Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. София, 10.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2248/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
К. , [населено място] е обжалвала решение № 1124 от 05.12.2013 г. по т. дело № 1489/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът Р. Г. И., лично и като председател на Регионалната колегия /РК/ на К. на инженерите в инвестиционното проектиране, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е обезсилено решение № 2104 от 30.04.2013 г. по гр. дело № 15955/2012 г. на Варненски районен съд, 33 състав и е прекратено производството по въззивното и първоинстанционно дело, последното образувано по искове на КИПП срещу Р. И., лично и в качеството му на председател на РК В. на К., за отмяна на решение на Общото отчетно – изборно събрание на РК на К., [населено място], проведено на 16.02.2012 г. за избор на Р. Г. И. за председател на РК на К., [населено място].
С определение № 899 от 07.07.2014 г.по настоящето касационно дело е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпроса за законосъобразното процедиране на окръжния съд при разглеждане на спора с оглед изводите за приложението на чл. 87, ал. 1 ГПК, направени без преди това да се изследва вида на търсената искова защита и нейната допустимост въз основа на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ и Устава на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УКИИП/. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се изясни, относима ли е предвидената в чл. 87 КТ искова защита към спорното право, респективно може ли страната, засегната от незаконосъобразно решение на орган на РК на КИПП – Общо отчетно – изборно събрание, прието в резултат на упражнено субективно членствено право /правото на всеки член на К. да бъде избиран в органите на К./ да претендира отмяна на това решение чрез установителен иск.
ВКС по поставения въпрос приема следното:
Изборът е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение, чиято уредба се съдържа в чл. 83 – 88 КТ и се прилага субсидиарно, само доколкото в закон, акт на Министерски съвет или устав на обществена организация не е предвидено друго /арг. чл. 88, ал. 2 КТ/. Изборът като самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение е налице тогава, когато въз основа на него съответното лице заема платена длъжност, респективно не формира такова основание по глава V, раздел ІІІ КТ, когато чрез избор се възлага на съответното лице да изпълнява определена обществена функция, която не е платена. Законосъобразността на избора може да бъде оспорена по реда на чл. 87 КТ, предвиждащ искова защита, чийто правен ефект е очертан от вида на упражняваното потестативно право, определящо претенцията, като конститутивна – с нея се иска промяна в правното положение, създадено от изборът. Всяко субективно право според вида си се охранява от специфична и единствено възможна искова защита, която е регламентирана, за да осигурява законосъобразното му упражняване. Отмяната на решение на орган на поделение на национална професионална организация /РК на К./, чието правно положение е уредено със специални нормативни актове – ЗКАИИП и УКИИП, имащо за предмет избор на лице, заемащо платена по силата на чл. 5.2. ал. 11, т. 7 УКИИП длъжност е допустима по реда на чл. 87 КТ, тъй като спорното материално право е по трудово правоотношение, възникващо от избор, а съдебният контрол за законосъобразност при липсата на правна уредба в специалния закон се упражнява по КТ. В тази хипотеза изложените съображения обуславят допустимост на исковата защита по чл. 87 КТ. Допустимостта на претенцията е обусловена от спазването на срок за оспорване на избора – исковата молба може да се подаде в 2 – седмичен срок от получаване на съобщението за резултата от избора – чл. 87, ал. 1 КТ.
С оглед на така приетите правни разрешения по поставените въпроси ВКС в настоящия си състав приема следните съображения по съществото на касационната жалба:
С решение № 1124 от 05.12.2013 г. по т. дело № 1489/2013 г. на Варненски окръжен съд е обезсилено решение № 2104 от 30.04.2013 г. по гр. дело № 15955/2012 г. на Варненски районен съд, 33 състав и е прекратено производството по въззивното и първоинстанционно дело, последното образувано по искове на КИПП срещу Р. И., лично и в качеството му на председател на РК В. на К., за отмяна на решение на Общото отчетно – изборно събрание на РК на К., [населено място], проведено на 16.02.2012 г. за избор на Р. Г. И. за председател на РК на К., [населено място]. С първоинстанционното решение е било отменено посоченото решение на Общото отчетно – изборно събрание на РК на К., [населено място]. Въззивният съд е изложил съображения за неспазване на срока по чл. 87, ал. 1 КТ за предявяване на иска, предвид приетите за установени обстоятелства по спора – узнаване за решението на Общото отчетно – изборно събрание на РК на К., [населено място] на заседание на Контролния съвет/КС/ на КИПП, проведено на 21.02.2012 г., включващо в дневния ред – информация и разисквания по проведените избори за председатели на РК на К., на което присъствал и председателя на К.. В следващите мотиви въззивният съд е приел, че исковата молба е заведена на 09.03.2012 г. след изтичане на двуседмичния срок, който според решаващият състав е започнал да тече от 21.02.2012 г., тъй като на тази дата председателя на Управителния съвет /УС/ е бил уведомен за решението на КС на К. да се уведоми УС за това, че изборът е нелегитимен. Въз основа на така формираните констатации въззивният съд е направил извод, че към 21.02.2012 г. е било налице и решение на контролния орган за нелегитимността на проведения избор. С посочените мотиви окръжният съд е аргументирал неприемане твърдението на ищеца, определено в решението, като несъстоятелно за това, че срокът започва да тече от 24.02.2012 г.
С оглед на приетите по – горе правни разрешения относно допустимостта на иска, включително и по въпроса за приложението на чл. 87, ал. 1 КТ във връзка с началния момент на срока за предявяване на претенцията и предвид доказателствата по делото се налага извода, че искът е процесуално допустим, както и че в посочената норма е уреден въпроса за началото на срока за оспорване законосъобразността на избора. Съгласно чл. 87, ал. 1 КТ двуседмичния срок тече от получаване на съобщението за резултата. Нормата е ясна – законодателят е поставил изрично изискване за изпращане на съобщение за резултата от проведения избор, с което е релевирал това обстоятелство, като правно значим факт за началото на срока за оспорване законосъобразността на избора. В случая съобщението за резултата от процесния избор е обективирано в писмо до К. /вх. № К. – 190/24.02.2012 г./, приложено към първоинстанционното дело и получено на 24.02.2012 г. Спрямо тази дата срокът по чл. 87, ал. 1 КТ е изтекъл на 09.03.2012 г., когато е заведена исковата молба. Изводите на въззивния съд за пропускане на срока са направени в нарушение на закона, което е довело и до незаконосъобразни изводи относно допустимостта на иска. Допуснати са нарушения по чл. 281, т. 3, втора хипотеза ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се приеме, че е налице чл.293, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на иска.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1124 от 05.12.2013 г. по т. дело № 1489/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: