O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 690/2016 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 108294/ 07.09.2015г. от И. С. Н., чрез пълномощник адв.Д. С. срещу определение № 13565/26.06.2015 г. по гр.д№7670/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 17 състав.
Касаторът поддържа, че изложеното в обжалваното определение не отговаря на обективната действителност, че е коригирал предявения иск и изрично е посочил,че го насочва и към подпомагащата страна „Т. с.“-ЕООД.Тъй като е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, моли обжалваното определение да бъде отменено.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,като всеки от тези въпроси е включен в предмета на делото, обусловил е правните изводи на съда по спора ,оказал е решаваща роля за изхода му и за формиране решаващата воля на съда. Следва пространен цитат от обжалваното определение.Касаторът твърди,че въззивният съд умишлено е пропуснал фактите,че е коригирал исковата молба,че е насочил иска и срещу дружеството-разпределител като подпомагаща страна,с което е изпълнил дадените му указания.Намира,че няма спор дали то е необходим задължителен другар и че главната задача на производството е да се предотврати влизането в сила на едно неправилно въззивно определение.Моли да бъде допуснато касационното обжалване и то да бъде отменено .
Ответникът по частната касационна жалба „Т. С.“-ЕАД ,не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 10.02.2015 г. по гр.д.№40317/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 48 състав. С него е върната подадената от касатора искова молба вх.№11320/22.07.2014 г. и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите й . Въззивният съд е приел, че жалбоподателят е предявил срещу „Т. С.“-ЕАД иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение от 29.06.2012 г., постановено по гр.д.№28458/2010 г. на Софийски районен съд,46 състав.От съдържанието на исковата молба е било видно,че в процеса по това дело като трето лице-помагач на страната на ищеца е участвало „Т. сървисис“-ЕООД и с разпореждане от 19.01.2015 г. първостепенният съд е дал указания да бъде уточнен правния интерес от предявяване на иска само срещу една от страните в процеса, доколкото условие за допустимост на иск за нищожност на съдебно решение е същият да бъде насочен срещу всички страни . С молба от 03.02.2015 г. жалбоподателят посочил,че „Т. с.“-ЕООД е подизпълнител и че няма никакво облигационно отношение с него.Въззивният съд е намерил за правилен извода, че така предявеният иск е недопустим,тъй като всички страни в процеса-главни и подпомагащи , са задължителни необходими другари по смисъла на чл. 216 ал.2 ГПК.Посочил е,че ищецът въпреки дадените указания, не е предприел съответните процесуални действия да насочи иска и срещу третото лице-помагач.Поради липса на пасивна процесуална легитимация е счел предявения иск за недопустим и за правилно връщането на исковата молба поради неотстранени недостатъци .
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, за който счита, че е включен в предмета на делото и по който е налице произнасяне от страна на въззивния съд, което да е обусловило решаващите му изводи в обжалванoто определение.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, неформулирането на правен въпрос при излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Правният въпрос , въведен от касатора, представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която се проява като такава чрез кумулативна даденост с една от трите посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 280 ГПК специални предпоставки. Не е в правомощията на ВКС ,въз основа на изложеното в жалбата и приложението, да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. Допустимо е редактиране или уточняване въпроса, но след като такъв поставен от страната, а тя не го е сторила. Жалбоподателят се е задоволил да посочи,че е налице материалноправен и процесуално правен въпроси,но какви са те от изложението му не става ясно. Не са аргументирани и твърдяните специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13565/26.06.2015 г. по гр.д№7670/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 17 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: