О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 14.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 804/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. Г. М. срещу определение № 4892 от 20.11.2014 г. по ч. гр. дело № 946/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответниците по частната касационна жалба –Л. Д. К., М. Г. К. и А. И. З. не са заявили становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение частната жалба на Н. Г. М. против определение № 3904 от 24.09.2014 г. по гр. дело № 175/2014 г. на Районен съд – Разлог, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, тъй като са налице основанията за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК. В мотивите на въззивното определение са разгледани подробно извършените от районния съд процесуални действия по упражняване на контрол за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност. Констатирано е, че съдът е дал ясни и точни указания на ищеца, че следва да предяви иска, съобразно актуалното положение по кадастралния план и регулационния статут на имота, да представи актуална скица и данъчна оценка на същия с оглед определяне на държавната такса, както и че следва да посочи по кой план е твърдяната грешка или непълнота, ако претендира непълнота или грешка при заснемане на кадастралния план, съответно да посочи, в какво се състои тя и по какъв начин нейното евентуално отстраняване ще се отрази на действащия кадастрален план и кадастралната карта, а освен това е указал на ищеца, че исковата молба следва да бъде вписана. Въззивният съд е разгледал развитието на процесуалното правоотношение, като е констатирал, че след съобщаване определението на първоинстанционния съд с указания за последиците от неотстраняване нередовностите на исковата молба ищецът многократно е правил искания за удължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е уважил, като последната молба от 04.08.2014 г. е уважена и срокът е удължен от 05.08.2014 г. до 02.09.2014 г. Окръжният съд е посочил, че с определението от 24.09.2014 г. по гр. дело № 175/2014 г. районният съд е върнал исковата молба поради неизпълнение на указанията за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност. Съдебният състав е приел, че възраженията на частния жалбоподател за изпълнение на указанията на районния съд в удължения срок са неоснователни предвид неизясняване на твърденията за грешка или непълнота при заснемане на кадастралния план, неуточняване на въпроса за правото на собственост върху имота, имащо значение за пасивната легитимация по претенцията. Окръжният съд е преценил като неоснователни възраженията за процедиране на първоинстанционния съд извън правомощията му при даване на указания за представяне на доказателства, като се е позовал на чл. 127, ал. 2 ГПК. Освен това въззивният съд е приел, че не е била представена изправна искова молба, която да е вписана в Службата по вписванията към районния съд-Р., а искането за удължаване на срока от 23.09.2014 г. е било направено след изтичане на преклузивния срок, удължен от съда и е просрочено, поради което първоинстанционният съд не е имал задължението да се произнесе по него.
С представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е изложил оплаквания за неправилност на постановеното определение, като е изложил подробно трудностите си при отстраняване на констатираните от районния съд недостатъци и в тази връзка е изразил несъгласие с приетото от първостепенния съд и въззивния съд. След като е изложил тези свои оплаквания частният жалбоподател е възпроизвел текстово разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Заявил е по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, че основанието е осъществено „ с оглед приетото от съда относно предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР”. Общо и кратко е заявено, че определението противоречи на постановление на Пленума на Върховния съд и практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за предпоставките за предявяване на иска за собственост към минал момент. Страната е заявила, че е осъществен състав на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос „дали иск за грешка или непълнота в кадастралната основа подлежи на вписване”. Страната е заявила, че представя определение на окръжен съд – София, което не било допуснато до касационен контрол и е изброила и приложила други актове, с които според нея постановеното определение влизало в противоречие.
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като твърдението, че въззивния съд се е произнесъл по предпоставките на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, както и че се е произнесъл по това дали същият иск подлежи на вписване са необосновани, тъй като тези въпроси се поставят по нередовна искова молба по отношение, на която вследствие неизпълнение на указанията на съда не е бил изяснен вида на търсената защита, поради което тези въпроси са ирелевантни за процесуалноправния спор – не са поставяни в производството и по тях въззивният съд не е формирал решаващи мотиви. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и без да се разглеждат допълнителните основания за това – в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и приложните съдебни актове, тези които формират съдебна практика по смисъла на т. 2 и т. 3 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС са изцяло ирелевантни към разглеждания спор, тъй като третират различна фактическа обстановка по различни искове, предполагащи съответно различни правни изводи, а липсата на доводи в приложението за конкретно противоречие между тях и въззивното пределение води до извод, че същите не могат да се отнесат валидно към допълнителните основания за допускане на касационен контрол.
Предвид тези съображения следва да се приеме, че частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4892 от 20.11.2014 г. по ч. гр. дело № 946/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: