O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 20.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 3432/2016 г.и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №8100/19.05.2016 г. от „Ф. х.“-АД, представлявано от пълномощник адв.С. С., срещу определение № 1009/04.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 399/ 2016 г. на Окръжен съд-Бургас.С него е потвърдено определение №481/09.12.2015 г. по ч.гр.д.№493/2015 г. на Районен съд-Поморие за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения извън срока по чл.40 ЗУЕС иск.
Дружеството-касатор поддържа, че неправилно не са кредитирани допуснатите свидетелски показания, а е прието, че с тях се опровергава съдържанието на протокола, който следва да бъде изготвен при поставяне на съобщението за проведено общо събрание на етажните собственици. Твърди, че е било заявено за установяване друго обстоятелство, а именно, че на 24.08.2015 г. не е било поставено съобщение.Иска определението да бъде отменено.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , касаторът поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Намира,че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос:
-Допустими ли са гласни доказателства за доказване на обстоятелството,че съобщението за изготвен протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици по чл.16 ал.7 изр.1 ЗУЕС не е било залепяно на посочената дата.
Посочва, че по въпроса е създадена задължителна съдебна практика от състави на ВКС по реда на чл.270 ал.3 ГПК и чл.290 ГПК с определение по ч.гр.д.№4061/2014 г. на ІІ г.о. и решение по гр.№212/2012 г., І г.о. Счита,че даденото тълкуване с тези съдебни актове е неотносимо към настоящия спор, тъй като с гласни доказателства е искано установяването не на обстоятелство, за което законът изисква писмен документ, а на отрицателния факт, че протоколът по чл.16 ал.7 ЗУЕС не е бил залепен на посочените в него дата и място.Намира, че този факт не попада в нито една от хипотезите на чл.164 ал.1 т.1-т.6 ГПК и поради това е допустимо установяването му с гласни доказателства.
Ответникът по частната касационна жалба К. А. У. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника адв.П. П., я оспорва.Не претендира разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото въззивният съд е приел,че съгласно чл.16 ал.6 ЗУЕС протоколът от общото събрание на етажната собственост се изготвя в седемдневен срок от провеждането му и в същия срок председателят на УС поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за това.За поставянето на съобщението се изготвя протокол от председателя и един собственик,ползвател или обитател,в който се посочва датата,часът и мястото на поставяне на съобщението.От този момент тече законовия срок за оспорване на взетите решения съгласно чл.40 ал.2 ЗУЕС.Приел е, че към отговора на исковата молба е приложен протокол, в който е отразено,че на 24.08.2015 г. на входната врата на бл.Г вх.2 в комплекса, в 18 часа, е поставено съобщение за изготвения протокол от проведеното общо събрание и копие от съобщението. Въззивният съд е направил извод, че процедурата по чл.16 ЗУЕС е била спазена , че от поставяне на съобщението за изготвения протокол следва да се счита, че етажните собственици са уведомени и от този момент възниква правото им да оспорят по исков ред законосъобразността на взетите решения. За доказване на факта на поставяне на съобщение за изготвяне протокола на общото събрание законът изисква писмен документ, а именно писмен протокол подписан от две лица и такъв е представен. Приел е, че е недопустимо опровергаване съдържанието му със свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Обсъждайки събраните гласни доказателства е приел, че касаторът не е успял да докаже твърдението си, че съобщението за изготвения протокол е поставено много по-късно- на 31.08.2015 г. Не е кредитирал показанията на свид. Ч. поради обстоятелствата,че е в трудовоправни отношения с касатора и е бил на работа до 17,30 часа, а съобщението е било поставено в 18 часа,според отбелязването в протокола.Относно приложеното към исковата молба съобщение, съдържащо датата 31.08.2015 г.е посочил,че не може да се приеме,че е единствено и че меродавен е първоначалният момент на поставяне на съобщението.
При тези изводи на въззивния съд, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел,че не може да се опровергава съдържанието на протокола за поставянето на съобщение със свидетелски показания,поради забраната на чл.164 ал.1 т.3 ГПК и този негов извод е в съответствие с представената задължителна съдебна практика. Тя се споделя и от настоящия състав на ВКС. Твърдението на касатора за направен извод,че не може да се установява със свидетели отрицателния факт, че съобщението не е било залепено на посочената дата не може да бъде споделено, доколкото мотиви в този смисъл не са изложени в обжалваното определение. Извършените от въззивния съд процесуални действия са обратни на твърдяните- изслушани са свидетели и са обсъдени показанията им. Поради това следва да се приеме, че с изведения въпрос не е обосновано наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той трябва да произтича от направените решаващи правни изводи на съда или от извършените от него процесуални действия , а не от становище на страната за допуснати процесуални нарушения.Освен това въззивният съд не е намерил за успешно проведеното от касатора доказване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в приложеното към отговора на исковата молба съобщение за изготвения протокол за проведеното общо събрание е посочена дата и час на съставянето му – 24.08.2015 г.,19 часа, а в протокола за поставянето на съобщението- 24.08.2015 г., 18 часа, т.е. от тези отбелязвания следва ,че съобщението е било изготвено след съставянето на протокола за поставянето му. Във връзка с това противоречие обаче касаторът не е навеждал доводи.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1009/ 04.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 399/ 2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: