О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N4972/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р.-К., представлявано от началника Р. Н. и процесуален представител адв. В. П., срещу решение от 11.04.2013 г. по гр.д.№10/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Б. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 20.11.2012 г. по гр.д.№811/2012 г. на Кюстендилския районен съд.С него е уважен предявеният от ответника по касационната жалба иск и е отменена заповед № ЧР-005/14.02.2012 г. на началника на Р.-гр.К., с която в качеството му на директор на СУ „Св.К. О.”-гр.Д., му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Въззивният съд е мотивирал решението си с довода, че от описаните в заповедта няколко нарушения, свързани с неупражнен контрол в периода 31.10.2011 г.-23.11.2011 г. относно воденето на дневници на V-VІІІ клас,воденето на материалната книга за взетите часове,несъздадена организация за изпълнение на задължителната норма на преподавателска дейност,непълнота на изготвените отчети за изпълнение бюджета на училището и др., само едно има неблагоприятно отражение върху учебния процес.Това е неспазването на възложените и реално взетите часове съобразно Списък-образец 1 на учителите Е. и Б. . Директорът не е осъществил контрол върху тяхното поведение веднага след завръщането си от отпуск и не е сторил необходимото за промяната на седмичното разписание. Същевременно още преди извършване на проверката е предприел действия за преустановяване на нарушението. Освен това липсват данни да е бил наказван за други дисциплинарни нарушения с влязла в сила заповед.По тези причини е счел,че работодателят не е съобразил разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ, което обуславя незаконосъобразността на заповедта.
В изложението на касационните основания, касаторът поддържа такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Извежда материалноправния въпрос: дали при извършване на няколко нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, които правилно са определени от въззивния съд като сериозни, наложеното наказание „предупреждение за уволнение” съответства на критериите по чл.189 КТ.Поставя и процесуалноправния въпрос: при няколко дисциплинарни нарушения следва ли съдът да извърши задълбочена проверка на всички факти, имащи отношение към всяко едно от извършените нарушения, дължи ли съдът отделна преценка за всяко от нарушенията-какво е извършено, обстоятелствата при които е сторено, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, обществената значимост на професията, формата на вината, личността и поведението на нарушителя,отношението към работата и нарушението, дисциплинарното му минало,настъпилите неблагоприятни последици и възможните такива и трябва ли съдът да мотивира фактическите си и правни изводи относно съответствието на наказанието и на нарушенията. Намира,че липсва съдебна практика по поставените въпроси, че доколкото има такава, тя касае случаи на извършено едно дисциплинарно нарушение,както и че в решение №117/05.04.2012 г. по гр.д.№1306/2011 г., ІV г.о. се коментира хипотеза на системни нарушения, но в друг аспект.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК.Прието е ,че даденото разрешение с ТР №1/2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В настоящия случай касационният съд констатира, че е налице произнасяне по искова молба, за която е налице вероятност да е нередовна, поради насочването на иска срещу ответник при липса на пасивна легитимация.Според разрешенията в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ОСГК надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ,предявени от работник и служител,чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.1 КТ,какъвто е и директорът на училище,според предвиденото в чл.37 ЗНП, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.Същата е легитимацията и при предявен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск за наличието на която съдът следи служебно.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2013 г. по гр.д.№10/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС 40 /четиридесет/ лв. д.такса и да представи документ за това в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: