О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 20.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1437/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от адв. Д.Ц., срещу въззивно решение №349 от 25.09.2012г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 943/2012год. С това решение след частична отмяна на Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Д. Т. М. против [община] за разликата от уважения размер от 2 886.96 лв. до размера от 3203.33 лв., като неоснователен и недоказан, В ЧАСТТА с която е осъдена [община] да заплати в полза на Горнооряховския районен съд сумата от 215.48лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането, е осъдена [община] да заплати на Д. Т. М. допълнително сумата от 316.37 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; потвърдено е Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело №119/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в останалата част, с която е признато за незаконно уволнението на Д. Т. М. , извършено на основание чл. 325 т.12 КТ, и е отменена Заповед №2618 от 17.11.2011г. на Кмета на [община]; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “старши специалист” в отдел “Устройство на територията,кадастър и регулация” към Дирекция “Специализирана администрация”; осъдена е [община] да заплати на Д. Т. М. сумата от 2 886.96 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С въззивното решение [община] е осъдена да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, с оглед уважените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ в общ размер на 288.13 лева, както 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а така също и да заплати на Д. Т. М. сума в размер на 500 лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК . Според касатора съдът се е произнесъл по въпроса “допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба”. Според касатора така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, предвид липсата на съдебна практика в тази насока. Поддържа се и основание по чл.280 т.2 ГПК – според касатора въззивният съд се е произнесъл по обуславящите изхода на делото въпроси : “само въз основа на нормативно определените функции за длъжността в Наредбата за прилагане на единния класификатор ли се преценява дали е налице трансформация на една длъжност “ и “ подлежи ли на съдебен контрол определянето от ръководителя на администрацията на длъжността като нормативно определена позиция” в противоречие със задължителната за съдилищата практика, като поддържа и, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение №732 от 29.04.2009г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр.д.№284/2009г. , по отношение на което няма данни дали е влязло в сила; на решение № 326 от 03.08.2010г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по гр.д.№ 1498/2009г., даващо разрешение на въпроса относно допустимостта на доказателства за оставането на ищеца без работа във въззивното производство, когато само част от периода на претенцията за обезщетението по чл.225 КТ е изтекъл до приключване на съдебното дирене в първата инстанция; на определение №142 от 25.02.2009г. по гр.д.№ 4801/2008г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.288 ГПК, което е извън обхвата на задължителната и казуалната практика, тъй като не формира сила на присъдено нещо; на решение № 97 от 29.02.2012г. на РС Горна Оряховица, постановено по гр.д.№ 2996/2011г. и влязло в сила на 15.03.2012г., съгласно което решението на работодателя за определяне на длъжността за заемане от държавен служител е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Изложението по същество преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и установените факти и е достигнал до грешни и необосновани изводи.
Ответната страна Д. Т. М. взема становище , че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело №119/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Д. Т. М. , извършено на основание чл. 325 т.12 КТ, и е отменена Заповед №2618 от 17.11.2011г. на Кмета на [община]; възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “старши специалист” в отдел “Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция “Специализирана администрация”; осъдена е [община] да заплати на Д. Т. М. сумата от 2 886.96 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Със същото след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част досежно иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ е осъдена [община] да заплати на Д. Т. М. допълнително сумата от 316.37 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. За да постанови този резултат, въззивният съд е съобразил следното :
Пред първостепенния съд са предявени от Д. Т. М. против [община] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. С Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело №119/2012 г. , Районен съд – Горна Оряховица е счел искът по чл.344 т.1 КТ за основателен и го е уважил. Съгласно изхода на обуславящия иск е счел за основателни и акцесорните искове по чл.344 т.2 и т.3 от КТ, като отчитайки, че към датата на последното съдебно заседание е изтекла само част от периода на претенцията, а именно четири месеца и двадесет и шест дни, е присъдил размер обезщетение съответен на този период, като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен.
Производството по разглежданото въззивно дело е било образувано по въззивна жалба на [община] против първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. С отговора на въззивната жалба ищцата е взела становище за неоснователност на същата, но същевременно е поискала изменение на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетението за принудителна безработица чрез уважаването му за разликата до пълния предявен размер и период. С нарочно определение в открито съдебно заседание, проведено на 08.08.2012г., ОС Велико Търново е квалифицирал частта от отговора на въззиваемата, в която е визирано искане за изменение на първоинстанционното решение чрез уважаване на иска по чл.344 т.3 КТ в пълен размер, като насрещна въззивна жалба и е постановил препис да се връчи на насрещната страна за писмен отговор в едноседмичен срок.
С атакуваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила на длъжността – “старши специалист” в Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация”. Със Заповед № 2618/17.11.2011 г. на Кмета на ответната община трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 22.11.2011 год., на основание чл. 325, т. 12, пр. 1 от КТ и влязло в сила ново щатно разписание, с което изпълняваната от лицето длъжност е била определена за заемане по служебно правоотношение. В описателната част на заповедта била конкретизирана причината за прекратяване на трудовото правоотношение: „… С решение № 44 от Протокол № 7/15.02.2008 г. на Общински съвет Г.О. е утвърдена структурата на общинската администрация. В рамките на законовите си правомощия кметът утвърждава длъжностно разписание, считано от 18.11.2011г., при което длъжността „старши специалист” Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” към Дирекция „Специализирана администрация” се определя за заемане по служебно правоотношение”.Заповедта била връчена надлежно на ищцата на 21.11.2011 г. Съгласно длъжностното разписание на общинската администрация, в сила от 15.02.2008 г., длъжността, заемана от ищцата – „старши специалист”, е била определена за заемане по трудово правоотношение при минимална образователна степен за заемането й – средно образование. Кметът е утвърдил промени в длъжностното разписание на администрацията при ответната община, в сила от 18.11.2011г., засягащи заеманата от ищцата длъжност „старши специалист”, като същата е трансформирана в „старши експерт” и определена за заемане по служебно правоотношение от държавен служител, при минимални изисквания за заемането й – степен бакалавър. Анализирайки данните от длъжностната характеристика за длъжността “старши специалист” и отчитайки липсата на утвърдена длъжностна характеристика за длъжността “старши експерт” , както и след анализ на нормите на чл.8 ал.1 и ал.2 от НПЕКДА, въззивният съд е приел, че са налице значителни различия между двете длъжности и всяка от тях предполага изпълнението на самостоятелна трудова функция, както и, че тези различия произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата. Съобразно това е обосновал извод, че е налице съкращаване на длъжността “старши специалист” и откриване на нова длъжност “старши експерт”, която е определена за заемане по служебно правоотношение. Обосновал е изводът си и с това, че съгласно длъжностното разписание на общинската администрация, в сила от 09.11.2011 г., в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” имало отредени две щатни бройки за длъжността „старши специалист КР”, едната – заемана от ищцата, а в промененото длъжностно разписание, в сила от 18.11.2011 г., вече фигурирала само една щатна бройка за въпросната длъжност, но е добавена още една щатна бройка за новата длъжност „старши експерт”. Запазването на едната щатна бройка за длъжността „старши специалист КР” и закриването на другата и същевременно разкриването на длъжността „старши експерт” налага извода, че се касае за различни трудови функции. При така приетото за установено е обосновал извод за наличие на друго (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ) основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а не приложеното от работодателя. Съобразно изложеното е приел искът за отмяна на уволнението за основателен. Предвид изхода на този иск е обосновал извод за основателност и на претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Счел е за основателна и акцесорната претенция за обезщетение по чл.225 КТ.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираните в изложението въпроси “само въз основа на нормативно определените функции за длъжността в Наредбата за прилагане на единния класификатор ли се преценява дали е налице трансформация на една длъжност “ и “ подлежи ли на съдебен контрол определянето от ръководителя на администрацията на длъжността като нормативно определена позиция” не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд не е давал разрешение на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си, че дадените от въззивния съд правни разрешения са в противоречие с тези, дадени в задължителната за съдилищата практика или в казуалната такава, както и относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието по чл. 280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Следва да се има предвид, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В случая актовете, на които се позовава касаторът, са неотносими и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в твърдения от касатора смисъл – по отношение на решението на РС [населено място] няма данни дали същото е влязло в сила; определението, постановено по реда на чл.288 ГПК е извън обхвата на задължителната и казуалната практика по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК; останалите две решения касаят друга фактическа обстановка и дават разрешение на въпроси, различни от посочените от касатора.
Във връзка с поставения от касатора процесуално-правен въпрос : “допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба”, съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта на произнасянето по иска по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ. На първо място въпросът е относим към преценката за допустимост на произнасянето на въззивния съд. На следващо място същият е обуславящ правната воля на съда и по него липсва съдебна практика, която да дава разрешението му.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №349 от 25.09.2012г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 943/2012год., в частта на произнасянето по иска на Д. Т. М. против [община] с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №349 от 25.09.2012г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 943/2012год., в останалата му част.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщаване на настоящето определение да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 72лв. и да представи доказателства за това по делото, както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: