О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7533/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Р. С. срещу решение № 1172 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 1292/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация – Д.”, [населено място] е на становище, че не са налице законовите предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК.
Окръжна прокуратура – П. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С цитираното по – горе решение Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 231 от 18.01.2013 г. по гр. дело № 2762/2012 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ брачен състав, с което първоинстанционният съд на основание чл.131 СК е постановил ограничаване на родителските права на бащата Р. Р. С. по отношение на детето П. Р. С., както следва: отнема възможността му да ползва и да се разпорежда със средствата по банковата сметка на детето П. С., получени като обезщетение от ЗК [фирма] по сметка на детето в [фирма] с номер на банковата сметка, отразен в диспозитива на решението; отнема възможността на същият да се разпорежда със закупения недвижим имот на името на детето, подробно описан в диспозитива на решението; отнема възможността на бащата, жалбоподател по настоящето дело да се разпорежда със средствата, получени от наем на процесния недвижими имот; определя мерки на лични отношения с детето, подробно описани в диспозитива на решението; присъжда месечна издръжка на детето чрез З. Т. и Д. Т., негови баба и дядо по майчина линия в размер на 100 лв. от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на основания за изменение или прекратяване на задължението; възлага управлението на имуществото на детето на З. Т. и Д. Т., при които то е настанено по съдебен ред. За да постанови този резултат съдът е приел, че поведението на бащата представлява опасност за личността, възпитанието и имуществото на детето, предвид фактите по делото за осъждането му 9 пъти, 8 от тях за тежки умишлени престъпления, сред които държане и разпространяване на наркотици, кражби, включително при условията на опасен рецидив, като той не е могъл да се включи в отглеждането на детето, тъй като периодите му извън пенитенциарното заведение са били кратки. Прието е още, че начинът на живот на ответника, сега касатор е в разрез с установените норми за поведение, тъй като употребява наркотици, разпространява такива и през по- голяма част от времето изтърпява присъди. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че поведението на С. представлява опасност и за имуществото на детето, тъй като разполагането със средствата, получени от присъденото обезщетение за смъртта на майката предвид начинът му на живот би създало опасност за използването им не по начин, гарантиращ интереса на детето. Констатирано е, че до момента касаторът не е отглеждал детето, а грижите са полагани от родителите на майката. Поради това въззивният съд е приел, че мерките по чл.131, ал.1 СК, ограничаващи родителските права на ответника по иска ще са в интерес на детето. Личният контакт и мерките за лични отношения между настоящия касатор и детето са преценени от съда, като мярка в интерес на детето. Изложени са съображения за присъждане на издръжката в размер на 100 лв., а родителските правомощия на трето лице – бабата и дядото по майчина линия предвид обстоятелството, че те се грижат за детето след смъртта на майката.
В приложението касаторът е поставил следните въпроси: „1. Дали при даване на грижи и издръжка единственият жив родител следва да бъде ограничен от родителски права, и в кои случаи би следвало да се достигне до такава крайна мярка?”; „2. Поведението на родителя, за да е опасност за детето трябва ли да е извършено виновно и субективната страна трябва ли да бъде доказана от ищеца, предявил иска по чл.131, ал.1 СК?”; „3. Застрашава ли поведението на жалбоподателят – баща и как конкретно след освобождаването му от затвора – П. и преди въззивното обжалване, личността и възпитанието на детето П., на който въпрос въззивният съд не е отговорил, е от значение за изхода на спора и точното прилагане на закона, с оглед предпоставките, съдържанието и целта на установената в чл. 131, ал.1 СК възможност?”; „ 4. Увреждат ли се интересите на дето и как от жалбоподателя, с оглед искането на жалбоподателя да закупи втори недвижим имот на името на детето си, със средствата собственост на детето, след като няколко месеца по рано е закупил друг недвижим имот на името на детето и същият е отдаден под наем на трети лица, а сумите от наема се внасят по сметка на собственика – детето П.?”.
Първият от цитираните въпроси не е поставен във връзка с дадените от въззивния съд правни разрешения относно предпоставките за прилагане на чл.131, ал.1 СК, а е въведен като общо тематичен въпрос и поради това е извън мотивите обусловили изхода на спора. Формулиран по този начин същият въпрос не релевира основание по чл.280, ал.1 ГПК /арг. т.1 ТР № 1/2009 г. на ОСКГТК/. За да отговаря на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване въпросът трябва да бъде свързан с обстоятелствата, по които се е произнесъл въззивния съд и да съдържа мотивирано изложение на правните разрешения, приети по тези обстоятелства, изискване което касаторът не е изпълнил, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1. По следващият, втори по реда на изложението въпрос, липсва също така връзка с конкретни правни разрешения, обективирани в решаващите мотиви на въззивния съд, а частта от него относно това, трябва ли да бъде доказана вината на родителя относно поведението, поставящо в опасност интересите на детето е зададена общо теоретично и без връзка с конкретните обстоятелства по делото. Ето защо и с така формулирания въпрос касаторът не обосновава приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. По третият въпрос, както сам е констатирал касатора въззивният съд не се е произнесъл, поради което по него не се релевира основание по чл.280, ал.1 ГПК, което съгласно разясненията в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК се формира само по въпросите, по които съдът се е произнесъл. Предвид изложеното и с така зададения въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос засяга хипотеза, по която въззивният съд не се е произнесъл и с оглед на горните съображения не формира общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Като процесуално – правен е формулиран следният въпрос: „Следвало ли е въззивният съд да изгражда своите изводи по делото на факти и обстоятелства, които са били преди освобождаването на жалбоподателя от затвора – П., като не се обсъждат коректно отношенията между родител и дете по времето на въззивното обжалване”. Въпросът от една страна е общ и необоснован, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК с приети от въззивния съд разрешения по приложение на закона, а от друга страна съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, които не се обсъждат в производство по чл.288 ГПК, тъй като засягат нарушения по чл.281, т.3 ГПК, предмет на производство по чл.290 ГПК, провеждано само при допускане на касационно обжалване. Поставени са и въпроси, определени от касатора, като процесуалноправни, а именно: „Процесуално правния въпрос по който въззивния съд се е произнесъл е във връзка с ограничаването на родителските права на жалбоподателя, по причини, които не са константа и търпят промени. Процесуално правния въпрос е за правилната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства за доказване на направеното оплакване пред ПОС, че тъй като жалбоподателя до настоящия етап от производство по никакъв начин не застрашил детето си и в частност неговата собственост, напротив възпроизвел е решение, с което е допринесъл за увеличение на патримониума на сина си”. В първият от тях, като предмет на произнасяне е възпроизведен нормативния текст на иска по чл. 131 СК – ограничаване на родителските права, а не изводите на съда по правни въпроси, с които е формирал разрешения по тълкуването и прилагането на закона и които съставляват общи основания за допускане на касационен контрол. Следващият от цитираните по – горе въпроси няма относимост към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Правилната преценка на доказателствата се разглежда в производството по чл.290 ГПК, т.е. засяга съдебния контрол по правилността на решението, респективно нарушенията по чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само при допуснато касационно обжалване. Ето защо следва да се приеме, че и с така поставените въпроси касаторът не е обосновал основания за допускане на касационен контрол.
За да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване касаторът е задължен да направи ясно и мотивирано изложение на допълнителните основания за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК /арг. ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. В случая същият не е въвел такива основания, тъй като в приложението във връзка с въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд липсва обосновка на отклонение на решаващият състав от приложената практика, липсват съображения, от които да е видно, защо касаторът счита, че практиката по въпросите, разгледани от въззивния съд, които той не е успял да формулира е неправилна или неактуална, каква трябва да бъде насоката, в която следва да бъде развита тази практика, респективно при твърдение за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба да посочи конкретните норми, за да бъдат тълкувани. Не е налице такова основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбата или на мотивите на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК по приложение на разпоредбата. Не са основания по чл.280, ал.1 ГПК и оплакванията по чл.281, т.3 ГПК, които се разглеждат в друго производство – чл.290 ГПК, ако бъде допуснат касационен контрол.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1172 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 1292/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: