О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 04.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2621/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „О. п. „О. д.“-П. чрез процесуален представител адв.С. И., срещу решение № 80/10.03.2016 г. по гр.д.№ 63/2016 г. на Окръжен съд-Перник.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Т. Ш., я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 1199/09.12.2015 г. по гр.д.№05197/2015 г. на Районен съд-Перник в частта, с която предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата от 742,50 лв.,претендирана като обезщетение за оставане без работа,поради незаконно уволнение в периода 01.12.2015 г.-01.01.2016 г. и вместо това е постановил присъждането й.В останалата част решението е потвърдено.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство,която притежава средно специално образование и квалификация икономист-счетоводител, е работила по трудов договор в предприятието от 14.03.2009 г. като главен счетоводител, а от 01.07.2011 г.-като счетоводител.Съгласно длъжностното щатно разписание в сила от 01.01.2015 г. длъжността счетоводител е трансформирана в длъжност главен счетоводител. Трудовият договор на ищцата е прекратен със заповед № 10/30.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ- поради липса на необходимото образование, съгласно изискванията на утвърденото щатно разписание и длъжностната характеристика, с промяна на длъжността счетоводител в главен счетоводител и изискване за висше образование бакалавър.Въззивният съд е приел, че за длъжността счетоводител се изисква висше или средно специално икономическо образование, а за длъжността главен счетоводител-висше икономическо образование, степен бакалавър. Посочил е, че изискванията за образование не са нормативно уредени. Намерил е, че както към момента на сключване на трудовия договор, така и към момента на прекратяването му ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация и поради това същият не може да бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ за промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността. Приел е също така, че чл.13 от ЗФУКПС съдържа изисквания за образование, относими към организацията и контрола на финансовата дейност, за които носи отговорност ръководителят на предприятието и че с него не се въвеждат нови изисквания за образование за длъжността счетоводител.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които е формулирал по следния начин:
-коя е приложимата правна норма за прекратяване на трудово правоотношение с оглед липсата на необходимото образование на работник или служител, възникнало с оглед изменение в законодателството след сключване на трудовия договор-чл.328 ал.1 т.6 КТ или чл.328 ал.1 т.11 КТ;
-разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ следва ли да намери обективно решение в трайната съдебна практика относно разграничаването на субективното право на работодателя, от една страна да измени изискванията за образование след сключване на трудовия договор с оглед законови изменения и от друга страна, налице ли са обективно настъпили промени за промяна на изискванията за образование за заемане на съответната работа с оглед законодателни промени.
Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС по гр.д.№ 987/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№ 2614/2004 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 3455/2001 г.,ІІІ г.о., определение по гр.д.№ 548/2009 г., ІІІ г.о. и решение на СГС по гр.д.№ 4425/ 2011 г.,за което няма данни дали е влязло в сила.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1, за да представлява основание за допускане на касационно обжалване, поставеният въпрос трябва да обуславя решаващата воля на съда по предмета на делото. По така формулираните въпроси липсва произнасяне на въззивния съд, те произтичат от виждания на касатора за важни според него проблеми при разрешаване на спора, но те не са обсъждани във въззивното решение. Конкретизация за конкуренция между приложима правна норма по чл.328 ал.1 т.6 КТ или по чл.328 ал.1 т.11 КТ не е правена. Изрично е прието, че липсват законови изменения от които да произтичат изменения в изискванията за квалификация и образование за заеманата от ищцата длъжност, въпреки че касаторът поддържа обратно становище. Не е обсъждано създаването на трайна съдебна практика по чл. 328 ал.1 т.6 КТ, даването на задължителни разрешения по приложението на тази правна норма е извън компетентността на въззивния съд. Втората част от втория въпрос касае фактически изводи, доколкото може да бъде разбран смисъла й.
Когато не са поставени релевантни въпроси, касационният съд не дължи произнасяне относно наличието на допълнителни основания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са обосновани и твърдяните допълнителни основания. Касаторът не е развил поставените въпроси в поддържаните хипотези по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изложил е цитираните по-горе оплаквания за противоречие с актове на ВКС, но без да ги обвърже с поставените въпроси. За да бъде доказано основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи и да направи анализ и съпоставка на съдържащите се в нея разрешения по поставения правен въпрос и в какво се изразява противоречието между тях и изводите в обжалвания съдебен акт. В настоящия спор той не е изпълнил това свое задължение. Освен това по гр.д.№987/2009 г., ІV г.о. е постановено не решение, а определение №1342/2009 г. по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване относно спор по ЗОДОВ; по гр.д.№548/2009 г., ІІІ г.о. е постановено решение №288/07.06.2010 г., с което е решен спор за ползване на семейно жилище. Решенията по гр.д.№2614/2004 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№3455/2001 г., ІІІ г.о. макар и по трудови спорове са неотносими, тъй като както вече беше казано, във въззивното решение не е изследвано съотношението между разпоредбите на чл. 328 ал.1 т.6 и т.11 КТ. Решенията на състави на ВКС постановени не по реда на чл.290 от сега действащия ГПК не са задължителни и влизат в обсега на понятието съдебна практика, съгласно разрешението в цитираното ТР-т.2. При противоречие с тях може да бъде обосновано допълнително основание по чл.- 280 ал.1 т.2 ГПК.Съдебна практика съставляват влезлите в сила съдебни решения на всички съдилища, като касаторът е длъжен да докаже, че са окончателни.Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо. Издирената съдебна практика трябва да съдържа разрешения по изведения обуславящ въпрос, а не по въпроси, които се отнасят до виждания на касатора, които той счита за важни, но по които не са излагани съображения в обжалваното решение. Относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени никакви аргументи.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80/10.03.2016 г. по гр.д.№ 63/ 2016 г. на Окръжен съд-Перник
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: