О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 23.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 297/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К., чрез адв. А. С., срещу решение № 6959 на Софийски градски съд, постановено на 16.10.2015г. по в.гр.д.№ 867/2014г., в частта му, с която е отменено решение № I-42-150 от 26.03.2012г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.дело № 7033/2011г. в частта, с която Х. В. И. и Х. С. С. са осъдени да заплатят солидарно на М. С. К., на основание чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД – сумата от 5 812.35 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамент №3, от което ищцата е била лишена за периода 21.06.2007г. – 26.08.2008г., сумата от
9 462.65 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамент №7 за периода 21.06.2007г. – 26.08.2008г. и сумата от 11 825.06 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамент №8 за периода 21.06.2007г. – 26.08.2008г., всички жилищни имоти, находящи се в сградата, построена в УПИ VІІІ-103 от кв.119 по плана на [населено място],[жк],както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. С. К. срещу Х. В. И. и Х. С. С., иск по чл. 79, вр. с чл. 82 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 5 812,35 лева – до размера на сумата от 7 376,61 лева, като погасен чрез прихващане, вместо което предявените искове са отхвърлени, като неоснователни. Въззивното решение в останалата му част не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част по отношение на предявените искове с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 82 ЗЗД и потвърждаване на първоинстанционното, респективно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК. Според касатора, съдът се е произнесъл по въпроса „Как и с какви доказателства следва да се установят пропуснатите ползи, резултат на неточно изпълнение – забавено изпълнение при поето задължение за изграждане на обект?” в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК и Решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г, II ТО на ВКС, като същевременно поддържа, че поставеният въпрос е и от съществено значение за развитието на материалното и процесуалното право.
Навеждат се доводи и за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпросите : „Следва ли съдът да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, както и да посочи, разгледа и обсъди всички факти и обстоятелства?” и „Нарушават ли се правата на страната в гражданския процес когато с тълкувателно решение се въвежда /конкретизира/ начин на доказване основателност на претенция, какъвто не е бил приет в съдебната практика до този момент и как следва да се третират висящите производства ?“
Ответниците Х. В. И. и Х. С. С. в писмен отговор, подаден чрез адв.Р., изразяват становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират да се присъдят сторените в производството разноски в общ размер 2931, 24 лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявените искове по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е приел, че макар от събраните по делото доказателства да се установява неточно изпълнение под формата на забава от страна на ответниците за изпълнението на поетото от тях задължение за предаване на процесните обекти, то не се доказва от това да е настъпила вреда за ищцата под формата на пропусната полза за реализиране на доходи / наеми/ от обектите. Позовавайки се на Тълкувателно решение №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г., на ВКС, обосновава, че пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Нейното установяване се основава на сигурната възможност за увеличаване на имуществото на кредитора в случай, че длъжникът бе изпълнил точно задължението си. След анализ на събраните доказателства въззивният съд е приел, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства, които да установяват наличието на сигурност за увеличаване на имуществото й вследствие приемането на обектите в срока, установен в сключения между страните договор. Изложеното е обусловило решаващите му правни изводи.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси. Въпросите „Как и с какви доказателства следва да се установят пропуснатите ползи, резултат на неточно изпълнение – забавено изпълнение при поето задължение за изграждане на обект ?” и „Следва ли съдът да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, както и да посочи, разгледа и обсъди всички факти и обстоятелства ?” не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Първият от тях не е поставен в контекста на контретни правни разрешения на съда, обусловили решаващите му изводи, а е привързан към субективното становище на касатора спрямо постановките на Тълкувателно решение №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г., на ОСГТК на ВКС. Съдържащата се в изложението обосновка, относима към този въпрос, се състои от отделни цитати от това тълкувателно решение, анализ на последните и касационни оплаквания за необоснованост на решението поради това, че съдът не е анализирал специфичните особености на конкретния случай и като последица е формирал грешни крайни изводи. Всички тези доводи и съображения са по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК и не могат да формират обощо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По аналогични съображения не съставлява общо основание, а е оплакване по чл.281 ГПК и вторият поставен въпрос. Преценката дали обжалваното решение страда от порока необоснованост или неправилност поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждането на всички факти, обстоятелства доводи и съображения, релевирани от страните, се извършва във втората фаза на производството в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е общо основание по смисъла на чл.280 ГПК и въпросът: „Нарушават ли се правата на страната в гражданския процес когато с тълкувателно решение се въвежда /конкретизира/ начин на доказване основателност на претенция, какъвто не е бил приет в съдебната практика до този момент и как следва да се третират висящите производства ?“. Въззивният съд не се е произнесъл по него и той не е обусловил решаващата му воля.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а в полза на ответниците следва да се присъдят сторените и удостоверени такива. В конкретния случай на ответниците е предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр. второ от ЗА, поради което адвокатското възнаграждение, в размер 2931, 24 лева, следва да се присъди на адвокат К. П. Р..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 6959 на Софийски градски съд, постановено на 16.10.2015г по в.гр.д.
№ 867/2014г. в обжалвана част.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: София, [улица], ет.4, ап. 8, да заплати на адв. К. П. Р., възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция на Х. В. И. и Х. С. С., в размер 2931, 24 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: