О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3379 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Община-С. З., представлявана от процесуален представител юрисконсулт Д. В., срещу решение от 25.01.2013 г. по гр.д.№538/2012 г. на Окръжен съд-гр.С. З..
Ответникът по касационната жалба Р. А. Б. ,чрез пълномощника си адв.Н. К., в писмен отговор изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.В срока за отговор подава насрещна касационна жалба. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС ,състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на разглеждане по делото са неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С решение № 1145/06.11.2012 г. по гр.д.№3259/2012 г. на Старозагорския районен съд предявените от ответника по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.74 ал.1 КТ са отхвърлени. С обжалваното решение въззивният съд го е отменил в частите, с които са отхвърлени инцидентният установителен иск по чл.74 ал.1КТ, както и искът по чл.225 ал.1 КТ и вместо това е обявил за недействителен трудовия договор № 206/24.11.2008 г., сключен между ответника по касационната жалба и касатора, за длъжността „началник отдел в звено общински пазари”, считано от 01.12.2008 г. и е уважил иска по чл. 225 ал.1 КТ за сумата 1 591,30 лв. за периода 09.04.2012 г.- 09.07.2012 г., ведно със законната лихва от 28.05.2012 г. до окончателното плащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че със заповед № 40/ 06.04.2012 г. е прекратено трудовото правоотношение с ответника по касационната жалба на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ-поради промяна на изискванията в длъжностната характеристика за изпълнение на длъжността, утвърдена на 21.03.2012 г., свързани с вида на професионалното направление на изискваното образование и съответната му степен, на които служителят не отговаря. В хода на делото, образувано по повод първоначално предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, ответникът по касационната жалба е предявил и инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на трудовия му договор, на основание противоречието му с изискванията за заемането на длъжността, установени в длъжностната характеристика от 02.12.2008 г. Според посоченото в т.10, служителят е следвало да притежава минимална образователна степен бакалавър в професионална област икономика или строителство, а той е притежавал висше образование със степен магистър по специалността зооинженерство, както и специализация по „управление, организация и технология на търговската дейност”. Поради това въззивният съд е приел, че още към сключването на трудовия договор ответникът по касационната жалба не е отговарял на изискването за необходимото образование, намерил е трудовия договор за недействителен, като противоречащ на закона, схващан широко и независимо от ранга на нормативния акт. Не е уважил направеното от касатора възражение за изтекъл погасителен давностен срок за предявяване на този иск, като е счел, че той е започнал да тече от датата на предявяване на трудовия договор- 06.04.2012 г. С оглед на изложеното е уважил иска по чл.74 ал.1 КТ, както и иска по чл. 225 ал.1 КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Поставил е материалноправния въпрос : следва ли да се приеме, че е налице противоречие със закона по смисъла на чл.74 ал.1 КТ при несъответствие на притежаваното от работника или служителя образование в съответната професионална област с определеното в длъжностната характеристика , при положение че съответното изискване не произтича от императивна правна норма, определяща условията за заемането на съответната длъжност. С него не е обосновано наличие на общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като той не е във връзка с правните изводи на въззивния съд, който е приел, че в случая е налице противоречие с императивни правни норми, независимо от ранга на нормативния акт. Не е обосновано и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът счита,че въпросът е решен в противоречие с определение № 563/03.06.2009 г. по гр.д.№529/2009 г. ІІІ г.о. , което е приложил. Същото е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо. По-нататък в изложението се поставя въпросът : следва ли да се приеме,че в случай,че работникът или служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика,без тези изисквания да произтичат от правна норма, е налице недействителност на трудовия договор поради противоречие със закона.Този въпрос е идентичен по смисъл с първия.Относно него е поддържано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което не е аргументирано. Следващият въпрос, изведен от касатора е : длъжностната характеристика за съответната длъжност притежава ли белезите на нормативен акт и противоречието с въведените само с нея изисквания съставлява ли противоречие със закона по смисъла на чл.74 ал.1 КТ.В първата си част въпросът не кореспондира с правните изводи на въззивния съд.Втората му част е релевантна и следва да се приеме,че е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.Поддържано е допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за обосноваването на което не са изложени доводи. Поставен е въпросът : дали фактът на въвеждане с длъжностната характеристика на специфично изискване за заемане на длъжността, осъществен след сключването му може да повлече недействителност на трудовия договор.Този въпрос не е във връзка с правните изводи на въззивния съд.Спрямо него не е поддържано допълнително основание за допустимост. Поставен е и въпросът за началото на давностния срок за предявяване на иска за обявяване недействителност на трудовия договор. Касаторът твърди, че възприетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, от значение е за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а така също е в противоречие с влязло в сила решение от 21.09.2010 г. по гр.д.№414/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Първите две допълнителни основания не са обосновани, а в решението на Смолянския окръжен съд е посочено, че давностният срок е тригодишен, но не е обсъждан въпросът за началото му. Същото представлява казуална практика и противоречието с него би обосновало основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поставя се и въпросът : кой е моментът, в който правото, предмет на иска по чл.74 ал.1 КТ е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено и от осъществяването на кои юридически факти е обусловено настъпването на началния момент на давността, или следва да се приеме,че са налице условия за спиране или прекъсване на давностния срок.Само втората част на този въпрос е релевантна и във връзка с правните изводи на въззивния съд, но не е обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обусловено от извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му, като общо основание за допускане на касационно обжалване.Необходимо е и обосноваване на проявлението на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК,като допълнително основание .Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение е разрешен обусляващ изхода на делото правен въпрос в противоречие с тълкувателни решения и постановления на пленум на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС при условията на чл.86 ЗСВ /отм./, търлкувателни решения на ОСГКТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или на решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице,когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси.
Тъй като не е обосновано общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
След като по първоначалната касационна жалба не се допуска касационно обжалване, не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на основание чл.287 ал.4 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
сОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.2013 г. по гр.д.№538/2012 г. на Окръжен съд-гр.С. З.
ОСЪЖДА Община-С. З. да заплати на Р. А. Б. сумата 400/четиристотин/ лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: