата; възстановен е М. Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” ; осъдено е [фирма] да заплати на М. Д. М. обезщетение по чл.225 КТ в размер на общо сумата 1246,40лв. за времето от 07.02.2012г. до 19.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2012г. до изплащането й, както и деловодните разноски- 273,02лв. за адвокатско възнаграждение и 116,75лв. за държавни такси.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Подробни доводи излага в жалбата си. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждането на разноските, сторени в производството.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по съществения за спора въпрос, който касае “ прекратяването на трудовото правоотношение /Т./ с отправяне на едномесечно предизвестие от работодателя и конститутивния характер на предизвестието относно правоотношението”. Касаторът обосновава приложното поле на чл.280 т.1 ГПК с твърдението, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение № 206 от 29.02.2000г. на ВКС, ІІІ ГО, по д.№617/98г., съгласно което “ когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие,какъвто е случаят със спиране на работата за повече от 30 дни, моментът на прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието”, както и на разрешението, дадено с решение № 1370 от 11.09.2001г. на ВКС, ІІІ ГО, по д.№1740/2000г., съгласно което “ правото на работодателя да прекрати Т. с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата……към този момент промяната в правната сфера на насрещния субект на правоотношението вече е настъпила,поради което акта на работодателя за изтичане срока на предизвестието,дори и именуван заповед има само констативен характер”. Не се позовава на съдебни актове от обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата, както и не обосновава в какво конкретно се състои твърдяното противоречие.
Ответната страна М. Д. М. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в законоустановения срок и против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора.
Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Това основание за уволнение е налице само когато не са налице другите, изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че в заповедта липсва каквато и да е мотивировка относно причините, поради които е реализирано това субективно потестативно право от работодателя . В тази връзка е посочил, че ответникът е въвел фактически основания за основанието за уволнението – неявяване на работното мястоявяване в нетрезво състояние и писмени забележки на прекия ръководител, едва в хода на съдебното производство и съдебните прении, което е недопустимо. Счел е за неоснователно възражението на ответното дружество, че в заповедта изрично е посочено правното основание на уволнението – чл.328 т.12 КТ, както и, че същата има само декларативен характер. Съобразявайки нормата на чл.328 т.12 КТ, съдът е приел, че не е достатъчно в заповедта да се посочи единствено правното основание за уволнението , а е необходимо да посочи и в какво се изразява тази обективна невъзможност за изпълнение на работата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.Това е така, защото формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в изложението си касаторът макар да сочи основанието по чл.280 т.1 ГПК, не се позовава на съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика и не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Актовете на ВКС, на които се позовава , са постановени по реда на отменения ГПК, представляват казуална практика и са относими към основанието, визирано в нормата на чл.280 т.2 ГПК. Отделно от това позоваването на тези актове е неуместно, тъй като същите са неотносими към процесния казус, касаят различна фактическа обстановка, дават разрешение на въпроси, по които въззивния съд в обжалвания съдебен акт не се е произнасял, поради което и не могат да обосноват извод за противоречие в твърдения от касатора смисъл.
Съобразно изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – [населено място] № 348 от 25.09.2012г., постановено по в.гр.д. № 367 по описа за 2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: