О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 13.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 24 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. С., чрез пълномощника си адв. Н. К. срещу определение № 347/17.10.2012 г. по гр.д.№763/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Жалбоподателката прави оплакване,че неправилно е оставена без разглеждане молбата й вх.№5862/09.05.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение от 17.01.2010 г. по гр.д.№463/2012 г. на Асеновградския районен съд.Намира за неправилен извода,че не са налице нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са представени при разглеждането му.Твърди,че прилага към частната жалба писмо изх.№ПО-09-2012/22.06.2012 г. на ОСЗГ-гр.Л., според съдържанието на което в архива на службата няма данни за заявено право на собственост върху земеделски земи от наследодателя й Д. Б. С.. В уточняващата молба променя твърдението си и заявява,че прилага писмо изх.№ПО-09-41/22.06.2012 г. на същата служба, според което има заведена такава преписка.Към молбата за отмяна и към частната жалба тези писма не са приложени. В действителност прилага писмо изх.№ПО-05-401/22.06 2012 г. със съдържание идентично на първото цитирано писмо. Твърди,че поради неправилните действия на ОСЗГ, която не изискала архива на бившето ТКЗС-с.Т. не е узнала за наличието на документи, установяващи правото й на собственост върху процесния имот и е пропуснала законовия срок да го заяви за възстановяване.Много по-късно се установило,че може да потърси нужните документи в Държавен архив-гр.П. и там ги открила, но срокът за възстановяване бил изтекъл и сега разполагала само с иска за собственост, който е предявила.Иска да бъде отменено решението на Асеновградския районен съд и да й бъде възстановено правото на собственост.
Ответната страна Д. л. с. „К.” не взема становище .
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото разпореждане.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Жалбоподателката и други ищци са предявили иск за установяване правото им на собственост върху имот от 16 дка ливада,представляващ реална част от имот № 000258 в землището на [населено място].С решение от 17.12.2010 г. по гр.д.№463/2010 г. на Асеновградския районен съд искът е отхвърлен, а с решение № 07.06.2011 г. по гр.д.№547/2011 г. на Пловдивския окръжен съд то е потвърдено. С обжалваното определение молбата за отмяна, подадена от жалбоподателката срещу тези две решения е оставена без разглеждане . Състав на ВКС, ІІ г.о. е приел,че тя е недопустима, тъй като позоваването на отменителното основание по чл.303 ал.1 т1.1 ГПК е формално, не са посочени нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно.Поддържаните оплаквания се отнасят до правилността на решението извън хипотезите по чл.303 ГПК и не могат да бъдат обсъждани.Приел е също така,че тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК , изчислен от датата на влизане на решението на въззивния съд в сила на 30.01.2012 г. на която дата е постановено определение, с което същото не е допуснато до касационен контрол, е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна на 09.05.2012 г. и тя се явява просрочена.Приел е,че срокът следва да се изчисли с оглед тази дата, тъй като не са твърдяни нови обстоятелства и не са представени нови писмени доказателства.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение е правилно. Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК основания и е ограничено с посочените в чл. 305 ГПК срокове. Съгласно чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.В случая молителката не е посочила в подадената от нея молба за отмяна ново обстоятелство, а едва в частната си жалба се позовава на писмено доказателство, което счита за ново. Приложеното към нея писмо на ОСЗГ-гр.Л. не представлява ново писмено доказателство, с което страната не е имала възможност да се снабди своевременно и с него не се установява ново обстоятелство. Подобни писма жалбоподателката би могла да получи при всяко поискване от ОСЗГ. Пред първоинстанционния съд е било представено писмо изх.№ ПО-06.674/15.09.2009 г. на ОСЗГ-гр.Л., в което се съдържат идентични данни с представеното в настоящото производство писмо, цитирано по-горе, а именно, че наследниците на Д. Б. С. нямат подадено заявление за признаване правото им на собственост в законоустановения срок по чл.11 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ.Това обстоятелство също не е ново,то е заявено още в исковата молба и е от съществено значение за изхода на делото, но не е в полза на жалбоподателката. Новото представяне на достъпни писмени документи, които повтарят съдържанието на вече представени такива, не изпълнява основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и спазването на срока за това по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Не е достатъчно страната да се позовава на някоя от хипотезите на чл.303 ГПК, тя следва да се обоснове наличието на предпоставките на съответното основание. По въпросите за наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство липсва каквато и да било аргументация.Съображенията на молителката са по правилността на решението,извън хипотезите на чл.303 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани. С частната жалба не се сочат обстоятелства и факти, които да доведат до извод за спазване на срока за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение.
Изводите на ВКС за просроченост на молбата за отмяна и за неизпълнение на задължението за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.306 ал.1 ГПК са правилни и поради това следва постановеното от него определение да бъде потвърдено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 347/17.10.2012 г. по гр.д.№763/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: