О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
гр. София, 16.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3252/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Х. Д. чрез адвокат Г. М. срещу решение № 195 от 05.02.2013 г. по гр. дело № 3156/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Ответницата И. А. С. чрез адвокат А. А. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения, че посочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, при спазване изискванията за процесуалната й допустимост.
ВКС, ГК, състав на ІІІ о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното решение Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 2924 от 25.06.2012 г. по гр. дело № 17567/2011 г. на Варненски районен съд, гражданска колегия, ХХV състав в частта, с която са уважени исковете на И. А. А. по чл. 127, ал. 2 СК, като е определено местоживеене на непълнолетното дете А. Г. Д. на постоянния адрес на майката – [населено място], [улица], вх. „В”, ет. 6, ап. 12, предоставено е упражняването на родителските права на майката И. А. А., осъден е бащата да заплати на малолетното си дете издръжка за минало време в размер на 200 лв., месечно за периода 05.09.2011 г. – 10.11.2011 г., както и месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 10.11.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, осъден е ответника да заплати държавни такси и разноски и изменил първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на личен контакт на бащата Г. Х. Д. с малолетното дете А. Г. Д., подробно изложен в диспозитива на съдебния акт. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че упражняването на родителските права с оглед критериите, визирани в ППВС № 1/12.11.1974 г. следва да се предоставят на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с оглед местоживеенето му в [населено място], отдалечено от местоживеенето на детето и майката – [населено място], както и да се определени издръжка за минало време на основание чл. 149 СК и да се присъди издръжка за бъдеще време на основание чл.150 СК в посочените по- горе размери.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставя въпроса: „Следва ли до касационно обжалване да бъдат допуснати от Върховния касационен съд дела, чието пререшаване от ВКС ще бъде в интерес на детето, дори когато по конкретното дело е налице липса на касационни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК”. Като общо основание за селектиране на касационните жалби правният въпрос се включва в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. В този смисъл са разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, които касаторът не е съобразил при формулиране на цитирания въпрос, имащ общотематичен характер, но нямащ отношение към предмета на спора, който е конкретен и към правните разрешения, изложени във въззивното решение, които страната е задължена да отрази по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, за да въведе точно и мотивирано изложение на касационните основания. К. съд не е задължен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК води до липсата на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т 1- 3 ГПК, тъй като общото основание /правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл/ се релевира в някоя от хипотезите на допълнителните основания. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с поставения въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Другият въпрос, съдържащ се в приложението е: Кога / при навършването на минимум колко години / режимът на лични отношения с единия родител може да се определи така, че детето да приспива при родителят, който не упражнява родителските права”. Въпросът е въведен, без да е посочена съдебната практика, която касаторът счита за неправилна или неактуална и насоките, в които намира, че тази практика следва да се развие, както и без да са посочени разпоредбите, засягащи поставения въпрос, които жалбоподателят намира за непълни, неясни или противоречиви, а също така и без да се обосноват насоките, в които страната намира, че следва да бъдат тълкувани съответните норми, за да е налице точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които същият се позовава само като норми. Въпросът няма характеристиката на правен, а на фактически въпрос, тъй като засяга обстоятелства, преценявани за всеки отделен случай съобразно конкретните факти. И по този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като формират друг вид касационни основания – основания по чл. 281, т.3 ГПК по отношение, на които ВКС се произнася само при допуснат касационен контрол на въззивното решение. Твърденията в приложението за противоречие в правните разрешения, приети от въззивната инстанция и приложената съдебна практика поради липсата на въведени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не релевират основания за допускане на касационно обжалване. Неизлагането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 05.02.2013 г. по гр. дело № 3156/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: