О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 04.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2803 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от А. Б. А., В. Н. Х.-Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., Г. В. Ц. , В. Т. Ц., Б. Т. Н., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц.-М., Н. Г. Г.,Г. Г. Ц., чрез пълномощника им адвокат Я. В., срещу определение № 34/01.02.2013 г. по гр.д.№19/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
Жалбоподателите правят оплакване,че неправилно е оставена без разглеждане молбата им вх.№48957/07.06.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение от 21.03.2011 г. по гр.д.№875/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2008 г. по гр.д.№19537/2006 г. на Софийски районен съд.Намират за незаконосъобразен извода, че е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК.Считат,че този срок започва да тече от датата на окончателното влизане на атакуваното решение в сила , а именно 13.03.2012 г., за което е направено отбелязване на него.
Ответниците по молбата Т. П. Г. и М. П. В.,чрез пълномощника им адв.С. Т. оспорват частната жалба.Претендират разноски.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
Жалбоподателите- ищци в първоинстанционното производство , са предявили иск за установяване правото им на собственост върху упи с площ 758 кв.м.,намиращ се в землището на [населено място], който с решение от 24.11.2008 г. по гр.д.№19537/2006 г. на Софийски районен съд І г.о., 39 състав е отхвърлен.С решение от 21.03.2011 г. по гр.д.№875/2009 г. на Софийски градски съд ,ІІ въззивен състав, то е потвърдено. С определение № 42/30.01.2012 г. по гр.д.№1013/2011 г. на ВКС, І г.о., касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане. Определението е съобщено на жалбоподателите на 20.02.2012 г. , а на насрещната страна- на 05.03.2012 г. с указания, че може да бъде обжалвано в едноседмичен срок , но не е обжалвано. Така за жалбоподателите решението на въззивния съд е влязло в сила на 28.02.2012 г./понеделник/, а за ответната страна- на 13.03. 2012 г. Молбата за отмяна те са подали на 07.06.2012 г., като считат, че по този начин са спазили преклузивния тримесечен срок от влизане на решението в сила.Намират, че и за тях той следва да се изчислява с начало от 13.03.2012 г. С обжалваното определение състав на ВКС, ІІ г.о. е счел, че срокът за тях е изтекъл на 28.05.2012 г./понеделник/ и е оставил без разглеждане молбата за отмяна, като преклудирана.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение е правилно. Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК основания и е ограничено с посочените в чл. 305 ГПК срокове. Съгласно чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.В случая молителите се позовават на ново писмено доказателство-удостоверение издадено на 05.05.2011 г., т.е. преди влизане в сила на атакуваното решение. При това положение преклузивният срок следва да се приеме, че тече от датата на влизане на решенето в сила. Когато постановеният съдебен акт не е обжалван от страните, той влиза в сила за всяка една от тях с изтичане на срока за обжалване.Тъй като този срок е с различен начален момент, започващ от съобщаването му, то и стабилитетът на решението, във връзка с неговата необжалваемост настъпва постепенно и с различен краен момент за всяка от страните. Жалбоподателите не разполагат с възможност преклузивният срок за подаване молбата за отмяна да бъде изчисляван с начало от момента на влизане на решението в сила за всички страни.Началото на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна е обусловено от изтичане на срока на обжалване на решението за всяка страна и е във връзка с постепенното му стабилизиране.То преминава през различни етапи и различни начални моменти за срока на обжалване за всяка стана поотделно.Изводите на ВКС за просроченост на молбата за отмяна са правилни и поради това следва постановеното от него определение да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в това производство за адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 34/01.02.2013 г. по гр.д.№19/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА от А. Б. А., В. Н. Х.-Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., Г. В. Ц. , В. Т. Ц., Б. Т. Н., Й. Б. Ц., Роза Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц.-М., Н. Г. Г.,Г. Г. Ц. да заплатят на Т. П. Г. и М. П. В. сумата 300/триста/ лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: