О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 09.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1297 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от В. А. и П. С. А., чрез процесуалния им представител адв. В. Ц. Ц., срещу решение от 01.03.2012 г. по гр.д.№1348/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение.
Ответницата по касационната жалба Е. Б. А.,чрез процесуален представител адв. Ц. Ф., в писмен отговор оспорва жалбата.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск за разваляне на договор за издръжка и гледане с предмет недвижим имот с данъчна оценка в размер на сумата 15 571 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е развален до размер на ? ид.част спрямо ответника П. С. А. договор за прехвърляне правото на собственост върху апартамент от две стаи, кухня и сервизи, застроен върху 64,49 кв.м.,намиращ се в@@6@ [населено място], срещу задължението да гледа прехвърлителите, докато са живи и е оставено в сила в останалата му част решение № 154/10.05.2003 г. по гр.д.№16549/2002 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с която договорът е развален спрямо В. С. А. до размер на ? ид.част и са отхвърлени предявените насрещни искове за трансформиране в периодично на задължението за издръжка и гледане и по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 6 444 лв.В. съд е приел, че жалбоподателите не са изпълнявали задължението си по договора спрямо наследодателката по завещание на ищцата не само след м.април 2002 г., за което е направено признание, а още от 1996 г. след смъртта на съпруга й.Счел е за неоснователно искането им за трансформация на задължението в парично,тъй като е направено след предявяване на иска и когато вече са били неизправна страна по договора. Приел е за неоснователен и насрещния иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото от жалбоподателите в периода 1997-2002 г., доколкото е приел,че не е давано изпълнение.
Жалбоподателите считат,че са налице касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване са извели следните материалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда, а именно:
-при предявен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане може ли да се приеме незначителност на неизпълнението,когато кредиторът не е оказал дължимото съдействие за изпълнение на договора?Считат,че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с ППВС №3/1973 г.,
-дължи ли се връщане на даденото -престираните грижи и издръжка и в какъв размер? Считат,че по отношение на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 122/1986 г.ОСГК .
Позовават се и на решение № 1238/27.10.2008 г. по гр.д.№5411/2007 г. V г.о., решение от 20.04.2004 г. по гр.д.№502/2003 г. ІІ г.о. и решение №999/24.10.1995 г. по гр.д.№737/1995 г., ІІ г.о.,които не са със задължителен характер.
Поставените от жалбоподателите въпроси не са решени в противоречие с посочената задължителната съдебна практика,нито с решенията които не са задъжителни. Правните изводи на съда са съобразени и с ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№1 /2009 г.ОСГТК. Поставените от жалбоподателите въпроси не са обуславящи правните , а касаят фактическите изводи на съда: дали е налице неизпълнение на задълженията им по договора, от кога е започнало, и в тази връзка значително ли е или не , оказвано ли е кредиторско съдействие ,следва ли да се иска връщане на даденото и в какъв размер са все въпроси по фактите на спора. Чрез тях всъщност се оспорва обосноваността на изводите на въззивния съд , които не могат да станат причина за допускане на касационно обжалване.Не са изложени аргументи, обуславящи касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице хипотезата и на този законов текст, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълна, което да налага създаване на съдебна практика.Относно неизпълнението на задължения по договор за издръжка и гледане е налице многобройна съдебна практика, изразените становища в която не се нуждаят от промяна.Не може да бъде предмет на настоящого производство и оплакването за нарушение на съществени процесуални правила от въззивния съд.Като общо основание за неправилност то може да бъде слушано едва след допускането до касационно обжалване.
В заключение следва изводът,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция на ответницата по касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.03.2012 г. по гр.д.№1348/2012 г. на Софийски градски съд,ІV-в отделение.
ОСЪЖДА В. С. А. и П. С. А. да заплатят на Е. Б. А. сумата 400/четиристотин/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: