О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 19.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1135/ 2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б. Е. Т.“-ЕООД,чрез процесуален представител адв.В. К. срещу решение № 5189/ 12.11.2015 г. по гр.д.№ 755/ 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Ответникът по касационната жалба В. И. Ч. в писмен отговор, подаден чрез пълномощници адв.Р. П. и адв.К. В., я оспорват.Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 6086/ 30.07.2015 г. на Районен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърлен до размер на сумата 8 033,13 лв., ведно със законната лихва, начиная от 28.01.2015 г. до окончателното плащане, предявеният от ищеца -ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.128 КТ, за дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 01.10.2012 г.-22.10.2014 г., след приспадане на данък общ доход и осигурителни вноски и вместо това е постановено уважаването му в този размер. Присъдени са разноски. В останалата част, с която искът е отхвърлен до размер на претендираната сума от 10 350 лв., решението е потвърдено и е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 01.10.2012 г., по което ищецът е работил като шофьор с 414 лв. месечно възнаграждение и което е било прекратено на 22.10.2014 г., на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ. Ищецът е претендирал неполучено трудово възнаграждение за целия период, с твърдението, че му били заплащани само командировъчни пари за извършени превозни курсове с тежкотоварен автомобил. Касаторът представил пет броя касови ордери, съставени на гръцки език, за сумите съответно 600 евро, 650 евро, 10 500 евро , 650 евро и 700 евро, като направил правопогасяващо възражение, че с тях се установява плащането на задължението му. Назначена е била графологическа експертиза, според заключението на която подписите на ищеца са положени върху индигирани копия, без да е налице възможност да се установи дали времето на полагане на подписа съвпада със съставянето на документите. Относно ордера за сумата 10 500 евро е посочено, че е налице допълнително изписване на ръкописен текст със синя химикалкова паста и с букви с по-голям шрифт, което го прави негоден за сравнително изследване.Въззивният съд е намерил, че в съдебно -счетоводната експертиза и в допълнителното заключение се съдържат противоречащи си констатации: че във ведомостите за работна заплата за процесния период за ищеца са начислени трудови възнаграждения в общ брутен размер 10 206 лв., съответно 8000,13 лв. след приспадане на осигурителни вноски; че не е отразено при работодателя плащане на трудовото възнаграждение; че по счетоводни записвания в сметка 421- задължения към персонала, трудовото му възнаграждение се счита изплатено съобразно касови документи за плащане в брой; че към издадените в Гърция пет касови ордери има прикачени по няколко РКО за изплатени заплати на ищеца, без негов подпис; че от документалната връзка между неподписаните РКО и подписаните 5 броя ордери,съставени на гръцки език общо за 13 100 евро, се установява плащане на трудовото възнаграждение и получаване в повече на сумата 17 621,24 лв. Въззивният съд не е кредитирал допълнителното заключение поради неотразяването на спорните пет ордери по сметка 421 и е приел, че не е установена констатираната от вещото лице документална връзка, за да може да се приеме извод за плащането на трудовото възнаграждение. Приел е също така, че в експертизата не е обсъдена редовността на ордерите с оглед изискванията на ЗСч, както и че за да е редовно счетоводното записване, то следва да е извършено въз основа на редовни първични и вторични счетоводни документи. Посочил е, че в съдебно заседание експертът е пояснил, че петте ордера визират получени от ищеца суми, които са различни от отразените по рекапитулация чисти суми за работна заплата. Направил е обратен извод на този на първоинстанционния съд, че с тези ордери е удостоверено плащане на работните заплати на ищеца . На основание чл.182 ГПК е приел,че спорните ордери и счетоводните записвания по сметка 421 не могат да послужат като доказателство,че платените на ищеца суми в евро са погашения на дължимо трудово възнаграждение, тъй като редовността на счетоводните записвания е обусловена от редовността на първичните счетоводни документи,които хронологично отразява.Посочил е ,че не е даден отговор на въпроса защо при задължение от 8 033,13 лв. касаторът е заплатил на ищеца 25 610 лв. и за какво се отнася платената в повече сума. Счел е , че неправилно е приложена задължителна съдебна практика, на която се е позовал първоинстанционния съд- решения по гр.д.№558/2012 г. , гр.д.№727/2009 г. и по гр.д.№2715/2008 г. ,всички на ІV г.о. без да са отчетени особеностите на случая и без да е направен анализ на доказателствената стойност на ордерите, на които касаторът основава правопогасяващото си възражение. Посочил е, че в решение по гр.д.№1474/2013 г. ,ІV г.о на ВКС също е даден положителен отговор на въпроса дали може да се установява плащане на трудово възнаграждение с РКО, но е уточнено, че с този документ следва да се установява лицето на което е платено и основанието за плащането, тъй като същото представлява нареждане на ръководството на предприятието до касиера да плати за посочената в документа цел определена парична сума на вписаното лице. Позовал се е и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 775/ 2010 г., ІІІ г.о., и гр.д.№ 675/ 2009 г., ІІ т.о. Намерил е, че отговор на въпроса чия е доказателствената тежест да установи основанието за плащане, когато то не е посочено или е посочено неясно, както е в случая, се съдържа в решение по гр.д.№ 6561/2015 г., ІІІ г.о. и в решение по гр.д.№ 585/2013 г., ІV г.о. Според приетото в тях, когато трудовото възнаграждение е платено предсрочно и от трето лице, работодателят-длъжник следва да установи с писмени доказателства за какво задължение се отнася плащането.Два от спорните ордери – тези съответно за 600 евро и за 10 500 евро не са издадени от работодателя – единият е от едноличния собственик на капитала, а другият- от „А. т.“, а наименованието на работодателя е добавено с различен шрифт, според заключението на графологичната експертиза. Не е доказано с представяне на писмени доказателства за какво се отнася плащането.Ордерите са нередовни първични счетоводни документи, тъй като работодателят е български търговец и за счетоводните му записвания важат изискванията на ЗСч- документите да се съставят на български език, с арабски цифри и в левове.Съставянето им на чужд език и в чуждестранна валута е допустимо при сделки уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрахенти. Ордерите не съдържат подпис на съставителя, за липсващата в тях информация не са налице документи, които да я удостоверяват.Няма данни с оглед разпоредбите на чл.127 ал.4 и чл.270 ал.1 КТ да е уговорено плащането на трудовото възнаграждение във валута, ако работникът пътува зад граница за повече от месец, нито да получава възнаграждението си в Гърция. Направил е обобщаващ извод,че при възникнал спор между страните за кое задължение се отнася едно документирано с касов ордер плащане в тежест на длъжника е да докаже точното основание за изпълнение .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, но излага аргументи само във връзка с това по т.1 от цитирания законов текст. Поставя въпроса чия е доказателствената тежест за установяване основанието за плащане, когато има издадени документи за извършено плащане, които са подписани от получателя на плащането, в частност когато има издадени документи за плащане на суми от работодателя на работника, които са подписани от последния.
Счита,че въпросът е решен в противоречие с приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№558/2012 г., , гр.д.№727/2009 г., и по гр.д.№ 2715/2018 г., ІV г.о.Поддържа, че според дадените разрешения в тях, когато в документа- нареждането за банков превод или разписка не е посочено основанието за плащане, в тежест на получателя на плащането е да докаже неговото основание, както и че когато длъжникът твърди,че с плащането е погасил определено свое задължение в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание.
Счита, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички наведени от него доводи в противоречие с ТР № 1/2001 г.-т.19 и ТР № 2/2004 г.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Поставените от касатора въпроси са релевантни, но не е налице отклонение от приетото в задължителната съдебна практика, доколкото липсва идентичност на разглежданите случаи .В решение по гр.д.№ 6561/2015 г. на ІІІ г.о. е уточнено как следва да се тълкува приетото в решението по гр.д.№727/2009 г. на ІV г.о.,на което се позовава касаторът- когато в документа за плащане не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се стигне до извода ,че основанието за плащане е именно трудово възнаграждение.Тогава, след като е проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието,оспорването от страна на работника,че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже твърдението си.В мотивите на цитираното от касатора решение изрично е посочено, че по разгледания с него спор не са представени доказателства ответникът да има към ищеца други парични задължения нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания, т.е. фактологията е различна . По настоящото дело ответникът е заплащал и редица други суми на ищеца-за командировъчни, ремонти, гориво и пр. Не е проведено и пълно, макар и косвено доказване на основанието.По същия начин следва да бъдат тълкувани и останалите решения, посочени от касатора. Освен това в два от ордерите, съставени в Гърция, като издатели са посочени различни от работодателя лица.Правилно въззивният съд с оглед на тези обстоятелства се е позовал на приетото в цитираното решение и в решение по гр.д.№ 585/2012 г.,според които в такива случаи начинът на изпълнение следва да бъде установен от длъжника с представяне на писмени доказателства, той трябва да докаже наличието на точно и пълно изпълнение.В този смисъл е и решението по гр.д.№1474/2013 г. ,ІV г.о. С оглед непълното съдържание на спорните ордери, въз основа на отразеното в тях не може да се стигне до категоричен извод относно основанието за извършените плащания с ордерите.Те не отговарят на изискванията на ЗСч, а ордерите съставени въз основа на тях на български език и приложени към счетоводната книга не съдържат подписа на ищеца.
Оплакването,че въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички наведени от касатора доводи в противоречие с ТР № 1/2001 г.-т.19 и ТР № 2/2004 г. не се разглежда в производството по допускане на касационно обжалване.
Следва на ищеца при този изход на делото да бъдат присъдени направените разноски в това производство за адвокатско възнаграждение, които са установени с отбелязване в представения договор за правна защита и съдействие на заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5189/ 12.11.2015 г. по гр.д.№ 755/ 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА „Б. Е. Т.“-ЕООД да заплати на В. И. Ч. сумата 700/седемстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: