О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 15.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 80/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Й. Д. К. и Н. В. К., подадена чрез процесуалния им представител адв.Н. Т. срещу решение № 2018/05.11.2012 г. по гр.д.№ 1865/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. П. Я. в писмен отговор,подаден чрез процесуалния му представител адв.М. М. оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 23 469 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решение № 2234/16.05.2012 г. по гр.д.№ 14 148/2011 г. на Варненския районен съд и е уважил предявените въз основа на чл.93 ЗЗД искове срещу жалбоподателите, като ги е осъдил да заплатят на ответника по касационната жалба сумата 12 000 евро,представляваща двойния размер на даден задатък по сключен помежду им предварителен договор , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Между страните е било спорно обстоятелството дали сключеният помежду им договор има за предмет изграден апартамент или право на строеж. В. съд е направил фактически извод, че е била уговорена продажбата на апартамент, тълкувайки отделните клаузи на договора, според които е предвидена изрично продажба на завършен апартамент, разходите за консумативи /ел.енергия, вода, телефон/ до нотариалното прехвърляне да се заплатят от продавачите и не е предвидено изграждането му за сметка на продавачите след сключване на окончателен договор . Електронната кореспонденция между страните също подкрепя този фактически извод, тъй като предвижда разсрочване на задължението за плащане съответно на етапите на строителството, като последното плащане да бъде при изграждане на сградата до покрив и да бъде последвано от окончателното сключване на договора в нот.форма. Тъй като между страните не е спорно,че сградата не е построена, въззивният съд е счел, че договорните задължения на продавачите не са изпълнени и е уважил исковете, като ги е осъдил да заплатят на купувача сумата 12 000 евро, представляваща двойния размер на платения по договора задатък.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационните жалбоподатели са извели материалноправния въпрос за тълкуването на договорите съгласно чл.20 ЗЗД , а именно : дали при възникнал правен спор между страните по повод сключен между тях договор следва чрез тълкуване да се разкрие тяхната действителна обща воля, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и с оглед смисъла на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността.Считат, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърдят, че решението е постановено в противоречие с решение № 454/02.04.2007 г. по гр.д.№365/2007 г., ІІ г.о., решение №788/15.12.2005 г. по гр.д.№513/2004 г., ІІ г.о., решение № 807/05.05.1997 г. по гр.д.№1516/1996 г., V г.о., решение №35 по гр.д.№901/2000 г., ІІ г.о.,които представляват казуална практика.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Достъпът до касационно обжалване е ограничен, като за допускането му касационните жалби се селектират. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК за да бъде осигурен достъп следва да бъде обосновано от жалбоподателя наличието на общо и допълнително основание, позволяващи допускането му.Общото основание за селектиране предпоставя идзвеждане на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда за постановяване на въззивното решение.Формулираният от жалбоподателите въпрос не е обвързан с решаващите изводи на въззивния съд и с приетите от него правни разрешения, а с фактите, подлежащи на доказване относно предмета на сключения между страните договор. Въпросите, които имат за предмет факти, дори релевантни за спора са фактически въпроси и с поставянето им не се обосновава наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване. Тълкувайки различните клаузи на договора въззивният съд е направил фактически изводи за неговия предмет. В случая поставения от касационните жалбоподатели въпрос касае именно тези фактически изводи във връзка с изразеното от тях становище за необосноваността им.В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е установил действителната обща воля на страните по договора, тъй като не са обсъдени конкретни уговорки в него , както и обстоятелството, че към датата на сключването му все още не е бил одобрен инвестиционен проект.Според жалбоподателите те обусловят единствено възможния фактически извод , че продавачите по предварителния договор дължат прехвърляне на право на строеж, а не на завършен апартамент.Тези оплаквания могат да бъдат обсъждани във фазата по разглеждане на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, а не във фазата по допускане на касационно обжалване. Съдържанието на общото основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде свързано с фактическите изводи и обсъждането на доказателствата по делото. Посочената от жалбоподателите съдебна практика не е задължителна, а казуална и противоречието с нея би обосновало касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая обаче не е налице противоречие с приложените решения. Не е направена каквато и да било обосновка за наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.То би било основателно, ако жалбоподателите бяха изложили аргументи за неточно тълкуване на правна норма в създадената съдебна практика и необходимост от промяна на погрешните виждания, както и за необходимост от нови правни разрешения по прилагане на закона, обусловени от новонастъпили обществени отношения и законодателни промени- т.4 от цитираното ТР,което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2018/05.11.2012 г. по гр.д.№ 1865/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: