О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 24.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 745 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. Н. срещу определение № 268/11.07.2012 г. по гр.д.№556/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците по частната жалба П. Й. П. и М. А. П., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител адв.А. С. Ч. изразяват становище,че същата е неоснователна. Не претендират разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК и е допустима.
По делото съдът установи следното:
Против жалбоподателя и други ответници е предявен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК с предмет недвижим имот с данъчна оценка 1 903 лв.С решение по гр.д.№96/12.04.2012 г. по гр.д.№1032/2010 г. на Окръжен съд-гр.Велико Т. е потвърдено решение №15/29.04.2010 г. по гр.д.№116/2009 г. на Еленския районен съд, с което искът е уважен.С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу въззивното решение и е прекратено производството по делото.ВКС е приел, че касационният контрол в случая е недопустим, с оглед цената на иска, която е под 5000 лв.
Жалбоподателят счита, че неправилно е определена цената на предявения иск в размер съобразно данъчната оценка на имота. Счита,че неговата реална пазарна цена е 10 500 лв.,която е установена от изготвена от лицензиран оценител оценка на имота. Прави искане въз основа на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, в производството по допускане на касационен контрол поради прекомерност.
След преценка на правните доводи на жалбоподателя, настоящият съдебен състав на ВКС, трето г.о. счита,че тя е неоснователна.
Изменението в чл.280 ал.2 ГПК, с което се въвежда по-висок праг за допустимост на касационен контрол е в сила от 21.12.2010 г./ДВ бр.100/2010 г./ Производството по повод касационната жалба е образувано на 17.05.2012 г., когато тя е подадена и поради това процесуалният ред за разглеждането й е този съгласно посоченото по-горе изменение в ГПК. Имотът ,предмет на предявения иск е с данъчна оценка 1903 лв., която определя и цената на иска .Фактът, че според частна техническа експертиза с валидност на оценката шест месеца, неговата пазарна цена към 28.12.2011 г. е 10 500 лв., е без правно значение. Цената на предявения иск се определя към момента на предявяване на иска, съобразно данъчната оценка на имота.Пазарната цена може да бъде от значение само когато няма данъчна оценка съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК. Чл.70 ал.1 ГПК предвижда възможност ответникът да повдигне въпрос за цената на иска най-късно в първото по делото заседание.То е проведено на 02.02.2010 г., без жалбоподателят да направи възражение в тази насока.Поради изложеното следва частната жалба да се остави без уважение.
Жалбоподателят е направил искане по чл. 78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна за участието му в производството по допускане на касационно обжалване.Компетентен да се произнесе по това искане е този съд, в производството пред когото са направени разноските, съгласно чл. 248 ал.1 ГПК. Следва делото да се изпрати на ВКС, състав на ІІ г.о.за разглеждане на искането.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268/11.07.2012 г. по гр.д.№556/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на ВКС, състав на ІІ г.о. за произнасяне по искането на И. Н. Н. по чл.78 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: