О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 23.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 734/2012год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. Д. срещу определение № 14917 от 21.09.2012год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11535/2012год. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на П. К. Д. против разпореждане от 03.11.2009г. по гр.д.№47540/2009г. на СРС,ІІ ГО, 78-ми състав, за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Със същото е обезсилено определение от 19.06.2012г. по гр.д.№47540/2009г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника Д. за спиране на процесната заповед за изпълнение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; че съдът неправилно е приел, че частната жалба и възражението по чл.414 ГПК са подадени извън преклузивния срок, установен от закона. Поддържа се също, че неправилно съдът е обезсилил определението на СРС, постановено в производство по чл.420 ГПК. Иска се отмяна на определението. В частната жалба е релевирано и искане за произнасяне по молба, подадена пред СГС на 26.09.2012г. за приложение нормата на чл.420 ГПК и спиране на изпълнението след внасяне на обезпечение по реда на чл.180-чл.181 ЗЗД.
Ответникът КД [фирма] взема становище , че частната жалба е недопустима, тъй като към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както и, че молбата по чл.420 ГПК също е неоснователна.
Частната касационна жалба в частта, насочена против определение № 14917 от 21.09.2012год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11535/2012год. в частта, с която е обезсилено определение от 19.06.2012г. по гр.д.№47540/2009г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника Д. за спиране на процесната заповед за изпълнение, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл. 250 ГПК (отм.), поради което даденото разрешение с т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, съгласно което ВКС се произнася по жалби срещу такива определения само в хипотези, когато те са постановени за първи път от въззивен съд, не е загубило сила. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК: Определение № 32 от 11.01.2010 г. по ч.т.д. № 852/2009 г. на ВКС, I Т.О.; Определение № 71 от 19.01.2010 г. по ч.т.д.№ 767/2009 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 434 от 4.06.2010 г. по ч.т.д.№ 277/2010 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 498 от 5.07.2010 г. по ч.т.д.№ 288/2010 г.на ВКС, II Т.О.; Определение № 614 от 9.11.2009 г. по ч.т.д.№ 589/2009 г. на ВКС, I Т.О.; Определение № 660 от 19.07.2010 г. по ч.т.д.№ 520/2010 г. на ВКС, I Т.О.
Частната касационна жалба в останалата й част е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество – основателна. Съображенията за това са следните:
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като с него не е разгледана поради просрочие частна жалба по чл. 419 ГПК. В тази връзка възражението на ответника по жалбата, касаещо липсата на приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е неоснователно.
С обжалваното определение частната жалба по чл. 419 ГПК на жалбоподателя е оставена без разглеждане, като просрочена, по съображения, че въпреки дадените му указания жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е узнал за атакуваното разпореждане на 22.05.2012г. , както и, че представената от него покана за доброволно изпълнение от 07.05.2012г. се отнася до изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело, различно от това, по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.
Обжалваното определение е неправилно. В процесния случай жалбоподателят е поддържал, че издадената заповед за незабавно изпълнение не му е връчена, а е разбрал за същото от изпратената му и получена от него на 22.05.2012г. покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител И. М.. Тази покана е приложена като доказателство по делото. В същата е отразено, че е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 362/2007 г. от РС – София , когато изпълнителният лист,приложен към нея, е издаден по ч. гр. д. № 47540/2009г. на РС – София и в поканата е вписано бланкетно, че е „изпратен препис от подлежащия на изпълнение акт“, без дори да се индивидуализира този акт. Затова не може да се приеме, че с поканата за доброволно изпълнение е изпълнено изискването чл. 418, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител да връчи заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист.
Съгласно чл.419 ГПК в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът по нея може да обжалва с частна жалба разпореждането за издаването й и едновременно с това да подаде и възражение срещу нея. След като издадената в процесния случай заповед за незабавно изпълнение не е била връчена на настоящия жалбоподател следва да се приеме, че законоустановеният срок не е започнал да тече за него. Това налага въззивното определение, с което частната му жалба е оставена без разглеждане като просрочена да се отмени, а делото да се върне на друг състав на същия съд за произнасяне по законосъобразността на обжалвания пред него съдебен акт. Следва да се има предвид и това, че по въпроса за редовността на връчването на заповедта за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител вече е създадена практика на ВКС в горния смисъл.
С оглед изложеното неправилно с обжалваното определение частната жалба по чл. 419 ГПК е оставена без разглеждане, като просрочена. Без да е връчено редовно от съдебния изпълнител на копие от заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист до жалбоподателя, срокът по чл. 419, ал. 1 ГПК не е започнал да тече. Определението следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба. По отношение на съдържащото се в жалбата искане за спиране настоящият състав не дължи произнасяне, тъй като компетентен да се произнесе по него е съответният районен съд, издал заповедта за незабавно изпълнение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. К. Д. в частта, насочена против определение № 14917 от 21.09.2012год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11535/2012год. в частта, с която е обезсилено определение от 19.06.2012г. по гр.д.№47540/2009г. на СРС.
ОТМЕНЯВА определение № 14917 от 21.09.2012год. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.№ 11535/2012год. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на П. К. Д. против разпореждане от 03.11.2009г. по гр.д.№47540/2009г. на СРС,ІІ ГО, 78-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба на П. К. Д., може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: